Акад. Зарев: Всеки властник у нас смята, че историята започва от него
Всичко, при всяка смяна у нас потегля изначало и всеки нов управник счита, че историята стартира персонално от него. Преходът продължава и до през днешния ден, тъй като сме комплицирани в свободата. Това декларира писателят акад. Владимир Зарев в обстойно изявление за организация БГНЕС. Днес в 18.30 ч. в столичната книжарница „ Гринуич “ официална премиера ще има най-новият му роман – „ Объркани в свободата “. В романа има две сюжетни линии. Първата се развива в наши дни по време на коронавирусната пандемия. „ Тя беше голямо, проточило се в годините принуждение. Насилието на страха, че всеки един от нас може да се разболее, насилието на неизвестността, че не се знае по кое време ще се случи това и по какъв начин ще протече… “, споделя писателят. Втората е обвързвана със Средновековието и духовното обучение на исихазма. Действието се развива в XV век, малко преди рухването на Константинопол, когато се прави опит с Фераро-Флорентинската уния двете християнски църкви да се обединят и Византия да получи помощ от Запада.
„ Объркани в свободата “ е най-трудният разказ, който съм писал. Трудността идваше оттова, че трябваше да проуча всичко за българското Средновековие, както и да прозра християнската философия. Аз съм християнин и си мислех, че добре познавам християнството, само че се оказа, че не е по този начин “, признава писателят.
Двете сюжетни линии в романа са обединени от тематиката за свободата. „ Наглото тъждество, което помним от социализма, е непродуктивно, то е форма на незначителност, а свободата е форма на разграничение. Колкото повече е друг един човек, толкоз по-свободен е той, а когато ни лишиха това разграничение, когато ни върнаха в посредствеността на наложителното тъждество, това се отрази извънредно комплицирано в живота на всеки един от нас “, акцентира белетристът.
Акад. Зарев счита, че тежкото ни историческо завещание е в основата на това да не се усещаме свободни. „ Тези пет века на иго, на мрачевина, на непрогледност нанасят две вреди на българския народ. Първата е, че се трансформира генетичният код на нацията. Възпроизвежда се това, което се намира съгласно властващото принуждение. Възпроизвеждат се тези хора, които не се бунтуват, а се помиряват и мълчат. Всичко по-умно, по-интелигентно, което е носело опозиция в себе си, е било физическо унищожавано и тези по-смели мъже и дами не оставят след себе си завещание. Оттук идват и думите, че „ преклонена главица сабя не я сече “. Това са 26-27 генерации. Така се трансформира генетичният код на българина “, разяснява писателят.
Втората, по-голяма вреда, обаче, е, че тези пет века отучват българина да има вяра в институциите и той ги намразва, споделя Зарев. „ Султанът не е неговият княз, кадията не е неговият арбитър. А институциите в такова време, в което се основава една нация, са извънредно значими “, акцентира създателят на „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “. „ Забележете каква тъга разсъни гибелта на британската кралица. Това е една институция, която няма никакво значение за съвременността в Англия, само че тя е безпределно нужна и народът я пази като зеницата на очите си, тъй като тя сплотява нацията. Това ужасно липсва на българите “, уверен е той.
Владимир Зарев е на мнение, че най-големият проблем в нашата национална история е неналичието на обичаи. Защото всичко, при всяка смяна у нас стартира изначало и всеки нов управник мисли, че историята стартира персонално от него: по този начин е след Освобождението, по този начин е и след 9 септември 1944 година, и след 10 ноември 1989-а. „ Ние българите позволихме прекомерно елементарно да се унищожи една къща, която несъмнено не е била доста уютна и просторна, само че нямаме различен дом и беше трудно да го построим още веднъж. Сега продължаваме да го строим, тъй като преходът продължава и до през днешния ден, това са и главните аргументи да сме комплицирани в свободата “, безапелационен е писателят.
