Цариброд остана без банка, младите бягата в ЕС - България
Димитровград (Цариброд) остана без нито една банка и в ерата на дигитализацията това единствено по себе си не би било вест, стартира репортаж на БГНЕС. За преобладаващо възрастното население обаче даже боравенето с банкомат е предизвикателство. Но какво значи затварянето и на последната банка: оставането в този град към този момент не си коства, споделят локалните.
Западните околности стават част от Сърбия след загубата на България през Първата международна война посредством подписването на Ньойския кротичък контракт. Териториите са били обитаеми с българи както тогава, по този начин и през днешния ден, само че заради продължаващия гнет и репресии над локалните от сръбската страна те от ден на ден се обезлюдяват.
Някога в града са живели над 20 хиляди души, от които пет-шест хиляди са били заети. „ А през днешния ден действително толкоз сме общо в Цариброд. Имахме три банки, което демонстрира, че в миналото тук е имало стопанска система “, съобщи пред телевизия N1 предприемачът и ръководител на „ Българската партия на сърбите “ Зоран Николов.
„ Аз си вземах парите от банката. С банкомат не умея “, споделя стара жена. Друг гражданин добавя: „ Аз тегля от банкомат. “ На въпрос по какъв начин се стига до затваряне на банка - поради липса на хора или пари - отговорът е къс: „ Нищо не ми е ясно “.
Има и по-млади хора, за които обстановката е по-ясна.
Според хората в Цариброд затварянето на последната банка е единствено върхът на айсберга. „ Във всичко вървим надолу, единствено престъпността пораства “, споделя един от тях. „ Районът е доста безпаричен. Всички са в България - споделят, че две–три хиляди души работят там “, добавя различен. „ Взимаш поданство и на всеки ъгъл има работа “, обобщава трети.
Запитан дали в Сърбия няма място за тях, а в България има, Сашко Андреев дава отговор малко: „ Точно по този начин. В България има “. Работният му ден е осем часа, само че с чакането на границата и часовата разлика от време на време престоят му на работа доближава 13 часа. „ Заплатите там са по-добри. По-добри, в сравнение с тук “, безапелационен е той.
На въпроса дали Сърбия не би трябвало да обезпечи работа на локалните, отговорът е изострен: „ Не ме питай мен. Питай тези горе. “
Ръководството на общината не дава отговори. А на финалния въпрос „ Как допуснахме това? “ следва пауза, смях и уклончиво: „ Не знам… да не пумпам. “
Западните околности стават част от Сърбия след загубата на България през Първата международна война посредством подписването на Ньойския кротичък контракт. Териториите са били обитаеми с българи както тогава, по този начин и през днешния ден, само че заради продължаващия гнет и репресии над локалните от сръбската страна те от ден на ден се обезлюдяват.
Някога в града са живели над 20 хиляди души, от които пет-шест хиляди са били заети. „ А през днешния ден действително толкоз сме общо в Цариброд. Имахме три банки, което демонстрира, че в миналото тук е имало стопанска система “, съобщи пред телевизия N1 предприемачът и ръководител на „ Българската партия на сърбите “ Зоран Николов.
„ Аз си вземах парите от банката. С банкомат не умея “, споделя стара жена. Друг гражданин добавя: „ Аз тегля от банкомат. “ На въпрос по какъв начин се стига до затваряне на банка - поради липса на хора или пари - отговорът е къс: „ Нищо не ми е ясно “.
Има и по-млади хора, за които обстановката е по-ясна.
Според хората в Цариброд затварянето на последната банка е единствено върхът на айсберга. „ Във всичко вървим надолу, единствено престъпността пораства “, споделя един от тях. „ Районът е доста безпаричен. Всички са в България - споделят, че две–три хиляди души работят там “, добавя различен. „ Взимаш поданство и на всеки ъгъл има работа “, обобщава трети.
Запитан дали в Сърбия няма място за тях, а в България има, Сашко Андреев дава отговор малко: „ Точно по този начин. В България има “. Работният му ден е осем часа, само че с чакането на границата и часовата разлика от време на време престоят му на работа доближава 13 часа. „ Заплатите там са по-добри. По-добри, в сравнение с тук “, безапелационен е той.
На въпроса дали Сърбия не би трябвало да обезпечи работа на локалните, отговорът е изострен: „ Не ме питай мен. Питай тези горе. “
Ръководството на общината не дава отговори. А на финалния въпрос „ Как допуснахме това? “ следва пауза, смях и уклончиво: „ Не знам… да не пумпам. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