Всеки може да чете мисли
Всеки може да усеща страстите на другите, да схваща възприятията и претекстовете на държанието им, както и да огледа на света от тяхна позиция.
Как в индивида се генерира съчувствие и състрадание до ден сегашен не е ясно. Всички ние сме читатели на мисли. През 1996 година, по време на проучване на мозъка на макак, откриватели се натъкнали на необичайно скупчване на кафези в предмоторната кора – област в мозъка, виновна за обмисляне на придвижванията.
Тези кафези се задействали освен когато маймуната изпълнявала избрани дейности, само че и когато следила дейностите на другите маймуни и хора.
Тоест реакцията на клетките била идентична и в двата случая. Тъй като клетките отразявали дейностите на другите, неврофизиолозите ги нарекли огледални неврони.
Експерименти удостоверили съществуването на огледални неврони и при хората. Тези кафези отразявали и чувства, както и страсти. Наличието на огледални неврони при индивида дава опция да се сложим на мястото на различен човек.
При работата на огледалните неврони ние напряко се намираме в разсъдъка на другия човек. Смята се, че когато взаимодействаме с някого, вършим повече, в сравнение с единствено да следим държанието му.
Предполага се, че ние сътворяваме в себе си визия за мислите, възприятията и страстите на този различен човек, т.е. за прочут интервал ние се трансформираме в него.
Ние споделяме освен дейностите на другите хора, субективните им страсти и чувства, само че и невронните вериги за активация на сходни дейности, страсти и чувства.
Смята се, че огледалните неврони не са вярно разпределени и не работят вярно при хора, които страдат от аутизъм, по тази причина болните не могат да схванат психологичното положение на други хора.
