Всеки път, когато чуете, че Съединените щати призовават някое правителство

" Всеки път, когато чуете, че Съединените щати приканват някое държавно управление да направи това или това, което в последните дни се случва постоянно, би трябвало да потръпвате. Това нормално значи, че Вашингтон не е разкрил метод да убеди, наложи или принуди това държавно управление да направи каквото би трябвало да се направи (от позиция на САЩ). Наистина, „ призоваваме “ е постоянно обществено прикриване на безучастие. По този метод неотдавна държавният секретар на Съединени американски щати Рекс Тилърсън прикани подкрепяните от Иран милиции, воюващи в Ирак, да се „ приберат по домовете си “, откакто бойните дейности против „ Ислямска страна “ са съвсем извоювани. Освен това не е ясно, дали Тилърсън има поради те да се приберат в Иран или просто в домовете си в Ирак, тъй като макар че милициите са въоръжени, подкрепяни и финансирани от Иран, в тях влизат единствено шиити. При все това, иракският министър председател даже не удостои апела с фиктивен отговор вид „ да, това може да се обмисли “. Вместо това, Хайдер ал Абади съобщи, че милициите са „ иракски патриоти “, което значи че ще бъдат поддържани и след това пенсионирани, само че не и разпуснати.
Това не е изолиран случай. Иракското държавно управление нямаше да съществува, в случай че не бяха хилядите изгубени американски животи и половин трилион $, дадени от американския поданик за превръщането на Ирак в демократична страна през последните 15 години. В Багдад ръководи шиитско държавно управление, което още веднъж и още веднъж отхвърли да послуша апелите на Съединени американски щати за помиряване със сунитите, като това е една от основните аргументи, поради които „ Ислямска страна “ реализира такива триумфи в обитаемоте със сунити територии на Ирак. Това също по този начин е и държавно управление, което се вслушва в Техеран много повече в сравнение с във Вашингтон. Съединени американски щати по този начин и не откриха метод да спрат загубата си на въздействие в Багдад. Всъщност, откакто де факто Абади направи един избран непристоен жест по отношение на Тилърсън, държавният секретар нямаше какво да направи с изключение на да насочи следващата молба.
Той прикани държавното управление на Абади и кюрдите да „ пристъпят към полемики и разговор “. От Багдад обаче обърнаха внимание на този, колкото и на предходните апели. А това провокира паника, защото пешмергите бяха най-ефективната военна мощ, бореща се против „ Ислямска страна “. Плюс, те дадоха огромен брой жертви в името на успеха над ислямистите в Ирак и са най-проамерикански настроената мощ (след Израел) в района. А в този момент, когато борбата завърши, Съединени американски щати ги изоставят. Единственото, което прави Вашингтон, е да насочва апели.
Друг апел на Тилърсън, бе по време на престоя му в Афганистан, където се обърна към талибаните и изиска от тях да изоставят екстремистките си възгледи. Но не предложи тактика, която би притиснала Пакистан да спре поддръжката си за групировката. Вместо да покаже, че визитата и дейностите му имат за цел да притиснат Китай и не са противников по отношение на Исламабад, Тилърсън изрази мнението, че е необходим „ чист взор върху обстановката и броят на терористичните организации, които намират леговище в Пакистан “.
Всеки път, когато Съединени американски щати призоват някое държавно управление да направи нещо, а то не се подчини, Вашингтон губи част от въздействието си. В подобен случай Белия дом би трябвало да употребява всички налични средства, в това число стопански наказания и комерсиално ембарго върху оръжията и картбланш за Централно разузнавателно управление на САЩ, вместо молби и апели. "
Автор: Амитай Ециони, професор по интернационалните връзки в университета „ Джордж Вашингтон “.
The National Interest