Всичко, което е обикновено, е просто; но не всичко, което

Всичко, което е нормално, е просто; само че не всичко, което е просто, е нормално. Оригиналността не изключва простотата.

Въображението! Без това качество не може да бъдеш нито стихотворец, нито мъдрец, нито интелигентен човек, нито мислещо създание, нито даже просто човек.

Да дадеш обет за беднотия, значи да се закълнеш да бъдеш безделник или апаш. Да дадеш обет за непорочие значи да обещаеш на бога да нарушиш най-мъдрия и най-съществен от Неговите закони. Да дадеш обет за смирение значи да се отречеш от неотменимото си човешко право – на независимост. Ако човек съблюдава своя обет, той е престъпник; в случай че го нарушава – е клетвопрестъпник. Животът в манастир – това е живот на маниак или на двуличник.

Не се впускайте в пояснения, в случай че желаете да бъдете разбрани.

Дори и лъжата да бъде потребна за избран интервал, то с течение на времето тя неизбежно се оказва нездравословна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва потребна, макар че за момента може да носи щета.

Жените пият ласкателни неистини на цели глътки, а горчивата истина – на капки.

Жените се ненавиждат една други и все пак до една се пазят една друга.

Женската стеснителност не е нищо повече от добре разиграно кокетство.

Любовта постоянно лишава разсъдъка на този, който го има, и дава на оня, който го няма.

Търсим любовта на другите, с цел да имаме в допълнение мотиви да обичаме себе си.

Връх на безумието е да си поставиш за цел да унищожиш пристрастеностите.

Страстите са непрестанно осъждани, приписват им всички човешки злощастие и освен това се не помни, че точно те се явяват източникът на нашите наслади.

Невежеството и безразличието са двете меки възглавници за твърдите глави.

Заблужденията, осветени от гения на великите майстори, стават след време общоприети истини.

Знанието за това какви би трябвало да бъдат нещата, отличава умния човек; знанието за това какви са нещата в реалност, отличава опитния; а знанието за това по какъв начин да бъдат променени към по-добро, отличава гениалния човек.

Или Бог го е разрешил, или всеобщият механизъм, именуван орис, го е поискал, само че ние в продължение на целия си живот сме предоставени на всевъзможен жанр случайности; в случай че ти си умен и по-добър татко, в сравнение с съм аз, то ти от най-ранни години ще убедиш своя наследник, че точно той е стопанин на своя живот, с цел да не се оплаква след това от тебе, който си му дал живот.

Казват, че ораторът е най-ярък, когато е разгорещен, когато недоволства. Аз отхвърлям това. Той е най-силен, когато подражава на гнева.

Храбрият заобикаля заплахата, до момента в който страхливецът неразумно и беззащитно се устремява към пропастта, която не може да забележи заради обзелите го страхове; по подобен метод той бърза против злощастие, което най-вероятно не е било предопределено за самия него.

Добродетелта е нещо прелестно – и положителните, и неприятните се изричат за нея с положително. Защото тя е преференциална и за първите, и за вторите.

Животът на злите хора е цялостен с паники.

Където и да отидеш, твоята съвест ще те откри.

На този свят постоянно има отплата. Има двама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите порти и санкционира за прегрешения против обществото, а другият – самата природа. На нея точно са й известни всичките пороци, измъкващи се от закона.

Истината обича рецензията – от нея тя единствено може да спечели; лъжата се бои от рецензия – от нея тя единствено губи.

Крайната сензитивност основава посредствени артисти, междинната сензитивност дава болшинството от неприятните артисти и единствено нейната липса дава великите реализатори.

Актьорите са способни да изиграят всеки темперамент точно по тази причина, тъй като са напълно лишени от подобен.

Ние постоянно оставаме самите себе си, макар че нито за минута не оставаме едни и същи.

Родителите обичат своите деца с тревожна и снизходителна обич, която ги скапва. Има и друга обич – деликатна и спокойна, – която ги прави почтени. Това точно е същинската обич на бащата.

В театъра идват не с цел да гледат сълзи, а с цел да слушат речите, които ги изтръгват.

В историята на всеки народ ще се намерят значително страници, които биха били превъзходни – единствено в случай че бяха истина.

В човешката природа има две противоположни начала: себелюбие, което ни тегли към нас самите, и доброжелателност, която ни тласка към другите. Ако би се скъсала една от тези пружини, човек би станал злобен до полуда или милосърден до безумство.

Винаги помни, че природата не е Бог, индивидът не е машина, а хипотезата не е реалност.

Да се стараете да оставите след себе си повече познание и благополучие, в сравнение с е имало преди, да подобрявате и умножавате полученото от вас завещание – ето над какво би трябвало да се трудим всички ние.

Животът на един човек би трябвало да бъде освен това от просто прелестен. Всеки вол на пасбището има прелестен живот.

Не е задоволително единствено да правиш положително, би трябвало да го правиш добре.

Каква превъзходна комедия би бил този свят – единствено в случай че нямахме своя роля в него!

Чудеса има там, където имат вяра в тях, и колкото повече имат вяра, толкоз по-често стават.

Дени Дидро  /1713-1784/ в началото учи и се приготвя за духовник, само че след престоя си в Парижкия лицей „ Аркур “ трансформира възгледите си. Поради това родителите му го лишават от прехрана. Докато посещава Салона на свободомислещите се среща с Жан-Жак Русо .

След като разгласява съчинението си „ Писма за слепите за наставление на зрящите “ (1749), Дидро е наказан и престоява няколко месеца в пандиза, поради мощно материалистическите възгледи, изразени там.

Живее във век, когато се обрисува видът интелектуалец, живеещ от перото си. Някои от тях даже сами популяризират творбите си. Това е също по този начин векът, в който публицистиката се утвърждава като специалност.

Философският талант на Дени Дидро се разпростира и в активността му на публицист и обществен критик. Произведенията му съставляват разбор на придвижването на най-фините механизми в човешката душа с морализаторска цел.

Дидро не разказва възприятията, а външните им изяви. За него душата е постоянно обвързвана с тялото, логиката на психиката – с биологията.