Всички сме чували за Райна Княгиня, която развява знамето на

Всички сме чували за Райна Княгиня, която развява знамето на Априлското въстание. Тя е била учителка в девическото учебно заведение в родното Панагюрище и единствено на 20 години, когато Бенковски й предлага да ушие знамето. Но преди нея е имало още героични дами, смели и непоколебими. С висок дух и ярки каузи. За учителки като нея има повече исторически сведения. Но за тези дами няма фотоси и обстоятелства, за тях се описват единствено митове и се пеят песни.

Българките хайдутки, възпети в националните песни

Бояна челник:

Бояна млада войводка,
извади сабя френгия,
та я два пъти прегърна
и три я пъти целуна,
че са на сабя помоли:
- Сабльо ле, моя сестрице,
толко си мене слушала,
че и в този момент ма послушай,
да зема хазна огромна.
...
па са Бояна провикна:
- Дружина вярна, сговорна,
кой накъде е да пристигна,
да взема тежко имане
кой какъв брой може да дигне,
пък аз с колата ще карам,
че ще го давам, разпределям
на небогати и бедняци.

Румена челник:

Румена мома челник
турнала пръстен в бука.
– Кой си пръстен удари,
той ще ми бъде челник.
Румена пръстен удари!
– Хайдутите, момци, със мене,
със мене момци, при мене,
я ще ви додим челник

Стояна челник:

Мама Стоенки думаше:
- Стоенке, блага мамина,
я стига върви по гора,
стига хайдутлук да правиш!
Ела се мами прибери,
та хвърли рухо хайдушко,
облечи рухо девишко,
па земи фурка шарена,
със позлатено вретено,
та преди тънки блага,
ленени и копринени,
да дариш свекър, свекърва,
да дариш зълви, девери.
Стоянка мама послуша,
па хвърли рухо хайдушко,
облече рухо девишко,
па зела фурка шарена,
със позлатено вретено,
да преде тънки блага,
ленени и копринени.
Па си Стоянка отиде
на чичови си хармани,
погледна гора зелена,
погледна поле необятно,
па се дома си върнала.
Хвърлила фурка шарена,
със позлатено вретено,
съблекла рухо девишко,
облекла рухо хайдушко,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и втикна чифте пищове,
па си отиде Стоянка
навръх на Стара планина,
па ми се викна, провикна:
- Дружина вярна, сговорна,
дека сте в този момент, елате,
върли хайдутлук да вършим
по тая гора зелена,
по тая Стара планина!
За пастир не са седенки,
ни вито хоро моминско,
за левент не са плачове,
за мене не е къделя,
ни позлатено вретено!