Царството на мъртвите в различните митологии
Всяко общество - антично или модерно, има своя визия за мястото, към което се насочва душата след гибелта. Царството на мъртвите е територия, която съществува при всички нации и религии. Това пространство има свои характерности, подчинява се на избрани закони и правила, наложени от Бога. Правилата на мястото, където отиват хората след гибелта, имат доста общи черти при всички религии и култури, което навежда на извода, че те имат обща основа, която след това е претърпяла промени заради културните и религиозни разлики. Затова обособените показа за царството на мъртвите разсънват повсеместен интерес. Ето някои от тях.
Царството на мъртвите в антична Месопотамия
Градината на Бога или райското място в антична Месопотамия наричали Еден, само че то не било леснодостъпно за елементарните смъртни, а единствено за боговете. Хората отивали след гибелта в Кигал, само че там не ги очаквали премеждия, а просто продължение на земния им живот. Те се отправяли натам дружно с движимостите си, които още веднъж ще им служат. До царството на мъртвите се стигало през река, по която трябвало да се плава с лодка. Тя отвеждала мъртвия на отвъдния край, където след седем порти попадал при царя на подземното царство. Ако покойникът не се отличавал с нищо в живота си, той трябвало да скита и да се храни с остатъците от храна, които откри. От това царство не било допустимо да се излезе. Добро място се отреждало на тези, които са починали в борба, както и на живелите правоверен живот.
Дуат - царството на мъртвите съгласно античните египтяни
В античен Египет вярвали, че мъртвите фараони ще бъдат на респект и в царството на мъртвите. Те ще се причислят към свитата на Ра, богът на Слънцето, и ще плават с ладията му по небесното сходство на Нил. Простосмъртните обаче имали потребност от упътвания, които да ги преведат през трудностите по пътя. За тази цел те трябвало да си подготвят Книга на мъртвите, която да ги управлява. При идването в царството на мъртвите те първо минавали през съда на бога Озирис. Там на везни се притегляло сърцето им и перото на истината. Ако сърцето натежи, това е виновник и сърцето бивало изяждано от чудовището Аммут. Праведните отивали в място, където боговете им осигурявали превъзходен живот. От царството на мъртвите никой не можел да излезе.
Хадес или Елисейските полета - една и съща визия в античните Елада и Рим
Римляните заимствали визиите от гърците и единствено трансформирали имената на някои божества или места, само че визиите им били идентични. Малцина умряли имали привилегията да попаднат в древногръцкия парадайс, именуван Елисейски полета. Повечето мъртви постоянно скитали в царството на Хадес. До там стигали с лодка, транспортирани от Хирон. Превозът коствал една монета, наречена обол, и по тази причина под езика на мъртвия се слагал обол, с цел да си заплати на Хирон. Пред портите на царството стояло триглаво куче - Цербер, което било пазачът на царството. Душите минавали през съд, а след това се отправяли към посоченото им от съдниците място. В антична Гърция не се страхували от Хадес и считали, че даже жив човек може да влезе и излезе от него. Така постъпили Орфей и Одисей. Най-грешните отивали в Тартар, тъмно подземие на Хадес, където изтърпявали разнообразни санкции.
Валхала и Хел - царството на мъртвите в скандинавските показа
В скандинавската митология царството на мъртвите се назовава Валхала (райското място), там, където отиват починалите в пердах герои. Те се присъединявали към свитата на висшия господ Один. Останалите отивали в царството Хел, където господствала богинята Хел с великански растеж. До царството на Хел се стигало през река Гьол, а входът се пазел от кучето Гарм и великанката Модгут. Не се оповестява в това царство грешниците да са били подлагани на санкции. Вярвало се е, че оставането там не е постоянно, а до идването на времето на залеза на боговете, когато ще се сътвори и нов свят.
Само в християнската и индуската вяра в царството на мъртвите грешниците са подложени на мъчения и санкции на разнообразни равнища, като единствено кръговете на пъкъла са друг брой.
