Коя е най-древната звезда във Вселената? Вече е ясно
Вселената е безкрайна и тайните и загадките, които крие, също са безпределно доста. Въпросите, които човечеството си задава, са много и отговор на всички не може да се откри. Но има някои забавни неща, които са любопитни за всеки гражданин на Земята. Едно от тези търсени познания е за това коя е най-старата звезда във Вселената?
Човешкото любознание към този въпрос към този момент може да бъде задоволено. Австралийски астрономи са разкрили коя звезда от известните във Вселената е с най-древен генезис.
Небесното тяло е от алените колоси и е записано като SMSSJ 160540.18-144323.1. Зад поредицата от латински букви и числа се крие звезда от Млечния път, отстояща на 35 хиляди светлинни години от нашата планета.
Тя съдържа желязо в най-минимални количества спрямо всички други звезди в цялата Галактика. За съпоставяне, Слънцето съдържа 1.5 милиона пъти повече желязо.
Такъв вид обекти по определение са от звездното население вид ІІ. Какво значи това? Така се назовават звездите, формирани след раждането на самата Вселена преди съвсем 14 милиарда години. Тази звезда се е появила няколко стотин милиона години след събитието, известно като Големия гърмеж.
В началото във Вселената метали съвсем не са се срещали. В състава на първите звезди влизали водородът и хелият. Те имали огромна маса, били горещи и с къс живот. Тези звезди били от вид ІІІ.
Започнали процесите на горене и в дълбоките глъбини на звездите се появили първите атоми на силиция и желязото. След гибелта на звездите вид ІІІ се появили тези от вид ІІ, при които се намирали детайли по-тежки от хелий.
Количеството детайли в една звезда, по-тежки от хелий, е индикатор, наименуван металичност. Като се знае цената на този индикатор, може да се пресметна какъв брой време след Големия гърмеж се е появила звездата, която се изследва.
Астрономите допускат, че миналата, която е била от вид ІІІ и е живяла преди тази най-древна звезда, е имала маса 10 пъти по-голяма от слънчевата. Предположенията са, че детонацията на свръхнова е станала причина за процеса с бързо прихващане на неутрони.
Това е развой, принадлежащ на нуклеарните реакции, при които се образуват тежките метали. Железни атоми са се отделили от гравитационното поле на неутронната звезда и минали към най-старата звезда, която е първи представител на звездите от вид ІІ.
