Всичко, което искам, е чаша кафе с теб
Всичко, което желая, е чаша кафе с теб. Когато слънцето изгрява и снопче светлина се прокрадва през завесите, топлината на твоите обятия би подхогдала ужасно на топлото утринно кафе.
Искам да се събуждам до теб и да полежа до теб в леглото още малко, преди да стартираме да се подготвяме за идния ден. Искам да върша закуска и кафе с теб, тъкмо както го обичаш: твоето черно и чисто, а моето с две захарчета и малко мляко. Докато наливам кафе в обичаните ти чаши, познатият мирис насища въздуха, обгръщайки ни в нашия свят, в който споделяме мисли и хрумвания за всичко под слънцето. Искам да чувам гласа ти, към момента звучащ сънливо и да ми разказваш истории за причудливите си сънища. Най-важното – желая да виждам усмивката ти и скрито да се надявам, че аз съм повода за нея и да си мисля по какъв начин озарява утрото ми по-ярко от хиляда слънца.
Всичко, което желая, е чаша кафе с теб. Едната ми ръка да е преплетена в твоята, а със свободната си ръка всеки от нас да държи хартиена чашка с неправилно изписаните ни имена, да вървим по улиците и да вдишваме свежия въздух.
Ще ходя до теб и ще се вълнувам за дребни неща, като да вземем за пример разхождащо се куче или фактът, че минаваме около обичания ти парк от детството. Ще гледаме витрините на магазините и ще се възползваме напълно от времето си на открито, държейки се за ръце и отпивайки от кафето, посещавайки остарели книжарници в търсене на четиво, в което да потънем, когато се приберем. Искам да следя забележителности с теб и да се любувам на гледката, до момента в който отпиваме от кафетата си, с цел да се стоплим и сдобием с сила. Искам да вървим, до момента в който краката ни заболят и копнеем за по още една чаша, с цел да утолим жаждата си. След като обиколим целия град, ще намерим скамейка, на която да си починем от цялото това ходене и говорене. Докато облягам глава на рамото ти, ще гледаме по какъв начин хората минават около нас, пробвайки се да разбираем каква е историята им и накъде са се запътили. Искам да отидем на нови места и да търсим нови завършения дружно, без значение какъв брой простички са те. Искам да бъдеш до мен във всяко премеждие.
Всичко, което желая, е чаша кафе с теб. Да седим един против различен в кафенето, да похапваме понички и торта, да си описваме нехайно истории.
Искам да виждам по какъв начин очите ти се присвиват, до момента в който се смееш и по какъв начин несъзнателно посягаш към ръката ми и я галиш, до момента в който ми разказваш за деня си. Искам да виждам по какъв начин облизваш пяната от устните си, до момента в който отпиваш кафето си, а аз ще почистя с палец устата ти, смеейки се какъв брой занимателно изглеждаш. Ще гледаш по какъв начин върша фотоси на храната, леко нервиран, че ми лишава толкоз дълго, тъй като просто искаш да ядеш, а най-после ще си създадем фотография дружно, тъй като тези в кафенетата ни се получават най-добре. Искам да си почивам с теб и да се любувам на наличието ти. Искам ти да се наслаждаваш просто да бъдеш с мен в приятната тишина, без да е належащо да промълвяваме и думичка.
Всичко, което желая, е чаша кафе с теб. Сгушена в теб на дивана, мързелувайки, до момента в който се чудим какво да вършим за развлечение и в последна сметка, прекарвайки деня прегърнати.
Искам да мисля за всички неща, които бихме могли да създадем дружно, до момента в който се взираме в очите си от двата края на дивана, с пръсти, обгърнати към топлите чаши и тела, увити в одеяла и чаршафи. Искам да чета книги с теб и да приказваме за места, на които в никакъв случай не сме били и всички хора, които сме срещнали посредством историите. Искам да пея с теб и да чувам гласа ти, до момента в който свириш на китарата си песни, които ни връщат обратно в предишното. Искам да виждам филми с теб, без значение какъв брой клиширани са. И желая след всичко да заспя до теб, като че ли кофеинът въобще не ми работи.
Всичко, което желая, е чаша кафе с теб. Късно през нощта, когато светът спи, а ние сме будни, споделяйки мислите си, които единствено луната и звездите могат да ни донесат.
Искам да танцувам с теб из кухнята в 2 сутринта, когато кофеинът даде своя резултат и ни кара да вършим щури неща. Искам да знам задачите ти, визиите ти, страховете ти, всички неща, които са сложни за изричане. Искам да знам неща, които не си казвал на никого и да стана очевидец на друга твоя страна – сензитивната част от теб, която единствено тъмнината изкарва на показ. Искам да седнал съм до теб и да ти споделям неща, които ме е боязън да призная пред самата себе си, надявайки се, че ще ме схванеш. Ще приказваме, до момента в който слънцето изгрее, научавайки още и още един за различен всяка последваща нощ и постепенно учейки се да одобряваме грешките и минусите си. Искам да заставам будна с теб и да те целувам като че ли няма на следващия ден, мечтаейки моментът да продължи вечно. И откакто заспим, изтощени от всичките сълзи, целувки, смях и диалози, да чакаме с неспокойствие идващия ден, когато ще пием кафе дружно.
Всичко, което желая, е чаша кафе с теб … да стопли ръцете, сърцето и душата ми.
Инфо: https://dama.bg
