Анализ: Първи искри между Русия, Китай и САЩ
Всеки път, когато има нов президент на Съединени американски щати, главните сили се заемат да го изпитат и да слагат основите за бъдещи договаряния при евентуални спорове.
Понякога Съединени американски щати отварят наддаването. Такъв беше казусът, когато Вашингтон посредством новия си държавен секретар Антъни Блинкен упрекна Пекин в нарушавания на правата на индивида в Синдзян и Хонконг и в разнообразни киберпрестъпления. Пекин отговори, като назова Вашингтон голям извършител на правата на индивида, добавяйки, че той не приказва за света и не би трябвало да претендира за това. Това е тонът за борба, а не за прелестно встъпление.
![National interest: Защо Русия е проблем от пъкъла?]( "National interest: Защо Русия е проблем от пъкъла?")
National interest: Защо Русия е проблем от пъкъла?
Робърт Каплан е началник на отдела по геополитика Робърт Щраус-Хюп в Института за външнополитически проучвания. Автор е на множеств...
Всичко това се случи преди среща, която беше обречена на крах. Преди срещата да може да се състои, Блинкен и Джейк Съливан, консултант по националната сигурност на Съединени американски щати, прекараха време в Южна Корея и Япония, които и двете се опълчват на Китай и макар че са дългогодишни съдружници, имат характерни връзки със Съединени американски щати (Сеул по отношение на цената на разположените там американски войски и Токио за увеличаване на военните поради Китай.) И двете срещи минаха добре. Бяха извършени диалози в границите на Quad, разговор за сигурността, включващ Съединени американски щати, Япония, Австралия и Индия, всички те са военноморски сили, враждебно настроени към Китай. С други думи, Съединени американски щати организираха поредност от срещи със своите антикитайски съдружници директно преди срещата си с Китай.
Когато диалозите вървяха към колапс, президентът Джо Байдън беше запитан в изявление дали съветският президент Владимир Путин е палач. Той сподели, че е. Това не е нещо, което нормално се споделя за главата на огромна мощ, даже и да е правилно. Байдън имаше задоволително време да се откаже от изказването си, в случай че искаше, само че не го направи. Руснаците бяха наранени и извикаха своя дипломат. По създание Путин сподели: „ човек вижда в другия своите неточности “.
Гледам на това като на по какъв начин Байдън изпреварва Китай и Русия. Той и екипът му желаеха да ги уведомят - и индиректно да уведомят американската общност - че няма да бъде слаб президент. Отговорите на Русия и Китай, несъмнено, бяха предопределени за Съединените щати - както и за съдружниците на Съединени американски щати, които може да се съмняват в тяхната мощ.
В дипломацията е елементарно да се каже кой какво ще свърши и започването на такива дейности не е от огромно значение. Някои споделят, че това задава звук за идващите четири години, само че не е по този начин. То подреди сцената през първия месец, след което всеки, имащ опция да се подушват и ръмжат един против различен, се открива в действителността. И действителността се бори против фрапантни дейности. Съединени американски щати са най-големият клиент на Китай, който Пекин не може да си разреши да загуби. Много по-лесно е да придобиете нужните артикули на други пазари, в сравнение с да продавате на други пазари. Що се отнася до Русия, тя би могла да стартира битка, да речем, в Украйна или Молдова, само че това би основало най-лошия сюжет: НАТО, Германия и други страни, струпващи сили в Източна Европа. Така че дано изключим и това.
Опциите на Русия и Китай явно са по-сложни от това, което представям тук, само че те също са в границите на тези действителности. Срещите, извършени от Съединени американски щати преди срещата с Китай, имаха за цел да припомнят на китайците за това, че те не би трябвало да надценяват силата си или да подценяват стратегическата си изолираност. Наричането на Путин палач трябваше да предизвести Путин против секрети интервенции и да му даде да разбере, че Вашингтон знае какъв брой слаба е Русия и не се интересува какво мисли Русия.
![Съединени американски щати сплотяват срещу себе си Русия и Китай]( "Съединени американски щати сплотяват срещу себе си Русия и Китай")
Съединени американски щати сплотяват срещу себе си Русия и Китай
В изявление пред китайски медии преди началото на визитата си в КНР съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че Москва и Пекин са при...
Рискът е, че Байдън бърка и че Русия и Китай не са толкоз слаби, колкото той счита. Според мен те не са в положение да провокират Съединените щати или да пробват военни дейности. Но едно е да пишеш, а друго да носиш тежестта на действието. Въпросът е какъв тип дейности могат да подхващат руснаците и китайците. Логичното решение е да се сътвори съюз. Въпросът е по какъв начин би изглеждал и дали би имал значение.
