Да забравите любим човек е невъзможно - МАЙН РИД
„ Всяка ера има своите „ очарователни деца ” – това са съзнателни магьосници, които са научили юношите да познаят света в неговото настояще и бъдеще.
Съсредоточаващи в себе си доста утопичен екстаз и огромна любов към детството, те са били най-хубавите водачи. И с това се изяснява за какво тяхната активност, даже и понижена, се продължава и през вековете. ”
Тези думи на Едуард Ерио най-добре ни изясняват за какво Майн Рид се чете и през днешния ден така доста от хората по целия свят, въпреки да са минали повече от 100 и тридесет години от неговата гибел.
Любовта се надсмива над трудностите.
Да забравите обичан човек е невероятно. Времето, несъмнено, е добър врач за сърцето на неполучилия отговор в любовта, а раздялата оказва помощ още повече. Но нито времето, нито раздялата могат да заглушат копнежа по изгубения любим или да успокоят сърцето, непознало щастливата обич.
Любовното замайване се изживява най-добре в безмълвие. Буйната опиваща целувка, впитите погледи, преплетените ръце и пламенните устни — всичко това приказва единствено за себе си и няма потребност от думи.
Той е подготвен да почине за теб и даже повече от това – желае да се ожени за теб.
Любящите сърца би трябвало да горят и бият напълно близо едно до друго. Нима е допустимо влюбените да се задоволят с преписка, оставайки на разстояние полет на стрела!
Колко постоянно от късата думичка „ да “ зависи щастието на целия живот. И постоянно, прекомерно постоянно, също толкоз малко „ не “ води след себе си страшна тъга.
Всеки, чието сърце е било претрупано с тежка тъга, несъмнено знае какво облекчение може да донесе съчувствието. Приятелското състрадание успокоява и утешава. Съветите на добър приятел лекуват.
Любовта смирява гордите сърца, учи високомерните на състрадание, само че основното ѝ свойство – извисява и облагородява всички. Тя няма да трансформира принца в простолюдие, само че ще трансформира елементарния човек в принц.
Уязвеното себелюбие! То е толкоз могъщо, колкото самата обич. И то ранява също толкоз мощно, колкото любовната тъга.
Не те упреквам, че си ме изкушавала. Друг е отговорен – Господ, който те е основал толкоз красива, или дяволът, който ме накара да те погледна.
Когато сърцето е цялостно с обич, всяка дреболия, обвързвана с тази обич, наподобява значима и значима, и паметта съхранява мисли и събития, които в друго време скоро биха били забравени.
Времето и дистанциите постоянно унищожават любовта. Тя не може да живее единствено на едни мемоари. Непостоянството на индивида се показва и в това, че той, възхищавайки се на идеала, въпреки всичко нормално избира действителното и материалното.
Красивите дами в света са значително, само че няма такава, която би била по-красива от всички тях. Няма мъж, който би бил по-красив от всички останали мъже. Но от две еднообразно красиви картини, въпреки всичко е по-добра тази, която гледате сега. Неслучайно влюбените с смут мислят за дистанциите посред им.
В нашата страна на хладни усеща, пресметлива и користна обич, ние не можем да разберем и, апелирам ви се, не имаме вяра във опцията за неразумно смели действия, които в други райони пораждат мощна пристрастеност.
Любовта, в случай че липсва в нея пристрастеност, е нищо повече от просташко и безсмислено премеждие в света на злото.
Някой път красивите очи нараняват доста по-болезнено, в сравнение с оловото на патрона.
И мъжете, и дамите са по-болезнено ревностни поради любовните историйки, в сравнение с поради същинската обич.
Сър, дамата не може да даде своето сърце. То би трябвало да бъде взето от нея.
Подло е това сърце, което може да се радва на обич, на която не е способно да отвърне!
Вместо да се подмладят, хиляди остаряха или починаха, преследвайки лъжливия си идеал. И въпреки всичко в това няма нищо чудно.
Няма по-голямо затруднение пред напредъка и знанието от неяснотата на думите.
Всяка индикация за мъдрост е индикация и за мощ, която да помогне за изпълняването на тази мъдрост.
Правилата на навигацията в никакъв случай не са управлявали кораба, нито разпоредбите на архитектурата са построили къща. Това го вършат хората.
Активната власт може да бъде притежавана единствено от същества, които имат познание и воля.
Именно в страните, в които господстват пуританските правила, се ширят пороците и изключително по-дребните пороци.
В края на краищата, какъв прелестен традиционен институт е робството! А какъв брой доста сме говорили и правили за неговото унищожаване! Напразни старания – неуместно великодушие, което се пробва да унищожи тази старинна постройка — крайъгълния камък на една «героична» нация! О, фанатици! Защо вдигате такава олелия, срещу робството? Не знаете ли, че някои хора би трябвало да страдат, да работят и да гладуват, та други да могат да живеят в лукс и леност? Не знаете ли, че едни би трябвало да бъдат плебеи, с цел да могат други да бъдат свободни?
