Нито един кредитополучател от ББР не се яви на среща с министър Кирил Петков
Втори неуспех на служебния стопански министър Кирил Петков.
На поканата за среща през днешния ден с икономическия министър не се появи представител на нито една от компаниите с огромни кредини от ББР, само че шест от тях (без " Благоевград-БТ " АД и " Транспект " АД) изпратиха писмен отговор до министерството, в който оповестяват, че заплащат заемите си без закъснение.
Вчера на среща с министъра отхвърлиха да дойдат и двама от тримата надзорници на банката, които по-късно бяха уволнени от Петков.
Тази заран министър Кирил Петков разгласи, че би трябвало да се срещне с представители на едни от най-големите кредитополучатели на Бългаската банка за развиване. По проект в срещата трябваше да вземат участие управленията на осемте компании, получили заеми с размер над 60 млн. лева от Българската банка за развиване - " Слънчев ден " АД, " Благоевград-БТ " АД, " Роудуей кънстракшън " АД, " Маркет инвестмънт " АД (собственикът на веригата магазини за техника " Техномаркет " ), " Интернешънъл инвестмънтс " ЕАД, " Параходство БМФ " АД, " Транспект " АД, " Инса Ойл " ЕООД.
В последна сметка за среща в министерството не се появи представител на нито една от компаниите, само че шест от тях (без " Благоевград-БТ " АД и " Транспект " АД) изпратиха писмен отговор до министерството, в който оповестяват, че заплащат заемите си без закъснение.
" Получихме отговори на запитванията ни от 6 от 8-те огромни кредтополучателя на ББР, сподели на брифинг служебният министър на стопанската система Кирил Петков. Двете компании, от които не получихме никакъв отговор, са " Благоевград БТ " и " Транспект " АД. От всички други получихме писмен отговор. Някои от тях се извиняват, че не могат да дойдат. Други изясняват какво е било целевото потребление на техните заеми. Добрата вест е, че шестте компании, споделят, че си заплащат заемите и няма закъснение. Много съм благополучен като принципал на ББР, че макар, че има огромни рецензии към метода, по който банката е давала заеми на огромни компании, вместо да следи прецизно дребните и междинни предприятия, най-малко въз основата на тези писма първата индикация е, че парите, които са били употребявани и дадените заеми сега се обслужват без никакви проблеми. За мен остава въпросът това ли е най-хубавото потребление на единия милиард лв., които са държавни средства, добави той.
Не знаем обаче в никаква конкретика какви лихви се заплащат. Надявам се, че в околните дни с одитния комитет ще знаем повече. Целта ми като принципал е банката да е работеща, банка за развиване. Истинската ми цел е тази банка да финансира новаторски предприятия, съобщи Петков.
Започваме да получаваме забавни сигнали за дребни предприятия, които не са имали достъп до заеми. Искам да се обърна към всички тях – в случай че имате въпроси и проблеми, свързани с кредитирането от ББР, министерството е отворено и ние ще желаеме отговор от ББР за всеки един отхвърлен заем, който е уместен. Молим за сигнали, с цел да насочим капитала на банката по най-правилния метод, уточни икономическият министър.
С смяна в устава повече от 5 млн. лв. заем няма да могат да се дават от ББР. Оттук нататък банката концентрира дребни и междинни предприятия, с предел до 5 млн. лв.. Министерството е отворено да прави инспекции и да направи по този начин, че банката да работи по-добре, разгласи Кирил Петков.
Моята роля е да съм сигурен, че парите на данъкоплатците се употребяват по най-ефикасния метод, сподели още Петков.
Този месец стана известно, че ББР е раздала заеми на обща стойност близо 1 милиарда лева едвам на осем сдружения, вместо да финансира предпочитано дребния и междинния бизнес. В четвъртък Кирил Петков даже заяви, че общо 20 компании са получили 1,8 милиарда лв. или съвсем всички заеми, стигнали до частни клиенти.
„ Защото аз не желая да се срещна на база документи, желая да чуя същинските шефове на тези компании, да ми кажат по какъв начин се развива техният бизнес проект, работи ли, по какъв начин виждат връщането на тези пари и по какъв начин тези действия са нараснали конкурентоспособността на България, по какъв начин тези действия са нараснали новаторския капацитет на страната “, сподели през вчерашния ден министърът.
„ Аз не съм тук, с цел да нападам нечий бизнес проект, по никакъв метод. Те, все пак, са клиенти на банката. Това, че сега тактиката е разрешила този вид заеми, това е проблем не е наложително на крайните клиенти, това е проблем на ръководството на банката, на надзора “.
Българската банка за развиване би трябвало да съществува, с цел да подкрепя дребни и междинни предприятия, не с цел да дава по 100 млн. на работещи огромни бизнеси. Надзорът би трябвало да е страж на обществения интерес, само че те не са единствени. Другите би трябвало да са министерството и държавното управление. Те са непосредствено виновни дали съблюдават закона, само че действително принципалът – Министерството на стопанската система е трябвало да се намеси доста по-рано. Това сподели пред Нова телевизия служебният министър на стопанската система Кирил Петков.
„ Ще има доста повече ликвидност за дребните и междинните предприятия, само че с цел да се случи това, би трябвало да съберем частния капитал в банките плюс помощта на страната, като това ще влезе дружно в пазара, тъй като в случай че се разчита единствено на бюджета, няма да никакви заложени ограничения след май месец”, сподели още той и добави, че концепцията е утвърждението да става ужасно бързо, тъй че да не се бавим през административни процедури. „ Ще използваме за част от новите ограничения, които ще обявим, самите търговски банки, тъй че те да разпределят опцията за ликвидност до дребните компании”, разясни служебният министър на стопанската система
На поканата за среща през днешния ден с икономическия министър не се появи представител на нито една от компаниите с огромни кредини от ББР, само че шест от тях (без " Благоевград-БТ " АД и " Транспект " АД) изпратиха писмен отговор до министерството, в който оповестяват, че заплащат заемите си без закъснение.
