Медицината от първобитните хора до Средновековието
Всичко стартира в каменната епоха. Примитивните хора не са знаели какво е медицина и лекарство. Да не приказваме, че такова нещо като хигиена изобщо не им е било познато.
Първобитните хора са си сменяли облеклата в най-хубавия случай два пъти през живота си, а техните естествени боклуци са развъждали болести. Най-честите здравословни проблеми на примитивните хора са били свързани с хранителни разстройства, кожни болести, язви и зъбобол. Тъй като медицината и лекарите в тези дни към момента не са съществували, животът на първобитния човек рядко е надвишавал 35 години.
Първите първи проблясъци на медицината в каменната епоха са се отличавали с много недопечен способ на лекуване - с превръзка от глина на главата. Малко по-късно в годините се появило поверие, че всяка болест идва от обстоятелството, че човешкото тяло е обладано от злобен дух. И че може да бъде излекувано единствено, в случай че бъде подложено на транс. Ето за какво с тази задача са се нагърбвали шаманите и жреците на племето.
С навлизането на първото столетие от нашата епоха, медицината почнала да се развива бързо. Най-голям подем тя търпяла в Древна Индия. Допреди време се смяташе, че медицината е зародила в Древна Гърция. Но разкопки потвърдиха, че индийците първи са се научили да употребяват билки при разнообразни болести.
През III век индийските лекари към този момент са били в положение сполучливо да вършат интервенции за премахване на бъбречни камъни, да вземем за пример.
От Индия медицината била пренесена в Китай, Тибет и Япония. Китайците внесли известни новости и промени в нея, вярвайки, че всички заболявания се появяват поради нарушеното равновесие сред двете начала: Ин и Ян.
В Древен Египет на медицината се отдали свещениците. А всички открития в тази област били приписвани на боговете Озирис, Изида и Гор. Египтяните обърнали особено внимание на лечебните свойства на билките - те се научили да боравят със 700 разнообразни растения, които сполучливо употребявали за лекуване.
В Гърция лекарската специалност се предавала от татко на наследник. Смята се, че медицината в Гърция е почнала да се развива с идването на египетския доктор Ескулап. Философските школи почнали да учат медицината.
След спада на силата на Древна Гърция, център за развиване на медицината станала Александрия. Лекарите неуморно аутопсирали мъртвите, даже и царете, с цел да схванат структурата на човешкото тяло и правилата на човешкия живот. Именно по това време медицината се разрастнала - била изучена работата на стомаха, вътрешните органи.
Римляните поели медицината от гърците, само че се специализирали повече в профилактиката, в сравнение с в лекуването. По времето на Римската империя, някъде при започване на ХV век, медицаната претърпяла крах. По това време вместо билки и медикаменти, на мода излезли амулети, вълшебства и обреди.
