Евангелието от Юда
Всички знаят притчата за Тайната Вечеря и измяната на Юда. От години в научните среди се водят яростни разногласия до каква степен предателския акт на Юда е бил дело на един отчаян и себелюбив мъж или е бил част от авансово контрактуван проект сред Исус Христос и най-верния му възпитаник.
Евангелието на Юда разбуни духовете на милиарди християни още с откриването си през 1978г. в Ел Миня, Египет. Папирусът с изписаното апокрифно евангелие е открит 18 века след написването му. Малкия ръкопис, завързан с кожен ремък и съдържащ едвам 66 страници, написан на коптски, трансформира радикално разбирането за измяната на Юда и самоубийството като акт на скрупули от осъщественото злочинство по отношение на обичания преподавател.
Намереният образец от Евангелието на Юда не е истинският текст, писан от ръката на ученика на сина божий. Става дума за апокрифно евангелие от гностичен темперамент, преведено на коптски език от липсващ гръцки оригинал. Въглеродното датиране, което учените от Университета в Аризона са създали демонстрира, че хипотетичната възраст на античния ръкопис е към 220 до 340 години след Христа, +/- 50 години.
Каква е точното възраст на този ръкопис не е толкоз значимо, колкото посланието което носи. Преди малко повече от 6 години беше подготвен окончателния превод от коптски език. Въпреки извънредно неприятното положение на евангелието, интернационален екип от учени съумя да преведе ръкописа.
Преведеното Евангелие от Юда удостоверява това, което и четирите приети от църквата евангелия настояват, а точно, че Юда в действителност е предал Исус за тридесет сребърника. Това, което четиримата евангелисти не загатват е, че измяната е акт, контрактуван авансово сред Христос и Юда.
Според превода на откритото Евангелие, Исус е внушил на правилния си възпитаник да го уточни с целувка в точния миг, като по този метод го съобщи в ръцете на римското правораздаване.
„ Ти ще надминеш всички, тъй като ти ще принесеш в жертва индивида, който е облечен в мен “, са думите, които Христос споделя на правилния си почитател и продължава, „ Отдели се от другите и аз ще ти разкрия тайната на царството си. Ти можеш да я постигнеш, само че това ще ти донесе доста тъга. Защото някой ще те замести, с цел да могат дванадесетте още веднъж да се съединят със своя Бог “.
Предсказанието, което Исус прави с тези думи изцяло се сбъдва. След чоп евангелистът Матей заема мястото на напусналия Тайната Вечеря Юда. Сбъдва се и втората част от предсказанието, което Христос прави: “Ти ще изпиташ доста тъга...Ти ще станеш тринадесети и ще бъдеш прокълнат от другите родове и ще властваш над тях “.
Публикуването на превода на откритото апокрифно издание на Евангелието на Юда може да промени радикално отношението, което вярващите християни имат към Юда и неговата роля в залавянето на Христос и разпъването му на кръст. Може да промени и тълкуването на евентуалните претекстове, които апостолът е имал с цел да посегне на живота си.
Доскоро църквата проповядваше, че презреният самоубиец Юда е протегнал ръка на живота си малтретиран от скрупули за това, че е предал Учителя си. Но в случай че предаването на Иисус е авансово контрактувано сред него и Юда, за какви скрупули може да става дума? Една част от откривателите считат, че Юда е бил подбуден към самоубийство като е видял на какви страдания е изпратил Учителя си, без значение че е направил това по негово предпочитание.
Според множеството от учените, по-вероятната причина за самоубийството на Юда е тъй като не е повярвал във Възкресението на Иисус. Факт е, че освен той, само че и най-близките до Христос хора не са повярвали във възкресението му. Съмненията, които са терзаели апостолите и другите правилни почитатели на Учителят са разказани в детайли и в четирите канонически евангелия.
Ватикана публично призна апокрифното Евангелие на Юда за достоверно. Според монсеньор Валтер Брандмюлер, президент на Папския съвет по историческите науки, за първи път Евангелието от Юда е упоменато в съчинението „ Против ересите “ на Свети Ириней Лионски. Това може да е първата стъпка в посока публично преразглеждане на отношението, което Ватикана има към Юда и стореното от него.
