Вселената се нуждае от живи Души, а не от въглеродни

Вселената се нуждае от живи Души, а не от въглеродни копия и реплики на създания. Ние живеем измежду хора, чиито души към този момент са се въплътявали в Света безчет пъти, в продължение на доста, доста епохи. Как можем да познаем подобен човек от тълпата? Как можем да знаем дали ние не сме такива?

Нашите предишни животи и насъбрани опитности са скрити от нас – Вселената доста милосърдно спуска завеса пред нашето схващане и памет, там където се намират безчет количество извървени пътища и загуби. Ако помнехме всичко, щяхме да се побъркаме и нямаше да имаме опция да осъществяваме персоналните си задачи и предопределение тук във всеки обособен живот. Въпреки това сред обособените животи постоянно има общи неща, които носят отпечатъка на съответните души, срещали се на Земята или на друго място…

Някои от методите за възобновяване на мемоари са посредством ретроспективна памети и регресивна внушаемост, както и посредством дълбока медитация и изпадане в положение на транс. И въпреки всичко има и нещо универсално, което може да отбелязя дългия опит, без да се употребяват преждепосочените практики. Това са хората, които изпитват нужда от усамотение, изолираност от другите и приятност от самотата.

Някои от тях могат да бъдат избрани като интровертни, а в някои случаи дори като социопати. Но определенията никога не би трябвало да са крайни, тъй като в хода на живота си, човек може от екстровертен в тийнейджърските си години, да стане интровертен по-късно, откакто е изпитал поредност от компликации и разочарования, които да му припомнят в действителност за смисъла на неговото явяване в Света.

Старите души живеят с има вяра в това, което вършат. Те могат да бъдат познати по това, че не се нуждаят от утвърждението или мнението на близките. Те не са отшелници, само че обичат да остават сами под звездното небе, обичат да се разхождат сами в парка, да слушат музика сами, да четат книги в цялостна самотност, или пък в усамотение да се грижат за цветята или растенията в градината.

Старите души имат неутешима нужда от развиване на ново познание
Те не се боят да попадат в разнообразни обстановки, да стартират нещо изначало или да изгубят всичко, за което години наред са полагали старания. Те имат вяра в по-дълбокия смисъл на нещата и не губят вътрешният си подтик и тласъци. Често техният живот и дейности са неразбираеми, даже отхвърляни от близките. Това са обаче душите, които водят същинския напредък и развиване на всяка цивилизация, колкото и малко дръвце в Големия огън на човечеството да привнасят.

Сигурността – Това е най-малкото нещо, което старите души търсят в Живота тук на Земята
Отхвърляне на стандартните усети, възгледи, желания е тяхна присъща линия. Алтернативните, непопулярни гледни точки, изключително изразени в личното им мнение са друга специфичност на старите души, тук на Земята.

Конвенционалните медии за тях са прекомерно пристрастни, лъжливи, повърхностни, нечисти с цинизъм и експанзия, и не носят нищо ново или потребно – с доста, доста малко изключения. Те не обичат радио, умерено живеят без телевизия и всеобщи занимания.

Старите души могат да “прочетат ” всеки човек – напълно за малко!
Те знаят по какъв начин да “четат ” хората. Понякога – от детството си, демонстрират в най-ранна възраст ненадейно зряла мъдрост и схващане за редица неща в природата и междуличностните връзки.

За тях е задоволително да следят хората за известно време, с цел да се причислят към тях за малко взаимоотношение в минута диалог, след което те към този момент знаят естеството им на живот, техните наслади, паники, страхове и проблеми, техните благоприятни условия.

Старите души измежду нас имат ясни и разбираеми аргументи за дейностите си – минало, настояще и бъдеще. Навярно те имат някакъв заложен код вътре в тях, който разрешава   “изтегляне ” на мигновена информация за близките хора и души. Това е по този начин, тъй като те са взаимодействали с хиляди и хиляди хора в дългата история на предходните превъплъщения на душата си. Те са осведомени с общото държание и логиката на психиката на хората, както и с архетипите на личността – и за тях няма нищо ново в актуалните хора, (почти) нищо, което те не знаят и не са срещали преди.

Старите души не са субективни – само че наблюдателни и непогрешими. Чувстват хората интуитивно и виждат същинските им планове и стремежи
Те не се нуждаят от проучвания, с цел да схванат какви са хората към тях. Те го виждат в светлината на очите, звукът на гласовете и интонацията при изказ, както и във фините промени на енергетиката в връзката – те усещат неподправено всички човешки пристрастености и стремежи, усеща и страсти. За тях телепатията е нещо обикновено.

Старите души имат извънредно въздействие върху хората със своето просветление и мъдрост, а също и с разбирането за живота доста повече, в сравнение с елементарния човек. Те не са за първи път тук, добре осведомени са с живота, и са в положение да оказват помощ на другите в техните прекарвания. Те знаят цената и смисъла на неща като самообладание, доверие в интегритета на тези в близост, самонаблюдение, съзнание, състрадание и религия в положителното, като изначален подтик в Сътворението.

Когато се срещнат, старите души са извънредно щастливи, приказливи и преливащи една в друга
След това обаче имат потребност от уединение и безусловно надграждане. Често след такива срещи, те установяват, че съществено превъзхождат масата от хора, което ги кара да се усещат задължени и да страдат от всеобщото закъснение, само че надълбоко в себе си знаят, че за развиването е нужно време и всеки би трябвало да извърви своят път и задача. Те не могат да се впишат в обществото, даже да се пробват да бъдат “нормални ”. Те в действителност не схващат по какъв начин може огромни групи от хора да бъдат еднообразно щастливи или еднообразно нещастни, като по някакъв проект. Те схващат, че животът е променлив, цялостен с промени, и не могат да одобряват нещата за даденост.

И в случай че вие се идентифицирахте с минимум едно от горепосочените неща, можете да бъдете сигурни – не живеете за първи път тук, на Земята.

Не позволявайте на никого да ви споделя, че би трябвало да се измененията, с цел да отговори на упованията на света към вас. Вселената не се нуждае от въглеродни копия, клонинги и реплики! Тя се нуждае от живи души.

Основният смисъл на човешкия живот, е да се подобрят безсмъртните му основи, както и да се трансформира страданието, злото и нещастието – в положително, съзидателност и самодоволство. Всички други форми на активност са безсмислени в Природата …

Автор: Борислав Борисов | Портал12