Икономически съюз би бил неефикасен. Русия и Китай търгуват между тях без проблеми. Нито една от двете страни няма да има задоволителен пазар, с цел да поддържа потребностите на другия. Съществува симетричност в това, че Русия се нуждае от китайски потребителски технологии и Китай се нуждае от съветски първични материали, само че всеки към този момент получава това, от което се нуждае, и обезпечава това, което може да ръководи. Икономическият съюз би могъл да формализира съществуващите връзки и може би да усили търговията, само че не би ги направил неуязвими за напън от трети страни.
Военен съюз също е спорен. Нито Русия, нито Китай могат да поддържат стратегическите потребности на другия. Основната опасност за Китай е морската. Военноморският потенциал на Русия е стеснен и нейното главно азиатско пристанище Владивосток изисква прекосяване през морски пътища, следени от Япония и Съединени американски щати. Русия ще бъде лимитирана от същата коалиция, заплашваща Китай. Заплахите за Русия са най-вече наземни. Способността на Китай да изпраща сили в региони, будещи угриженост за Русия, е лимитирана и Русия няма належаща потребност от спомагателни сухопътни войски. Има области, в които единият може да помогне на другия, като да вземем за пример боен хардуер или кибервойна, само че това не е същински съюз.
Може ли руско-китайски алианс да предприеме по едно и също време морско нахлуване на изток и сухопътна офанзива на запад? Може би. Но това, въпреки и политически шокиращо, няма да отслаби нито един от фронтовете, защото ще ангажира морски сили, които не са нужни на запад и сухопътни сили, които не са нужни на изток. Това може и да се провали. Ако успее, щеше да провокира екзистенциален (ядрен) избор или да сътвори непоклатими антируски и антикитайски съюзи.
По-логичният и по-малко рисков ход е Китай да реализира политическо и икономическо съглашение със Съединени американски щати, а Русия да направи същото, най-малко с Европа. Но с цел да се направи това, всеки би трябвало да бъде уверен, че Съединени американски щати не се интересуват от съглашение. Показването на липса на интерес е в основата на всяка пазарна позиция. Най-доброто е, че Съединени американски щати знаят, че пазарлъкът следва и по тази причина се показват като враждебни към него. Китайците са приели залога на американците. Руснаците скоро ще го създадат. Във всеки случай в този момент е време за обиди и закани, преди да се заемем с бизнес, който може да се провали без значение от всичко това.
![В Русия екипаж на свръхзвуков бомбардировач се катапултирал при политане, трима починали]( "В Русия екипаж на свръхзвуков бомбардировач се катапултирал при политане, трима починали")
В Русия екипаж на свръхзвуков бомбардировач се катапултирал при политане, трима починали
Смъртта на трима членове на екипажа на съветски свръхзвуков бомбардировач Ту-22М3, която стана на 23 март на летище „ Шайковка ”...
………..
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”. Превод/ БГНЕС
Понякога Съединени американски щати отварят наддаването. Такъв беше казусът, когато Вашингтон посредством новия си държавен секретар Антъни Блинкен упрекна Пекин в нарушавания на правата на индивида в Синдзян и Хонконг и в разнообразни киберпрестъпления. Пекин отговори, като назова Вашингтон голям извършител на правата на индивида, добавяйки, че той не приказва за света и не би трябвало да претендира за това. Това е тонът за борба, а не за прелестно встъпление.
Робърт Каплан е началник на отдела по геополитика Робърт Щраус-Хюп в Института за външнополитически проучвания. Автор е на множеств...
Всичко това се случи преди среща, която беше обречена на крах. Преди срещата да може да се състои, Блинкен и Джейк Съливан, консултант по националната сигурност на Съединени американски щати, прекараха време в Южна Корея и Япония, които и двете се опълчват на Китай и макар че са дългогодишни съдружници, имат характерни връзки със Съединени американски щати (Сеул по отношение на цената на разположените там американски войски и Токио за увеличаване на военните поради Китай.) И двете срещи минаха добре. Бяха извършени диалози в границите на Quad, разговор за сигурността, включващ Съединени американски щати, Япония, Австралия и Индия, всички те са военноморски сили, враждебно настроени към Китай. С други думи, Съединени американски щати организираха поредност от срещи със своите антикитайски съдружници директно преди срещата си с Китай.
Когато диалозите вървяха към колапс, президентът Джо Байдън беше запитан в изявление дали съветският президент Владимир Путин е палач. Той сподели, че е. Това не е нещо, което нормално се споделя за главата на огромна мощ, даже и да е правилно. Байдън имаше задоволително време да се откаже от изказването си, в случай че искаше, само че не го направи. Руснаците бяха наранени и извикаха своя дипломат. По създание Путин сподели: „ човек вижда в другия своите неточности “.
