Епидемия на здравия разум или как излъчването на пророчески филм по телевизията събуди рефлексите ни от соца |
“Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е невредим във връзка с нея. И човек би трябвало да бъде непрекъснато нащрек, с цел да не би в момент на заплеснатост да дъхне в лицето на другия и да му съобщи болестта. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, почтеност, морална непорочност, в случай че щете, е резултат от волята, която не трябва в никакъв случай да отпада. ”
Албер Камю, „ Чумата “
Колко тъжно е, че в последно време замъглените ни мозъци напълно отхвърлят да одобряват действителността. Дотолкова, че към този момент не са в положение да асимилират даже и художествената действителност на изкуството. Ние се усещаме афектирани или наскърбени, тъй като една телевизия е пуснала филм, по дяволите, филм, който, апропо през днешния ден всеки би трябвало да изгледа и да намерения съществено за какво днешният сюжет (човечеството бива покосено от незнаен и чужд вирус, пренесен от прилеп и това блокира международната стопанска система, здравните системи и въобще нормалността, като провокира всеобща суматоха, унищожавайки поголовно и наред) е бил написан още през 2011 г…. Става дума за кино лентата на Стивън Содърбърг „ Заразяване “, излъчен скоро по националната bTV. Содърбърг, който помните като надарения режисьор на „ Секс, неистини и видео “, „ Кафка “, „ Ерин Брокович “, „ Бандите на Оушън “ и други Да, неговият филм „ Заразяване “, сниман през 2011 година с присъединяване на Мат Деймън, Джуд Лоу, Кейт Уинслет, Гуинет Полтроу и други споделя съмнително тъкмо и в детайли точно историята, която претърпяваме през днешния ден. В него краят на човешката цивилизация действително настава, откакто целият свят се заразява от мутирал вирус, пренесен от болен прилеп. Някой се беше пошегувал, че „ Заразяване “ е в действителност документален филм, дотолкоз странни са съвпаденията сред неговия сюжет и… нашия.
Днес ние се усещаме възмутени, че малкия екран е избрала да ни покаже този филм, а не, да кажем, „ Сексът и града “ или „ Дневникът на Бриджит Джоунс “, „ Умирай мъчно 10 “ или различен блокбъстър, който „ да ни разсейва “, с цел да можем да продължим да държим главите си надълбоко заровени в пясъка и да пазарим като луди на пониженията към Черния петък за Коледа, като че ли Коледата въобще е допустима, когато не можем да се забележим с най-близките си, а за няколко месеца доста наши познати към този момент не са измежду живите.
Ние несъмнено избираме да живеем всеки в своя облак! Да се вършим, че всичко си е същото и да се тревожим единствено, че приходите ни понижават и че няма да има по какъв начин да отидем в чужбина за празниците или на море през лятото, сякаш бабите ни са ходели въобще на море, до момента в който са преживявали войната или са били изселвани от домовете си, оставени безусловно на улицата с мебелите и роклите си, бродещи из градовете на България без паспорт за бягство, без опция за изход…
Откривам и друго – особеното на нас, хората, по време на тази екзистенциална, материална и духовна рецесия е че ние обезверено и някак френетично браним всеки „ мнението “ си, сякаш обективната действителност предстои на интерпретации… Като че ли от нас зависи по какъв начин ще я разтълкуваме, с цел да ни се отрази или не да не ни се отрази чак толкоз. Дори чух, че вирусът покосявал единствено тези, които се „ страхували “ от него и че колкото повече се „ страхували “, толкоз по-силно го изкарвали, както и че носенето на маска го привличало. Всички тези странни хрумвания демонстрират единствено, че индивидът не е нито същински набожен, нито същински свободен, нито към този момент въобще е кадърен да размишлява трезво пред лицето на заплахата, камо ли да взема верни решения под напън и да ръководи рецесии. В нашата българска действителност пък всичко е подсилено в изключително черни краски, тъй като ние всеобщо не