Вчера на среща с министъра отхвърлиха да дойдат и двама от тримата надзорници на банката, които по-късно бяха уволнени от Петков.
Тази заран министър Кирил Петков разгласи, че би трябвало да се срещне с представители на едни от най-големите кредитополучатели на Бългаската банка за развиване. По проект в срещата трябваше да вземат участие управленията на осемте компании, получили заеми с размер над 60 млн. лева от Българската банка за развиване - " Слънчев ден " АД, " Благоевград-БТ " АД, " Роудуей кънстракшън " АД, " Маркет инвестмънт " АД (собственикът на веригата магазини за техника " Техномаркет " ), " Интернешънъл инвестмънтс " ЕАД, " Параходство БМФ " АД, " Транспект " АД, " Инса Ойл " ЕООД.
В последна сметка за среща в министерството не се появи представител на нито една от компаниите, само че шест от тях (без " Благоевград-БТ " АД и " Транспект " АД) изпратиха писмен отговор до министерството, в който оповестяват, че заплащат заемите си без закъснение.
" Получихме отговори на запитванията ни от 6 от 8-те огромни кредтополучателя на ББР, сподели на брифинг служебният министър на стопанската система Кирил Петков. Двете компании, от които не получихме никакъв отговор, са " Благоевград БТ " и " Транспект " АД. От всички други получихме писмен отговор. Някои от тях се извиняват, че не могат да дойдат. Други изясняват какво е било целевото потребление на техните заеми. Добрата вест е, че шестте компании, споделят, че си заплащат заемите и няма закъснение. Много съм благополучен като принципал на ББР, че макар, че има огромни рецензии към метода, по който банката е давала заеми на огромни компании, вместо да следи прецизно дребните и междинни предприятия, най-малко въз основата на тези писма първата индикация е, че парите, които са били употребявани и дадените заеми сега се обслужват без никакви проблеми. За мен остава въпросът това ли е най-хубавото потребление на единия милиард лв., които са държавни средства, добави той.
Не знаем обаче в никаква конкретика какви лихви се заплащат. Надявам се, че в околните дни с одитния комитет ще знаем повече. Целта ми като принципал е банката да е работеща, банка за развиване. Истинската ми цел е тази банка да финансира новаторски предприятия, съобщи Петков.
Започваме да получаваме забавни сигнали за дребни предприятия, които не са имали достъп до заеми. Искам да се обърна към всички тях – в случай че имате въпроси и проблеми, свързани с кредитирането от ББР, министерството е отворено и ние ще желаеме отговор от ББР за всеки един отхвърлен заем, който е уместен. Молим за сигнали, с цел да насочим капитала на банката по най-правилния метод, уточни икономическият министър.
С смяна в устава повече от 5 млн. лв. заем няма да могат да се дават от ББР. Оттук нататък банката концентрира дребни и междинни предприятия, с предел до 5 млн. лв.. Министерството е отворено да прави инспекции и да направи по този начин, че банката да работи по-добре, разгласи Кирил Петков.
Моята роля е да съм сигурен, че парите на данъкоплатците се употребяват по най-ефикасния метод, сподели още Петков.
Този месец стана известно, че ББР е раздала заеми на обща стойност близо 1 милиарда лева едвам на осем сдружения, вместо да финансира предпочитано дребния и междинния бизнес. В четвъртък Кирил Петков даже заяви, че общо 20 компании са получили 1,8 милиарда лв. или съвсем всички заеми, стигнали до частни клиенти.
„ Защото аз не желая да се срещна на база документи, желая да чуя същинските шефове на тези компании, да ми кажат по какъв начин се развива техният бизнес проект, работи ли, по какъв начин виждат връщането на тези пари и по какъв начин тези действия са нараснали конкурентоспособността на България, по какъв начин тези действия са нараснали новаторския капацитет на страната “, сподели през вчерашния ден министърът.
„ Аз не съм тук, с цел да нападам нечий бизнес проект, по никакъв метод. Те, все пак, са клиенти на банката. Това, че сега тактиката е разрешила този вид заеми, това е проблем не е наложително на крайните клиенти, това е проблем на ръководството на банката, на надзора “.
Българската банка за развиване би трябвало да съществува, с цел да подкрепя дребни и междинни предприятия, не с цел да дава по 100 млн. на работещи огромни бизнеси. Надзорът би трябвало да е страж на обществения интерес, само че те не са единствени. Другите би трябвало да са министерството и държавното управление. Те са непосредствено виновни дали съблюдават закона, само че действително принципалът – Министерството на стопанската система е трябвало да се намеси доста по-рано. Това сподели пред Нова телевизия служебният министър на стопанската система Кирил Петков.
„ Ще има доста повече ликвидност за дребните и междинните предприятия, само че с цел да се случи това, би трябвало да съберем частния капитал в банките плюс помощта на страната, като това ще влезе дружно в пазара, тъй като в случай че се разчита единствено на бюджета, няма да никакви заложени ограничения след май месец”, сподели още той и добави, че концепцията е утвърждението да става ужасно бързо, тъй че да не се бавим през административни процедури. „ Ще използваме за част от новите ограничения, които ще обявим, самите търговски банки, тъй че те да разпределят опцията за ликвидност до дребните компании”, разясни служебният министър на стопанската система
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