Всички сме чували истории за змейове и самодиви. С годините

Всички сме чували истории за змейове и самодиви. С годините хората стават все по-скептични към тези митологични създания, само че към момента има останали хора в някои кътчета на България, които се кълнат, че са ги виждали със личните си очи.

Така да вземем за пример жителите на село Стражата, намиращо се в Северна България, настояват че от години там има змейове и самодиви. Хората в селцето са малобройни към днешна дата, само че всеки един от тях има в репертоара си истории, разказвани от бабите и дядовците им, а също по този начин и свои лични, за срещите си със самодиви и змейове.

Самодивите са доста красиви на пръв взор дами, облечени в бяла одеждa, чиито блестящ и главозамайващо хубав взор умее да убива. Според митовете и легендите те живеят в планините, покрай водоеми - реки, поточета, езерца и така нататък Тяхната мощ се крие във воалът им, наименуван още сянка или лъч. Самодивите са невидими, само че някои хора имат способността да ги видят. Такива хора са съботниците, хората родени преди Великден, през нощта на Бъдни вечер и през мръсните дни.

Думата " фея " има индоевропейски корени и значи " провидение ", " дявол ", " буйствувам ". Жителите на селото описват със благоговение по какъв начин красивите и рискови на собствен ред създания се събирали по мрак и танцували и пеели на поляните.

Те споделят, че в случай че някой мъж успее да открадне булото на фея, може да я опитоми, да основат семейство и деца, само че от самото начало тя ще се пробва да върне воала си, а когато това се случи, тя ще напусне фамилията си и ще се върне при посестримите си.

Някога в селото имало смелчаги, които надхитрявали самодивите и ги превръщали в невести. Имало и самодиви, които сами приставали, когато се влюбят, само че те побърквали момъка от неодобрение и капризничество.

Змейовете, от своя страна, са показани като огнедишащи, крилати същества, с характерностите на влечуги. Те крият крилата си под мишниците и са мощно антропоморфни, което им оказва помощ да не бъдат разпознати от хората и да се движат измежду тях.

Първоначално змейовете са били доброжелателни към хората, само че когато мирът с тях завършил, те почнали да се хранят с тях. Живеят в планините и тъмните глъбини на горите и отвличат млади и красиви девойки.

В момента в село Стражата няма девойки, нито змейове, само че жителите описват в унес разнообразни истории за тях. " Спускал се от небето изведнъж, сграбчвал момата и ни новина, ни кост повече от нея! " - споделят те.

В село Бяла вода пък описват историята за красивата Елена, която била открадната от дракон непосредствено от хорото. От нея нямало и диря, само че разкрили престилката й на входа на пещерата на ската. Така пристигнало името на пещерата - " Еленината дупка ".

Вярваме или не, във всеки мит и легенда има доза истина. Змейовете са едно прелестно въплъщение за това, по какъв начин хората са положителни между тях, нормално до момента в който имат взаимна изгода, а самодивите за това, по какъв начин външността няма никакво значение, в случай че вътрешността желае злото.