имаме вяра нито в Бог, нито в науката, нито в положителните планове на някоя политическа власт (и с право, вероятно), и тъй като корумпираните ни ръководещи сигурно желаят хем да приберат множеството от фондовете за помощ в пандемията, предопределени за лекуване, за самоосигуряващите се, за изкуството, за дребния и междинен бизнес, хем да излязат герои от този апокалипсис. Нещо, което няма по какъв начин да се случи, в случай че в изцяло зарязаната страна хората, останали ненадейно без приходи и работа, безусловно си разпродават облеклата и движимостите в интернет, с цел да хранят децата си, а заболели от Covid умират по стълбите на болниците…
Що за надменност – да се счита, че науката с всичките ѝ доказателства, образувани посредством емпиричен опит, на правилото проба-грешка, в придвижване, в окото на голямата стихия, която провокира Covid19 по целия свят изобщо… може да бъде възприемана като релативна и относителна?! Т.е. ние да избираме отношението си към нея и към нейното мнение е меко казано нездраво и детско, и като цяло демонстрира равнището на начетеност на цели общества. Да се смята, че „ това “ (мерките за сигурност, маските, затварянето тук-там, където се събират доста хора) е въпрос на мнение… е най-малкото безсърдечно към стотиците умряли доктори и учители, към тези почтени хора, рискували живота си поради нашето здраве. Да се спори с науката е все едно да се твърди, че земята е плоска, електричеството е магия, а компютърът е дете на върховен разсъдък или божество… Да се има вяра сляпо на всички тайни теории – че Covid е дело на някакви зли сили, които желаят да ни завладеят – и да се държим, все едно сме разбеснели се деца, пуснати на независимост някоя вечер в Дисниленд е толкоз безконтролно, едвам отидем групово на Аспаруховия мост и да стартираме да скачаме от него, тъй като това щяло да предотврати неизбежното ни остаряване. Със сигурност ще го предотврати – „ Стани млад и хубав мъртвец “, призовавали хипитата – това е най-сигурният метод да останем постоянно млади. Нали 5 от 6 души считали, че Руската рулетка е доста занимателна и безобидна игра…
Но, отвън черния комизъм, в действителност – кой би се занимавал да стопира стопанските системи на целия свят, с цел да може да чипира Пешо от Злокучене? Че то действително – с това равнище на (не)образованост, с тези неуместни източници на информация, с които актуалният човек разполага – с всичките налични и нелепи тролски медии и уеб сайтове, с врачките по малкия екран и цялото това суеверие… че и с тези телефони, които ние разнасяме на всички места със себе си и с всичките проследяващи всяка наша мисъл и възприятие бисквитки из интернет, той Гошо си е чипиран от дълго време, както беше написано в уеб страницата на DW.
По-стряскащото не е даже по какъв начин и за какво всички ние си чешем езиците в обществените медии – едните, обезверено сграбчили концепцията, че вирусът е най-вече медийна и напълно предумишлена международна операция, чиято съществена цел е да ни лиши от богатствата на демократичната народна власт (все едно у нас превзетите медии от близки до страната предприемачи и самият фейсбук не са свършили от дълго време тази работа), да ни пороби и да ни направи безгласни букви в един корпоративен свят, чиито конци се дърпат от доста високо, от най-богатите хора на планетата, с цел да ни пипнат най-накрая те в мазните си масонски лапи… Другите – че капитализЪмът, както и неговите флагмени като Сорос, Бил Гейтс и фармацевтите желаят да ни унищожат, подчинят и завладеят, като ни чипират посредством ваксини… Третите – здравомислещи хора, които знаят, че имунизациите се слагат, с цел да не измират такива огромни клъстъри от хора, както се случва сега заради епидемията, и че в случай че индивидът не беше изобретил имунизациите, от дълго време можеше да бъде и пометен като тип, заради съществуването на смъртоносни заболявания като чумата, холерата, маларията, беса, еболата и т.н.
