10 български книги, които си заслужава да прочетем
Всички помним с трогване учебната лятна почивка. Е, в тези мемоари, би трябвало да признаем, е намерил място и малко горчив привкус. Онази наложителна литература, която отнемаше от скъпото ни време за игра на гоненица, е приела неговия образ. Българските създатели класици.
Нека признаем, към този момент като възрастни хора, че казусът с четенето им не е бил в нестихващата детска сила и неспокойствие за игра. Или най-малко не напълно. Просто тази литература е прекомерно мъчно смилаема за хвърчащото единадесетгодишно въображение, което колкото и да се старае, не може да оцени уместно нито хубостта на изрече, нито проникновеността му.
Обичам да мисля за книгите освен като за творби с избрани качества, само че и като произведения, пасващи за разнообразни възрасти и интервали от нашия живот. Неподходящият миг може да сътвори у индивида напълно неверна визия. Bad timing, както се споделя на чист български език. Така се случва от време на време с българската литература – четем съществени типичен книги в ранна възраст и оставаме с неверни усещания. И това е реалност просто, тъй като ние не сме способни да я разбираме на този стадий от развиването си.
Българската литература е качествена. Имаме прекрасни съвременни и типичен създатели, които заслужават нашето внимание и възторженостти. Нека първото усещане не е най-важното, някои неща се получават по-добре от втория път.
Предлагам ви една еклектична ранглиста от десет български книги, които умерено биха могли да преобърнат визиите ви за родното творчество (ако към този момент не ви се е случило). Нека забележим кои са те.
1. „ Пътуване към себе си “
Блага Димитрова
Българска проза от 60-те години на предишния век. Нелекият път до достигането на собствената ни еднаквост. Книга за заминаването, за бягството, за морала, виновността и чувствата. Дълбока проникновеност и прекрасна мелодия на езика. Няма да ви издавам повече. Убедете се сами. А ако вече сте я прочели, няма да навреди да повторите. Кой знае, може да откриете някое друго свое аз този път.
2. „ Жажда “
Захари Карабшлиев
Болнична стая. Млад мъж се разсънва прикрепен на легло, целият в шини и никакъв спомен за тежката злополука, от която е оживял като по знамение. На прилежащото легло лежи възрастен пациент – разговорлив оптимистичен дъртак. Младежът не може да се похвали със същите качества. Неговият разум е превзет от скептицизъм и мрачни мисли владеят постепенно минаващото време. Старецът обаче не желае да остави Даниел на мислите за пагубност, нито на самосъжалението. Той му споделя своята житейска история – трагична и непредвидена. История за обич и най-важните неща в живота. Спирам дотук с резюмето. Четиво, още веднъж уместно за едно пътешестване към себе си.
3. „ Добавено лято “
Евгени Черепов
След известно престояване в чужбина, Лъчезар се завръща в България. Спомените му обаче са замъглени от странна давност. Едва стъпил на родна земя, героят поема на странствуване из страната. Загубените спомени стартират да се пробуждат един по един. Щастието му от този факт обаче бива помрачено, тъй като мистериозни мъже в мрачни костюми го преследват на всички места. Един подобен тайнствен мъж наднична и от детските му спомени… Завладяващо четиво с ловък сюжет и прелестен жанр. Един текст с усет на носталгия към детството.
4. „ Там, където не сме “
Георги Господинов
Една поетическа книга на Георги Господинов, която гали всички сетива и събужда богата палитра от страсти. Често искаме да сме някъде, където не сме. Физически и в възприятията си. Винаги има едно „ там “, което е по този начин недостижимо и жадувано, че е невероятно постигането на щастието „ тук “. Отделете време да направите някоя своя неделя доста специфичен и философски ден.
5. „ И всичко стана луна “
Георги Господинов
Разкази, в които можеш да се разтвориш като капка мастило в чаша с хладка вода. Да се носиш безметежно. Да опиташ мъничко от любовта, от предишното и настоящето, от мъдростта и метежа на времето. Тази книга се чете в цялостна тишина и безусловно наличие на мозъка. Само по този начин ще усетите магията ѝ.
6. „ Балада за Георг Хених “
Виктор Пасков
Има книги, за които не можеш да приказваш, тъй като те толкоз добре са го споделили, че си останал без думи. Не знаеш от кое място да подхванеш историята, с цел да изразиш своя екстаз и възприятията, които си изпитал, до момента в който си прелиствал шумолящите страници. Някои произведения са доста повече от истории. Някои са буря от чувства, мемоари, носталгия, горест, любов, хубост, намиране на себе си там някъде в шкафчетата на някакъв съвсем одухотворен скрин. Някои като „ Балада за Георг Хених “.
7. „ Чудовището “
Владимир Зарев
Мъдрост. Младостта, която не желае да си отиде и старостта, която неизбежно я убива. Красива и невъзможна обич, времето и жестоките белези, които ни оставя. Забравата. Тази книга се чете в едно особено положение на духа – състояние на зрялост и подготвеност за възприемане на горчиви истини.
8. „ Последната територия “
Момчил Николов
Един мъже се буди в Барселона и няма визия по какъв начин се е озовал там. Няма визия и кой е той самият. Непонятна татуировка на жена е изрисувана на ръката му. Всички тези въпроси мъчат героя, а техните отговори постепенно стартират да се разкриват, когато среща мистериозната Елена. Книга за съня, загубата на себе си, на спомените… Там ли сте още или към този момент сте се запътили към книжарницата?
9. „ Другият сън “
Владимир Полеганов
Книга в областта на психическата фантастика. И, да, българската литература има качествени книги от този род. Именно „ Другият сън “ е неоспоримо доказателство за това. Няма да ви описвам нищо за сюжета. Не желая да скапвам даже и малко от удоволствието, което ще изпитате, до момента в който творбата последователно ви разкрива тайните си.
10. „ Катафалка, два носорога “
Петър Крумов
Невероятен стил, който ще ви изненада прелестно. Сюжет, който ще сложи пред вас много въпроси и може би някои отговори. Понякога животът поема странна посока и пренарежда нагласите ни. Какво вършим тогава? Творба, написана със размах и достойна да откри място до високата литература в домашната ни библиотека.
Тази класация надалеч не изчерпва стойностните произведения в българската литература. Тя е единствено един дребен откъс от цялото. И в случай че този дребен откъс ви накара отново или занапред да заобичате родните автори – тогава той е извършил своята мисия. Приятно четене!
