Бягство на атмосферата или как Земята бавно се превръща в Марс
Всяка минута 181 кг водород и съвсем 3 кг хелий бягат от земната атмосфера в космоса. Според специалист този развой, прочут като атмосферно бягство, един ден може да докара до края на живота на нашата планета, оповестява Мейл Онлайн. Астрофизик сподели, че изтичащите газове биха могли след милиарди години да трансфорат Земята в изсъхнал и запустял свят като Марс.
Анджали Трипатхи от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън изяснява по какъв начин атмосферното бягство може да докара до пресушаването на нашата планета. В далечно бъдеще Слънцето ще стане по-ярко. Когато това се случи, топлината, която получаваме от него, ще стане доста по-интензивна и газът ще се изпари от Земята. Това, което можем да чакаме или най-малко да се подготвим, е фактът, че в далечно бъдеще планетата ни ще наподобява като Марс.
Водородът от водата, която е на повърхността, ще избяга бързо в космоса и ще ни остави със суха червеникава планета. Но не се опасявайте, това ще се случи след няколко милиарда години, тъй че имаме време да се подготвим, добавя Трипатхи.
Атмосферното бягство е развой, при който газовете напущат атмосферата на планетата. Всяка минута 400 паунда водород, което се равнява на 181 кг, и съвсем 7 паунда хелий, което е към 3 кг, напущат Земята и отиват в космоса. Тези газове се отдалечават и в никакъв случай към този момент няма да се върнат назад.
Звездите провокират атмосферното бягство от планетите, тъй като изпускат светлина и топлота, което може да докара до загряването и бягството на атмосферните газове. Тези газове съставляват и нашата атмосфера, което е и повода границата на Земята да се явява като тънка синя линия, когато е снимана от Международната галактическа станция, да вземем за пример.
Този слаб фурнир към планетата ни е това, което разрешава на живота да процъфтява. Той я пази от прекалено много въздействия, от астероиди и други сходни. И това е толкоз необикновено събитие, че фактът, че изчезва, би трябвало да ви плаши най-малко малко. Учените считат, че в предишното същият развой се е случил на Марс, което го е трансформирало фрапантно от доста по-влажна планета в сухата земя, която е в този момент.
Марс е най-близкият ни комшия. Той е по-малък от Земята, тъй че има по-слаба гравитация, с която да задържи атмосферата си. Въпреки че на Марс има атмосфера, можем да забележим, че е доста по-тънка от тази на нашата планета. Само погледнете повърхността, споделя госпожица Трипатхи. Виждате кратери, показващи, че той не е имал задоволително атмосфера, която да спре тези въздействия и конфликти. Така че виждаме алена планета и атмосферното бягство играе роля в почервеняването на Марс.
Учените считат, че Марс е имал влажно минало. Когато водата е имала задоволително сила, се е разпаднала на водород и О2. Водородът е толкоз лек, че е избягал в космоса. А кислородът, който останал, окислил или оръждил земята, което довело до познатото ръждиво алено, което виждаме. Това значи, че в случай че същият развой се случи на Земята, и нашият дом може да се трансформира в алена планета.