Да, фармацевтичната промишленост е една от най-печелившите в света, само че и продължителността на човешкия живот се е нараснала двойно през последния век с помощта на лекарите и на методите, по които те към този момент диагностицират и лекуват хората. И през днешния ден в Африка и някои елементи на Азия продължителността на човешкия живот е 40-45 години, до момента в който в Западна Европа и Северна Америка доближава над 85. Това би трябвало да ни приказва, че научният напредък е направил индивида по-издръжлив, по-осъзнат, само че и по-малко уязвим – заради развиването на медицината. Отричането на медицината е еднакво на групово самоубийство на членове на някаква разбесняла се фракция – предложих на десетките членове на групата „ Българи в Англия “ във Facebook, които нямало да се имунизират, тъй като не желали вътрешностите им да се разложат, до момента в който Бил Гейтс ги поробва… да си изхвърлят ритуално компютрите през прозорците на Източен Лондон и да тръгнат с бял чаршаф към гробището, като си зашият безусловно синьо мънисто срещу уроки, пийнат забележително домашна ракия и се наядат здравата с шкембе с чесън срещу магия…
Суеверни, комплицирани, необразовани, хората по целия свят изцяло пощуряват след деветте месеца, които прекарахме в изолираност и неопределеност, и неналичието на здрав разсъдък е най-малкият ни проблем. Най-големият, съгласно мен, е че към този момент всеобщо сме изгубили способността си да изпитваме съчувствие, емпатия, грижа за другия или обич… че не ни интересува дали всеобщо измират инфектирани лекари или учители… и че към този момент се вълнуваме само и единствено от личното си благоденствие и благоденствие. Така че, в случай че хипотетично допуснем, че опитът „ Covid “ е бил извършен от Бог, да речем, съм уверена, че той е доста отчаян и даже изплашен от резултатите.
Истината е, че този вирус незабелязано ни трансформира в невъзмутими убийци и безучастни очевидци на гибелта на наши познати и близки, като че ли тя е най-естественото нещо на света, стига единствено нашето успокоение да не бъде нарушено! Днес пренаситеното и презадоволено човечество, чието успокоение в цивилизования свят се поддържаше и посредством изкуственото дишане на всевъзможни new-age вярвания като „ силата на позитивното мислене “, „ духовните хрумвания “ на един или различен преподавател или гуру, проповедите на надъханите self-help учители от рода на „ животът ти е в твоите ръце “ и „ щастието е въпрос на избор “, както и че всички тествания и несправедливости по пътя ни са „ кармични уроци “, които ни съпътстват по нашия път към духовното израстване… изгубиха почва, когато Пътят ненадейно към този момент не е строго самостоятелен, не е към този момент единствено наш персонален, а е общ. Цели общества боледуват, ти самичък си виновен освен за своя живот, само че и за живота на хората, с които общуваш, които заразяваш и които могат да умрат на следващия ден – поради теб.
На този апокалиптичен декор и измежду цялостните безумия, които чета в интернет, възмущението против излъчването на филм, оказал се смущаващо настоящ ми се коства меко казано поза. В края на деня медиите не са, с цел да ни успокояват или приспиват, нито с цел да ни плашат, като вършат всяка вест по-кървава, в сравнение с е. Тяхната задача по изискване е да демонстрират релативно правдиво отражение на истината, те не би следвало да имат други цели и искания. Затова и толкоз се възмущаваме, когато последните свободни медии биват завладяни от мафията или когато властта счита, че публицистите би трябвало да я следват. Не, медиите от дълго време (при нас – от 30 години) не би трябвало да са пропагандни машини и да излъчват оня вежлив, раболепен, измамлив и допустим партиен облик на света, който им е спуснат публично от Централен комитет, въпреки през днешния ден да се усещаме тъкмо по този начин, когато пуснем някои национални малките екрани. Особено пък що се отнася до изкуството. Нима би трябвало да забраним всички филми, в които се описват чумата или испанския грип, да изтеглим романа на Камю от книжарниците, да спрем да вършим филми или да пишем книги, отдадени на Инквизицията, на Холокоста или на комунистическия режим? Или за тях може, тъй като са в предишното?
