Жени-войни, които обърнаха световната история
Всички сме чували за храбрите мъже, водили смъртоносни борби, трансформирали хода на международната история. Без значение дали са се борили за свободата на народа си или за идеалите си, целящи по-светло бъдеще за човечеството, те са популяризирали името си със славни каузи.
Днес живеем в свободен свят, в който се стремим да заобикаляме всички предубеждения по отношение на пол, раса, възраст и изповедание. Въпреки това историята от близкото и далечно минало продължава да подценява приноса на смелите жени-войни, трансформирали хода на историята. Без тях човечеството нямаше да е същото.
Дамите, които са воювали за концепциите и народа си, са надживели времето, в което са се родили. Те са надмогнали женското и елементарното и са влизали в жестоки борби в името на общата идея. Ето кои са едни от най-смелите и най-често – подценявани жени-войни в човешката история:
Фу Хао
Една от многото съпруги на крал Ву Динг се трансформира в първата жена военачалник в Китай. Скоростно сдобила се със статут на една от най-властните дами в страната, тя имала надзор над войска от 13 хиляди военни. Хао била толкоз уважавана, че след гибелта ѝ кралят я погребва в обилна гробница, която е разкрита през 70-те години. В нея с изключение на останките на Фу Хао, са открити и някои от обичаните ѝ оръжия.
Будика
Това е келтската кралица, имала смелостта да поведе протест против Римската империя. Родена в заможно семейство, тя се омъжва за краля на племето ицени, населяващо Източна Англия - Прасутаг. Когато той умира обаче, земите му са отнети от наследниците му, а Будика е държана принудително, до момента в който бойците се гаврели и изнасилвали дъщерите ѝ.
Наскърбената жена дава обет да отмъсти на римляните. Така през 60 година пр.Хр. тя застава отпред на въстание против Римската империя. Бунтът скоро е сподавен, само че в следствие са унищожени няколко римски селища. Убити са хиляди жители от римски генезис. Година след въстанието Будика се самоубива.
Сестрите Трунг
Родени във Виетнам, сестрите от дребни са обучавани на бойни изкуства от татко им. В тези години дамите към този момент имат правото да наследяват земи. Сестрите Трунг се трансформират в едни от най-значимите дами в международната история и огромните герои на Виетнам.
Те повеждат армия от 80 хиляди бойци и съумяват да повалят китайските легиони. Само за три години съумяват напълно да отстранен китайското иго. По-късно войската им е разгромена, а сестрите Трунг се самоубиват. И до през днешния ден във Виетнам те се считат за най-смелите дами в историята на страната.
Ласкарина Бубулина
Бубулина е гъркиня, военноморски пълководец, героиня от гръцката война за самостоятелност и адмирал от съветската имперска флота. Родена в Константинопол, тя е зачената по време на аудиенция зад решетките при татко ѝ, капитан от остров Хидра. Мъжът бил наказан поради присъединяване си в Пелопонеското въстание.
Малко след раждането на Ласкарина татко ѝ умира, а майка ѝ се омъжва наново. Самата тя се омъжва два пъти - за Димитриос Янузас и за заможния притежател на кораби и капитан Димитриос Бубулис. Когато Ласкарина е на 40 години, вторият ѝ мъж е погубен от алжирски пирати.
Бубулина наследява бизнеса на брачна половинка си и построява още четири кораба. Само пет години по-късно попада под набезите на османците. Те вършат опит да конфискуват имуществото ѝ, защото съгласно тях мъжът ѝ приживе се биел дружно с Русия против тях.
Следват три месеца договаряния в Крим. Ласкарина съумява да резервира корабите си и се завръща в Спецес. Бясна от случилото се, там тя се включва във Филики Етерия - противозаконна организация, подготвяща въстание против Османската империя. Жената доставя групировката с оръжия и амуниции.
На 13 март 1821 година Ласкарина е първият човек, издигнал гръцки байрак. Тя прави това на мачтата на личния си транспортен съд, носещ името Агамемнон. Смелата жена-войн отплава с осем кораба за Нафпилион и провежда морска обсада.
По време войната губи сина си, Янис Янузас, а след борбата е задържана два пъти. Тя е изпратена назад в Спецес, където остава до края на живота си през 1825-та година. Ласкарина е убита в фамилен спор. Посмъртно император Александър I ѝ дава почетния сан адмирал от съветската флота.
