Всяка религиозна система се стреми да подчини и нареди живота

Всяка религиозна система се стреми да подчини и подреди живота на своите почитатели съгласно личните си догми. Затова основава цялостен хранителен кодекс, разделящ света.

В него съществуват познаваемо и непознаваемо, чисто и нечисто, позволено и неразрешено. За да бъде регламентирано всичко на трапезата, това, което хората могат да употребяват, се дефинира като чисто, останалото е нечисто, значи неразрешено. Това води до разделянето на самия скотски свят на чист и мръсен.

Кога става това разделяне? Според Библията в началото на Адам и Ева е позволена единствено растителна храна и въпросът с чистите и нечистите животни не стои.

Техните наследници към този момент отглеждат животни. Авел е бил овчар и може да се допуска, че се е хранел с месо и мляко. Още преди Потопа хората към този момент употребяват и месни артикули. На Ной и синовете му Бог позволява да се хранят с животни като слага в възбрана да се включва в менюто кръвта на животното.

Същата възбрана е наложена и в исляма. Обяснението е, че в кръвта на животното се намира душата му, а тя принадлежи единствено на Бога.

Пред Мойсей Бог към този момент разделя животните на чисти и нечисти, това значи такива, които може да се ядат и такива, за които съществува възбрана. Разрешени са чифтокопитните преживни животни от тези, които живеят на сушата.

От морските жители чисти са тези, които имат перки и люспи. Като мръсни и отвън менюто се оказват всички морски деликатеси като раците, омарите, октоподите, мидите и всички хрущялни риби от рода на естетровите.

От птиците мръсни са всички, които принадлежат към грабливите и плътоядните.

Сред насекомите като чисти са посочени единствено няколко типа скакалци. Всички други инсекти и влечуги са нечисти, т.е. отвън менюто.

Ислямът е доста по-подробен по въпроса за чисти и нечисти животни. Нечисти се явяват всички, които имат зъби или нокти, които се употребяват при лов и търсене на храна.

Забранени са и тези, които са родени от разрешено и непозволено животно. Така в възбраната влизат животни като муле, магаре и други. Освен това те са транспортни животни и това също е причина да влизат в възбраната. Особен случай на неразрешено за храна животно е конят. Това животно не трябва да се яде съгласно исляма, тъй като е благородно и се употребява по време на свещена война - джихад.

Това обичайно виждане евентуално е възприето от религиозните показа на арабите, които не ядат конско месо и не пият кобилешко мляко.

Нечисти и влизащи в възбраната са всички животни, които, съгласно исляма, са нездравословни за хората. Това са прасето, кучето, котката, хищниците.

Мръсни и изключени от вероятните за храна са всички животни, които могат да живеят по едно и също време на сушата и във водата като костенурка, крокодил, жаба.

Нечисти животни във всяка вяра са мъртвите и всяка от тях не разрешава храненето с мърша.

Както излиза наяве от тези образци, всяка вяра се стреми да отдели нездравословната и рисковата за здравето храна, изключително тази от скотски генезис, която е причина за изключително тежки, смъртоносни заболявания и хранителни натравяния.

Затова я дефинира като нечиста и я натоварва с голям брой религиозни забрани. Зад тези на пръв взор безсмислени избрания стои грижата за здравето на хората.

Днес религиозните забрани са пренесени на друго равнище и съставляват израз на принадлежност към дадена вяра, към даден кръг от хора с идентични вярвания и метод на живот.