В чест на този текст се разрових и открих, че филмите и романите, които са спекулирали с тематиката за международна пандемия от днешния великански мащаб са много повече. Сред тях са и поредици, снимани напълно скоро, като „ Моят скришен Териус “ или „ Младият Шелдън “, а пък сериалът „ Sloborn “ е бил приключен безусловно при започване на пандемията и основателите му са имали много сериозна морална алтернатива дали да го пуснат, тъй като са го мислели като фантастика, а той се е сбъднал в действителността. „ Z-та международна война “ с Брад Пит, „ Носители “ с Крис Пайн, „ Аз съм легенда “ на Уил Смит през днешния ден се смятат за филми, които са предсказали сегашното. Дори в един от епизодите на „ Симпсънс “ от 1993 година се планува сходна злополука – наподобява индивидът поначало обича да вади нескрито освен приятните си мечти. На това се базира и един сериозен род в литературата – научната фантастика.
Ако преди соц-реализмът беше наложителен у нас и в целия някогашен социалистически блок, а изкуството трябваше, по странните хрумвания на „ другарите “, да е тъкмо отражение на действителността (чие отражение, коя реалност, чия позиция?! Тази на пропагандната машина, схваща се), то през днешния ден блюстителите на морала са подготвени да забранят със същото безсрамие прекомерно реалистичните филми по малкия екран. Новините не ги смущават, обаче, а те, виж, постоянно са си същинска научна фантастика с детайли на хорър…
…
Дали е морално да покажем кино лентата „ Заразяване “ през днешния ден? Аз персонално считам това за програмна находка, не поради друго, а тъй като постоянно съм вярвала, че изкуството стои по-високо от същинския живот и съм се повдигала на пръсти по отношение на него. В този смисъл съм сигурна, че излъчването на сходни филми в този момент може да ни покаже и по-човешки, мъдри и хуманни способи за справяне с гигантската рецесия, в която попаднахме и която сякаш ни направи изцяло безчувствени. Както и да ни накара да се замислим. Да, да се замислим.
В Италия през март 2020 най-продаваната книга е „ Чумата “. А в България през днешния ден, на 30.11.2020, най-продаваната книга е „ Алманах – история на българщината “…
Взимам „ Чумата “ на Албер Камю в ръце и чета:
“Нямам концепция какво ме чака или какво ще се случи, когато всичко това завърши. За момента знам само, че има заболели хора и те се нуждаят от лекуване. ”
Албер Камю, „ Чумата “
Колко тъжно е, че в последно време замъглените ни мозъци напълно отхвърлят да одобряват действителността. Дотолкова, че към този момент не са в положение да асимилират даже и художествената действителност на изкуството. Ние се усещаме афектирани или наскърбени, тъй като една телевизия е пуснала филм, по дяволите, филм, който, апропо през днешния ден всеки би трябвало да изгледа и да намерения съществено за какво днешният сюжет (човечеството бива покосено от незнаен и чужд вирус, пренесен от прилеп и това блокира международната стопанска система, здравните системи и въобще нормалността, като провокира всеобща суматоха, унищожавайки поголовно и наред) е бил написан още през 2011 г…. Става дума за кино лентата на Стивън Содърбърг „ Заразяване “, излъчен скоро по националната bTV. Содърбърг, който помните като надарения режисьор на „ Секс, неистини и видео “, „ Кафка “, „ Ерин Брокович “, „ Бандите на Оушън “ и други Да, неговият филм „ Заразяване “, сниман през 2011 година с присъединяване на Мат Деймън, Джуд Лоу, Кейт Уинслет, Гуинет Полтроу и други споделя съмнително тъкмо и в детайли точно историята, която претърпяваме през днешния ден. В него краят на човешката цивилизация действително настава, откакто целият свят се заразява от мутирал вирус, пренесен от болен прилеп. Някой се беше пошегувал, че „ Заразяване “ е в действителност документален филм, дотолкоз странни са съвпаденията сред неговия сюжет и… нашия.
