Бебето – главният герой по време на раждането - II
Втора фаза на раждането – решителната офанзива
Този стадий е доста по-кратък, само че натоварен и уморителен, както за майката, по този начин и детето. Силните изтласкващи придвижвания на мускулите на матката и корема от ден на ден притискат мъника и той се свива напълно. Това му оказва помощ за най-трудното тестване – прекосяването през тесния дребен таз. Тъй като главата е най-широката част от главата на бебето, тя търпи най-вече промени – меките кости на черепа се притискат една към друга и по тази причина дребното създание може да се появи на бял свят със мощно сплесната глава. Тялото му също става по-компактно, като се свива гръдната клетка. И на този стадий му оказват помощ околоплодните води, които вършат напредването му по-лесно и безвредно. Успее ли да подаде главата с от родовия канал, мъникът към този момент е приключил най-важната част работата си. След това раменцата, ръчичките и останалата част от тялото му ще се появят доста по-бързо.
След раждането – удовлетворението от триумфа
Белия свят мъникът посреща със мощен зов. Това е естествена реакция на организма му към внезапната промяна на виталната среда. До този миг бебето е живяло в цялостна мрачевина и температура към 37 °С и внезапно го лъхва истинки мраз и ярка светлина. Но най-важното е, че този зов е резултат от първото поемане на дребното създание – колкото е по-силен, толкоз по-дълбоко са се разтворили дихателните му пътища. Благодарение на него елементарно излиза и течността, която изпълва белите му дробове.
За да се успокои от новите впечетления мъникът се поставя на гърдите на майка си. Там той усеща биенето на добре познатото му майчино сърце и утихва. Веднага след раждането бебето няма сили да суче, само че няколко капки от безусловно струящата от родилката коластра му дават живителни сили. Тя е богата на доста скъпи субстанции, които укрепват имунната система на бебето, пазят го от инфекции и подтикват растежа му.
Постепенно мъника се освобождава от последните белези на живота в утробата. Акушерката го измива и прерязва пъпната му шнур. Самият той стартира да киха, с цел да прочисти нослето си от околоплодните води. След няколко часа защитната издутина към фонтанелата стартира да спада, а главата му стартира да възстановява естествената си форма.
Постепенно всичките органи и системи на бебето стартират да работят при новите условия – дишането се възстановява, сърцето трансформира своя метод на работа и към този момент поддържа независимо кръвообръщение, а не както до в този момент от плацентата. С раждането си мъникът открива силата на сетива си. Те са съществували и до този миг, само че едвам в този момент детето вижда облици, чува ясни звуци и усеща ласкавото допиране на своята майка.
Продължава:
Бебето – основният воин по време на раждането
Този стадий е доста по-кратък, само че натоварен и уморителен, както за майката, по този начин и детето. Силните изтласкващи придвижвания на мускулите на матката и корема от ден на ден притискат мъника и той се свива напълно. Това му оказва помощ за най-трудното тестване – прекосяването през тесния дребен таз. Тъй като главата е най-широката част от главата на бебето, тя търпи най-вече промени – меките кости на черепа се притискат една към друга и по тази причина дребното създание може да се появи на бял свят със мощно сплесната глава. Тялото му също става по-компактно, като се свива гръдната клетка. И на този стадий му оказват помощ околоплодните води, които вършат напредването му по-лесно и безвредно. Успее ли да подаде главата с от родовия канал, мъникът към този момент е приключил най-важната част работата си. След това раменцата, ръчичките и останалата част от тялото му ще се появят доста по-бързо.
След раждането – удовлетворението от триумфа
Белия свят мъникът посреща със мощен зов. Това е естествена реакция на организма му към внезапната промяна на виталната среда. До този миг бебето е живяло в цялостна мрачевина и температура към 37 °С и внезапно го лъхва истинки мраз и ярка светлина. Но най-важното е, че този зов е резултат от първото поемане на дребното създание – колкото е по-силен, толкоз по-дълбоко са се разтворили дихателните му пътища. Благодарение на него елементарно излиза и течността, която изпълва белите му дробове.
За да се успокои от новите впечетления мъникът се поставя на гърдите на майка си. Там той усеща биенето на добре познатото му майчино сърце и утихва. Веднага след раждането бебето няма сили да суче, само че няколко капки от безусловно струящата от родилката коластра му дават живителни сили. Тя е богата на доста скъпи субстанции, които укрепват имунната система на бебето, пазят го от инфекции и подтикват растежа му.
Постепенно мъника се освобождава от последните белези на живота в утробата. Акушерката го измива и прерязва пъпната му шнур. Самият той стартира да киха, с цел да прочисти нослето си от околоплодните води. След няколко часа защитната издутина към фонтанелата стартира да спада, а главата му стартира да възстановява естествената си форма.
Постепенно всичките органи и системи на бебето стартират да работят при новите условия – дишането се възстановява, сърцето трансформира своя метод на работа и към този момент поддържа независимо кръвообръщение, а не както до в този момент от плацентата. С раждането си мъникът открива силата на сетива си. Те са съществували и до този миг, само че едвам в този момент детето вижда облици, чува ясни звуци и усеща ласкавото допиране на своята майка.
Продължава:
Бебето – основният воин по време на раждането Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