Гледам на това като на по какъв начин Байдън изпреварва Китай и Русия. Той и екипът му желаеха да ги уведомят - и индиректно да уведомят американската общност - че няма да бъде слаб президент. Отговорите на Русия и Китай, несъмнено, бяха предопределени за Съединените щати - както и за съдружниците на Съединени американски щати, които може да се съмняват в тяхната мощ.
В дипломацията е елементарно да се каже кой какво ще свърши и започването на такива дейности не е от огромно значение. Някои споделят, че това задава звук за идващите четири години, само че не е по този начин. То подреди сцената през първия месец, след което всеки, имащ опция да се подушват и ръмжат един против различен, се открива в действителността. И действителността се бори против фрапантни дейности. Съединени американски щати са най-големият клиент на Китай, който Пекин не може да си разреши да загуби. Много по-лесно е да придобиете нужните артикули на други пазари, в сравнение с да продавате на други пазари. Що се отнася до Русия, тя би могла да стартира битка, да речем, в Украйна или Молдова, само че това би основало най-лошия сюжет: НАТО, Германия и други страни, струпващи сили в Източна Европа. Така че дано изключим и това.
Опциите на Русия и Китай явно са по-сложни от това, което представям тук, само че те също са в границите на тези действителности. Срещите, извършени от Съединени американски щати преди срещата с Китай, имаха за цел да припомнят на китайците за това, че те не би трябвало да надценяват силата си или да подценяват стратегическата си изолираност. Наричането на Путин палач трябваше да предизвести Путин против секрети интервенции и да му даде да разбере, че Вашингтон знае какъв брой слаба е Русия и не се интересува какво мисли Русия.
В изявление пред китайски медии преди началото на визитата си в КНР съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че Москва и Пекин са при...
Рискът е, че Байдън бърка и че Русия и Китай не са толкоз слаби, колкото той счита. Според мен те не са в положение да провокират Съединените щати или да пробват военни дейности. Но едно е да пишеш, а друго да носиш тежестта на действието. Въпросът е какъв тип дейности могат да подхващат руснаците и китайците. Логичното решение е да се сътвори съюз. Въпросът е по какъв начин би изглеждал и дали би имал значение.
Икономически съюз би бил неефикасен. Русия и Китай търгуват между тях без проблеми. Нито една от двете страни няма да има задоволителен пазар, с цел да поддържа потребностите на другия. Съществува симетричност в това, че Русия се нуждае от китайски потребителски технологии и Китай се нуждае от съветски първични материали, само че всеки към този момент получава това, от което се нуждае, и обезпечава това, което може да ръководи. Икономическият съюз би могъл да формализира съществуващите връзки и може би да усили търговията, само че не би ги направил неуязвими за напън от трети страни.
Военен съюз също е спорен. Нито Русия, нито Китай могат да поддържат стратегическите потребности на другия. Основната опасност за Китай е морската. Военноморският потенциал на Русия е стеснен и нейното главно азиатско пристанище Владивосток изисква прекосяване през морски пътища, следени от Япония и Съединени американски щати. Русия ще бъде лимитирана от същата коалиция, заплашваща Китай. Заплахите за Русия са най-вече наземни. Способността на Китай да изпраща сили в региони, будещи угриженост за Русия, е лимитирана и Русия няма належаща потребност от спомагателни сухопътни войски. Има области, в които единият може да помогне на другия, като да вземем за пример боен хардуер или кибервойна, само че това не е същински съюз.
Може ли руско-китайски алианс да предприеме по едно и също време морско нахлуване на изток и сухопътна офанзива на запад? Може би. Но това, въпреки и политически шокиращо, няма да отслаби нито един от фронтовете, защото ще ангажира морски сили, които не са нужни на запад и сухопътни сили, които не са нужни на изток. Това може и да се провали. Ако успее, щеше да провокира екзистенциален (ядрен) избор или да сътвори непоклатими антируски и антикитайски съюзи.
По-логичният и по-малко рисков ход е Китай да реализира политическо и икономическо съглашение със Съединени американски щати, а Русия да направи същото, най-малко с Европа. Но с цел да се направи това, всеки би трябвало да бъде уверен, че Съединени американски щати не се интересуват от съглашение. Показването на липса на интерес е в основата на всяка пазарна позиция. Най-доброто е, че Съединени американски щати знаят, че пазарлъкът следва и по тази причина се показват като враждебни към него. Китайците са приели залога на американците. Руснаците скоро ще го създадат. Във всеки случай в този момент е време за обиди и закани, преди да се заемем с бизнес, който може да се провали без значение от всичко това.
Смъртта на трима членове на екипажа на съветски свръхзвуков бомбардировач Ту-22М3, която стана на 23 март на летище „ Шайковка ”...
………..
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”. Превод/ БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