Днес ние се усещаме възмутени, че малкия екран е избрала да ни покаже този филм, а не, да кажем, „ Сексът и града “ или „ Дневникът на Бриджит Джоунс “, „ Умирай мъчно 10 “ или различен блокбъстър, който „ да ни разсейва “, с цел да можем да продължим да държим главите си надълбоко заровени в пясъка и да пазарим като луди на пониженията към Черния петък за Коледа, като че ли Коледата въобще е допустима, когато не можем да се забележим с най-близките си, а за няколко месеца доста наши познати към този момент не са измежду живите.
Ние несъмнено избираме да живеем всеки в своя облак! Да се вършим, че всичко си е същото и да се тревожим единствено, че приходите ни понижават и че няма да има по какъв начин да отидем в чужбина за празниците или на море през лятото, сякаш бабите ни са ходели въобще на море, до момента в който са преживявали войната или са били изселвани от домовете си, оставени безусловно на улицата с мебелите и роклите си, бродещи из градовете на България без паспорт за бягство, без опция за изход…
Откривам и друго – особеното на нас, хората, по време на тази екзистенциална, материална и духовна рецесия е че ние обезверено и някак френетично браним всеки „ мнението “ си, сякаш обективната действителност предстои на интерпретации… Като че ли от нас зависи по какъв начин ще я разтълкуваме, с цел да ни се отрази или не да не ни се отрази чак толкоз. Дори чух, че вирусът покосявал единствено тези, които се „ страхували “ от него и че колкото повече се „ страхували “, толкоз по-силно го изкарвали, както и че носенето на маска го привличало. Всички тези странни хрумвания демонстрират единствено, че индивидът не е нито същински набожен, нито същински свободен, нито към този момент въобще е кадърен да размишлява трезво пред лицето на заплахата, камо ли да взема верни решения под напън и да ръководи рецесии. В нашата българска действителност пък всичко е подсилено в изключително черни краски, тъй като ние всеобщо не имаме вяра нито в Бог, нито в науката, нито в положителните планове на някоя политическа власт (и с право, вероятно), и тъй като корумпираните ни ръководещи сигурно желаят хем да приберат множеството от фондовете за помощ в пандемията, предопределени за лекуване, за самоосигуряващите се, за изкуството, за дребния и междинен бизнес, хем да излязат герои от този апокалипсис. Нещо, което няма по какъв начин да се случи, в случай че в изцяло зарязаната страна хората, останали ненадейно без приходи и работа, безусловно си разпродават облеклата и движимостите в интернет, с цел да хранят децата си, а заболели от Covid умират по стълбите на болниците…
Що за надменност – да се счита, че науката с всичките ѝ доказателства, образувани посредством емпиричен опит, на правилото проба-грешка, в придвижване, в окото на голямата стихия, която провокира Covid19 по целия свят изобщо… може да бъде възприемана като релативна и относителна?! Т.е. ние да избираме отношението си към нея и към нейното мнение е меко казано нездраво и детско, и като цяло демонстрира равнището на начетеност на цели общества. Да се смята, че „ това “ (мерките за сигурност, маските, затварянето тук-там, където се събират доста хора) е въпрос на мнение… е най-малкото безсърдечно към стотиците умряли доктори и учители, към тези почтени хора, рискували живота си поради нашето здраве. Да се спори с науката е все едно да се твърди, че земята е плоска, електричеството е магия, а компютърът е дете на върховен разсъдък или божество… Да се има вяра сляпо на всички тайни теории – че Covid е дело на някакви зли сили, които желаят да ни завладеят – и да се държим, все едно сме разбеснели се деца, пуснати на независимост някоя вечер в Дисниленд е толкоз безконтролно, едвам отидем групово на Аспаруховия мост и да стартираме да скачаме от него, тъй като това щяло да предотврати неизбежното ни остаряване. Със сигурност ще го предотврати – „ Стани млад и хубав мъртвец “, призовавали хипитата – това е най-сигурният метод да останем постоянно млади. Нали 5 от 6 души считали, че Руската рулетка е доста занимателна и безобидна игра…
Но, отвън черния комизъм, в действителност – кой би се занимавал да стопира стопанските системи на целия свят, с цел да може да чипира Пешо от Злокучене? Че то действително – с това равнище на (не)образованост, с тези неуместни източници на информация, с които актуалният човек разполага – с всичките налични и нелепи тролски медии и уеб сайтове, с врачките по малкия екран и цялото това суеверие… че и с тези телефони, които ние разнасяме на всички места със себе си и с всичките проследяващи всяка наша мисъл и възприятие бисквитки из интернет, той Гошо си е чипиран от дълго време, както беше написано в уеб страницата на DW.
