Легендата за цветето незабравка
Всеки народ споделя митове за незабравките. Всяка от тях се свързва със скъпите мемоари и верността. “Myosotis sylvatica ”, по този начин е латинското име на незабравките. Легендите за произхода им ги прогласяват за знак на изгубената обич. Небесно синият им цвят пък ги свързва с безкрайността, безконечния живот и Създателя.
Една от най-старите митове за цветето незабравка е от Древна Елада. Всеки ден пастирът Ликас и пастирката Егле пасели козите по живописните крайбрежия на река Алфей. Нищо не можело да раздели обичаните.
Един ден обаче Ликас трябвало да замине, без да знае дали в миналото ще се върне. Щом схванала това, обичаната му Егле паднала на земята и почнала да плаче. Сълзите, които падали на земята, се превръщали в дребни, небесно сини като очите ѝ цветчета. Пастирът ги набрал и ги отнесъл със себе си, с цел да му припомнят за неговата обичана.
Друга легенда споделя по какъв начин богиня Флора кръстила цветето. Раздавайки имена на другите растения, тя без да желае подминала дребното синьо цвете. Тогава зад тила си чула спокоен гласец: „ Не ме забравяй! ”. Флора го нарекла „ незабравка ” и го надарила със способността да подухва мемоари на хората.
Съвременна австрийска легенда споделя по какъв начин преди доста години, на брега на буйна река седели годеници. Девойката видяла малко синьо цвете и помолила своя избраник да и го откъсне. Когато той се навел обаче, кракът му се подхлъзнал и той паднал в реката. Нямало кой да чуе обезверения вик за помощ на нещастната госпожица.
Преди да потъне, момъкът съумял да се покаже над водата за последно и да извика: „ Не ме забравяй! ”. Когато извадили тялото му, в ръката си още стискал същото това цвете. Момичето погребало своя обичан, а върху гроба му посадила същото това синьо цвете. Нарекла го на последните думи на младежа - незабравка.
Една от най-красивите митове за незабравката идва от Германия. Цветето се появило от безутешните сълзи на госпожица при раздялата с обичания ѝ. Чудодейния метод на появяването на сините цветчета предиздвикала младите да го нарекат незабравка. Те си дали обещание, че където видят сините цветчета, постоянно ще си откъсват по един филиз.
След доста години, на същото място се появили дъртак и бабичка. Сред дърветата цъфтели незабравки и двамата се навели да си откъснат от тях. Ръцете им се докоснали, погледите им се срещнали и се разпознали – същите млади влюбени, които се зарекли в никакъв случай да не се не помнят.
