В българския народен календар 15, 16 и 17 юли са

В българския национален календар 15, 16 и 17 юли са наречени „ горещници ”. Според националните вярвания, това са най-горещите дни в годината и на тях честват занаятчиите, чиито специалности са свързани с огъня, като хлебари, ковачи и други.

Празнуването на Горещниците, има отдалечен генезис, споделя журналистът етнолог към Института за етнология, фолклористика и етнографски музей към Българска академия на науките Антоанета Титянова. 

В предишното българинът напълно е вярвал, че природата и естествените феномени имат избрана мощ върху неговия живот и, в случай че през зимата множеството празници са свързани с водата, то през лятото са свързани с огъня.

„ Той дава живот, само че е и буря, която може да изпепелява и да вреди, по тази причина те доста строго са почитали тези три дни. Самият месец юли се счита за най-горещият, по тази причина е бил именуван още Червен, Цървеник или Горещляк “, сподели Титянова. Това са дните на християнските светци Кирик и Юлита, на св. страдалец Атиноген и св. мъченица Юлия, 17 юли – на св. великомъченица Марина Антиохийска, наричана също Марина Огнена.

По думите на етнолога дамата е имала специфична роля в българското семейство – да не разрешава огънят в огнището да загасва цяла година. На първия ден от горещниците той се загася, на втория не се пали нищо и на третия се пали „ нов “ или „ жив “ огън. Това е един от най-важните традиции за тези три дни, акцентира Титянова.

„ Имало е специфичен ритуал в центъра на селото, където се е и палел. Хората са се събирали и всички са взимали от него, с цел да го пазят до идващите празници. Има и легенда обвързвана със запалването. Търсят се специфични дървета – липа, леска, хвойна от двама братя близнаци или мъже, които имат сходни имена. Те трият клоните на дървото, до момента в който се възпламени огъня “, описа Антоанета Титянова.

Други поверия са, че не би трябвало да се работи на тези дни. Жените не би трябвало да правят никаква домакинска работа, счита се, че който носи дреха, ушита на този ден ще го застигне болест. Не би трябвало да се жъне, да се копае, да се коси, да се работи нито по полето, нито у дома, с цел да няма огън, тъй като се счита, че ще им изгори къщата или равнищата.

На Горещниците също по този начин се има вяра, че водите пречистват. „ Смята се, че св. Марина има и лечителски качества и българите на всеки от тези три дни се топвали по три пъти във вода за здраве. Ходи се на минерални води, само че не е наложително. В село Кремиковци се събират, макар че водата не е лековита “, показа етнологът.

В другите области на България дните имат и разнообразни имена с изключение на Горещници. В някои региони са ги наричали Блъсъци, тъй като се е вярвало, че огънят слиза от небето с гръмотевици и светкавици или Германовци, от св. Герман, един от повелителите на градушката и естествените стихии. Всеки един ден от трите си има лично име. В Северна България са познати по-често като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария.

„ Освен това са гадаели по тях какво ще е времето през зимата. Декември, януари и февруари са съответствали на първия, втория и третия ден и по този начин се е разбирало дали зимата ще е мека или не “, изясни още Титянова.