По-стряскащото не е даже по какъв начин и за какво всички ние си чешем езиците в обществените медии – едните, обезверено сграбчили концепцията, че вирусът е най-вече медийна и напълно предумишлена международна операция, чиято съществена цел е да ни лиши от богатствата на демократичната народна власт (все едно у нас превзетите медии от близки до страната предприемачи и самият фейсбук не са свършили от дълго време тази работа), да ни пороби и да ни направи безгласни букви в един корпоративен свят, чиито конци се дърпат от доста високо, от най-богатите хора на планетата, с цел да ни пипнат най-накрая те в мазните си масонски лапи… Другите – че капитализЪмът, както и неговите флагмени като Сорос, Бил Гейтс и фармацевтите желаят да ни унищожат, подчинят и завладеят, като ни чипират посредством ваксини… Третите – здравомислещи хора, които знаят, че имунизациите се слагат, с цел да не измират такива огромни клъстъри от хора, както се случва сега заради епидемията, и че в случай че индивидът не беше изобретил имунизациите, от дълго време можеше да бъде и пометен като тип, заради съществуването на смъртоносни заболявания като чумата, холерата, маларията, беса, еболата и т.н.
Да, фармацевтичната промишленост е една от най-печелившите в света, само че и продължителността на човешкия живот се е нараснала двойно през последния век с помощта на лекарите и на методите, по които те към този момент диагностицират и лекуват хората. И през днешния ден в Африка и някои елементи на Азия продължителността на човешкия живот е 40-45 години, до момента в който в Западна Европа и Северна Америка доближава над 85. Това би трябвало да ни приказва, че научният напредък е направил индивида по-издръжлив, по-осъзнат, само че и по-малко уязвим – заради развиването на медицината. Отричането на медицината е еднакво на групово самоубийство на членове на някаква разбесняла се фракция – предложих на десетките членове на групата „ Българи в Англия “ във Facebook, които нямало да се имунизират, тъй като не желали вътрешностите им да се разложат, до момента в който Бил Гейтс ги поробва… да си изхвърлят ритуално компютрите през прозорците на Източен Лондон и да тръгнат с бял чаршаф към гробището, като си зашият безусловно синьо мънисто срещу уроки, пийнат забележително домашна ракия и се наядат здравата с шкембе с чесън срещу магия…
Суеверни, комплицирани, необразовани, хората по целия свят изцяло пощуряват след деветте месеца, които прекарахме в изолираност и неопределеност, и неналичието на здрав разсъдък е най-малкият ни проблем. Най-големият, съгласно мен, е че към този момент всеобщо сме изгубили способността си да изпитваме съчувствие, емпатия, грижа за другия или обич… че не ни интересува дали всеобщо измират инфектирани лекари или учители… и че към този момент се вълнуваме само и единствено от личното си благоденствие и благоденствие. Така че, в случай че хипотетично допуснем, че опитът „ Covid “ е бил извършен от Бог, да речем, съм уверена, че той е доста отчаян и даже изплашен от резултатите.
Истината е, че този вирус незабелязано ни трансформира в невъзмутими убийци и безучастни очевидци на гибелта на наши познати и близки, като че ли тя е най-естественото нещо на света, стига единствено нашето успокоение да не бъде нарушено! Днес пренаситеното и презадоволено човечество, чието успокоение в цивилизования свят се поддържаше и посредством изкуственото дишане на всевъзможни new-age вярвания като „ силата на позитивното мислене “, „ духовните хрумвания “ на един или различен преподавател или гуру, проповедите на надъханите self-help учители от рода на „ животът ти е в твоите ръце “ и „ щастието е въпрос на избор “, както и че всички тествания и несправедливости по пътя ни са „ кармични уроци “, които ни съпътстват по нашия път към духовното израстване… изгубиха почва, когато Пътят ненадейно към този момент не е строго самостоятелен, не е към този момент единствено наш персонален, а е общ. Цели общества боледуват, ти самичък си виновен освен за своя живот, само че и за живота на хората, с които общуваш, които заразяваш и които могат да умрат на следващия ден – поради теб.
