Истината за химикалите в храните или защо ядем ванилия от крави
Всички храни и всичко останало към нас е формирано от химични субстанции, без значение дали те се срещат в природата или са направени в лаборатория. Идеята, че има разлика сред естествените химикали, които се намират в плодовете и зеленчуците, и синтетичната им версия е единствено неприятен метод на разбиране на света.
Има доста химикали в естествени аромати и цветове на нашата храна. Някои от тях имат дълги, ужасно звучащи имена, други са толкоз постоянно използвани, че към този момент не им обръщаме внимание. Обобщението е, че всичко, което мирише или има усет, е с помощта на химикали.
Характерната миризма на карамфила, да вземем за пример, идва от химикал, наименуван евгенол. Също по този начин съдържащият се в канелата канелен алдехид е виновен за характерния ѝ мирис и усет. Така че както изкуствените, по този начин и естествените аромати съдържат химикали. Разликата сред естествени и изкуствени ароматизатори е източникът на тези химикали.
Естествените аромати са основани от всичко, което може да се яде – животни и зеленчуци и така нататък Те се обработват в лабораторни условия, с цел да се сътвори характерното благоухание. От друга страна, изкуствените аромати се създават от негодни за консумация субстанции като петрол да вземем за пример.
Понякога еднакъв химически ароматизатор може да бъде изработен и от естествени, и от изкуствени източници. Получената молекула е идентична и при двата източника, единствено методът на приемане е друг.
Тук обаче естествено идва въпросът за какво тогава в промишлеността се употребяват главно изкуствени аромати. Синтетичните химикали в изкуствените аромати нормално костват по-малко. Те също са евентуално по-безопасни, защото са строго тествани, преди да влязат в приложимост. Производството им може да бъде по-екологично чисто, тъй като ресурсите, нужни за основаване на естествени аромати, могат да бъдат употребени за храна преди всичко.
Така да вземем за пример ванилинът – съединението, отговорно за усета и аромата на ванилията, може да бъде извлечено от специфична орхидея, растяща в Мексико. Процесът по извличането му е извънредно дълъг и безценен. Учените обаче са намерили метод да създадат синтетична негова версия в лабораторни условия.
През 2006 година японският откривател Маю Йамата съумя да извлече ванилин от изпражнения на крави. За откритието си той даже получи Нобелова премия. От тогава до през днешния ден близо 90% от ванилията по света се извлича по неговата технология.
Все повече откривателите считат, че значително здравословните проблеми на хората не идват от потреблението на синтетичните химикали в храните, а по-скоро от огромните количества сол, захар, заседналия живот, напрежението и все по-лошата околна среда.