Владимир Зарев е създател на 19 книги, сред които романите „ Битието “, „ Изходът “ и „ Законът “ (трилогия), паметният „ Разруха “, " Светове ", „ Лето 1850 “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Орлов мост ”, „ Чудовището “ и други Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове. Негови произведения са преведени в Германия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, а „ Разруха “ става бестселър в Германия и Съединени американски щати, като писателят е избран като „ българския Балзак “. От 2021 година е учен на Българска академия на науките. Владимир Зарев е притежател на голям брой национални награди и оценки, а този месец бе почетен и с премия „ Перото “ за повсеместен принос към българския книжовен подтекст.
„ Объркани в свободата “ е най-трудният разказ, който съм писал. Трудността идваше оттова, че трябваше да проуча всичко за българското Средновековие, както и да прозра християнската философия. Аз съм християнин и си мислех, че добре познавам християнството, само че се оказа, че не е по този начин “, признава писателят.
Двете сюжетни линии в романа са обединени от тематиката за свободата. „ Наглото тъждество, което помним от социализма, е непродуктивно, то е форма на незначителност, а свободата е форма на разграничение. Колкото повече е друг един човек, толкоз по-свободен е той, а когато ни лишиха това разграничение, когато ни върнаха в посредствеността на наложителното тъждество, това се отрази извънредно комплицирано в живота на всеки един от нас “, акцентира белетристът.
Акад. Зарев счита, че тежкото ни историческо завещание е в основата на това да не се усещаме свободни. „ Тези пет века на иго, на мрачевина, на непрогледност нанасят две вреди на българския народ. Първата е, че се трансформира генетичният код на нацията. Възпроизвежда се това, което се намира съгласно властващото принуждение. Възпроизвеждат се тези хора, които не се бунтуват, а се помиряват и мълчат. Всичко по-умно, по-интелигентно, което е носело опозиция в себе си, е било физическо унищожавано и тези по-смели мъже и дами не оставят след себе си завещание. Оттук идват и думите, че „ преклонена главица сабя не я сече “. Това са 26-27 генерации. Така се трансформира генетичният код на българина “, разяснява писателят.
Втората, по-голяма вреда, обаче, е, че тези пет века отучват българина да има вяра в институциите и той ги намразва, споделя Зарев. „ Султанът не е неговият княз, кадията не е неговият арбитър. А институциите в такова време, в което се основава една нация, са извънредно значими “, акцентира създателят на „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “. „ Забележете каква тъга разсъни гибелта на британската кралица. Това е една институция, която няма никакво значение за съвременността в Англия, само че тя е безпределно нужна и народът я пази като зеницата на очите си, тъй като тя сплотява нацията. Това ужасно липсва на българите “, уверен е той.
Владимир Зарев е на мнение, че най-големият проблем в нашата национална история е неналичието на обичаи. Защото всичко, при всяка смяна у нас стартира изначало и всеки нов управник мисли, че историята стартира персонално от него: по този начин е след Освобождението, по този начин е и след 9 септември 1944 година, и след 10 ноември 1989-а. „ Ние българите позволихме прекомерно елементарно да се унищожи една къща, която несъмнено не е била доста уютна и просторна, само че нямаме различен дом и беше трудно да го построим още веднъж. Сега продължаваме да го строим, тъй като преходът продължава и до през днешния ден, това са и главните аргументи да сме комплицирани в свободата “, безапелационен е писателят.
Владимир Зарев е създател на 19 книги, сред които романите „ Битието “, „ Изходът “ и „ Законът “ (трилогия), паметният „ Разруха “, " Светове ", „ Лето 1850 “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Орлов мост ”, „ Чудовището “ и други Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове. Негови произведения са преведени в Германия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, а „ Разруха “ става бестселър в Германия и Съединени американски щати, като писателят е избран като „ българския Балзак “. От 2021 година е учен на Българска академия на науките. Владимир Зарев е притежател на голям брой национални награди и оценки, а този месец бе почетен и с премия „ Перото “ за повсеместен принос към българския книжовен подтекст.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