На този апокалиптичен декор и измежду цялостните безумия, които чета в интернет, възмущението против излъчването на филм, оказал се смущаващо настоящ ми се коства меко казано поза. В края на деня медиите не са, с цел да ни успокояват или приспиват, нито с цел да ни плашат, като вършат всяка вест по-кървава, в сравнение с е. Тяхната задача по изискване е да демонстрират релативно правдиво отражение на истината, те не би следвало да имат други цели и искания. Затова и толкоз се възмущаваме, когато последните свободни медии биват завладяни от мафията или когато властта счита, че публицистите би трябвало да я следват. Не, медиите от дълго време (при нас – от 30 години) не би трябвало да са пропагандни машини и да излъчват оня вежлив, раболепен, измамлив и допустим партиен облик на света, който им е спуснат публично от Централен комитет, въпреки през днешния ден да се усещаме тъкмо по този начин, когато пуснем някои национални малките екрани. Особено пък що се отнася до изкуството. Нима би трябвало да забраним всички филми, в които се описват чумата или испанския грип, да изтеглим романа на Камю от книжарниците, да спрем да вършим филми или да пишем книги, отдадени на Инквизицията, на Холокоста или на комунистическия режим? Или за тях може, тъй като са в предишното?
В чест на този текст се разрових и открих, че филмите и романите, които са спекулирали с тематиката за международна пандемия от днешния великански мащаб са много повече. Сред тях са и поредици, снимани напълно скоро, като „ Моят скришен Териус “ или „ Младият Шелдън “, а пък сериалът „ Sloborn “ е бил приключен безусловно при започване на пандемията и основателите му са имали много сериозна морална алтернатива дали да го пуснат, тъй като са го мислели като фантастика, а той се е сбъднал в действителността. „ Z-та международна война “ с Брад Пит, „ Носители “ с Крис Пайн, „ Аз съм легенда “ на Уил Смит през днешния ден се смятат за филми, които са предсказали сегашното. Дори в един от епизодите на „ Симпсънс “ от 1993 година се планува сходна злополука – наподобява индивидът поначало обича да вади нескрито освен приятните си мечти. На това се базира и един сериозен род в литературата – научната фантастика.
Ако преди соц-реализмът беше наложителен у нас и в целия някогашен социалистически блок, а изкуството трябваше, по странните хрумвания на „ другарите “, да е тъкмо отражение на действителността (чие отражение, коя реалност, чия позиция?! Тази на пропагандната машина, схваща се), то през днешния ден блюстителите на морала са подготвени да забранят със същото безсрамие прекомерно реалистичните филми по малкия екран. Новините не ги смущават, обаче, а те, виж, постоянно са си същинска научна фантастика с детайли на хорър…
…
Дали е морално да покажем кино лентата „ Заразяване “ през днешния ден? Аз персонално считам това за програмна находка, не поради друго, а тъй като постоянно съм вярвала, че изкуството стои по-високо от същинския живот и съм се повдигала на пръсти по отношение на него. В този смисъл съм сигурна, че излъчването на сходни филми в този момент може да ни покаже и по-човешки, мъдри и хуманни способи за справяне с гигантската рецесия, в която попаднахме и която сякаш ни направи изцяло безчувствени. Както и да ни накара да се замислим. Да, да се замислим.
В Италия през март 2020 най-продаваната книга е „ Чумата “. А в България през днешния ден, на 30.11.2020, най-продаваната книга е „ Алманах – история на българщината “…
Взимам „ Чумата “ на Албер Камю в ръце и чета:
“Нямам концепция какво ме чака или какво ще се случи, когато всичко това завърши. За момента знам само, че има заболели хора и те се нуждаят от лекуване. ”
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