Асен Василев предлага 10% бонус за всеки, помогнал за събиране на укрити данъци
Всеки, който помогне с информация за определяне на неплатени налози и осигуровки, да получи 10% бонус от укритата сума. Това предложение на вицепремиера и финансов министър Асен Василев е записано в плана за актуализация на бюджета, който обществените сътрудници разискват.
Предложението е част от пакета антикризисни ограничения като идна корекция в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който разписва реда за определяне на данъчни отговорности, написа „ 24 часа ”.
В момента съгласно Данъчно-осигурителен процесуален кодекс данъчните служби одобряват сигнали за данъчни и осигурителни нарушавания, само че без да се поставя тласък като част от в допълнение разкритите доходи. Действащият закон не планува и глоба за подправен сигнал.
Според осведомени концепцията, която към този момент е била разисквана в работната група на финансовото министерство, била да се вкара тласък, който да засилва повече хора да подават сигнали за неплатени данъци.
Обмисля се обаче и санкция за подправен сигнал,
която да възпира “будни жители ”, които биха трансформирали това в бизнес. Възможно било да се вкара и предел за вероятно разкритите неплатени суми по съответния сигнал, под който няма да се ангажират време и запаси на Национална агенция за приходите за неговата инспекция. За да е ясно по какъв начин да се работи, при всеки сигнал ще се прави параленост на подадената информация с оперативните данни при данъчните. Общите условия, които и сега се съблюдават, с цел да се ревизира един сигнал въобще, ще бъдат непокътнати - като да вземем за пример да не е неизвестен.
Експертите обмисляли териториалните данъчни шефове да вземат решение по кои от сигналите да разпоредят инспекция и кои да оставят без последици.
Имало обаче разнообразни отзиви за времето, визирано в сигнала. Засега измежду специалистите, които работят по плана, надделявало мнението той да засяга нарушавания, осъществени в последните 2 до 3 години преди подаването му. След първична инспекция на подаден сигнал от жители и възлагането на проверка, което съгласно данъчния кодекс става със заповед, тя ще следва общите правила, настоящи и сега. Според тях съставеният ревизионен акт може да бъде обжалван
и надлежно доказан, отчасти потвърден или напълно отритнат. До осъществяването му се стига едвам след глоба на съда, който позволява осъществяването му напълно или отчасти, или го отхвърля. Експертите търсят механизми, с които да минимизират в задатък най-сериозните рискове от възможното въвеждане на сходна мярка. Като да вземем за пример възможността да изтича вътрешна информация от данъчни служители към външни лица срещу част от полагаемия бонус Обмисля се още по какъв начин да бъде въведена мярката, без да трансформира проверките в бухалки от съперници в бизнеса или от афектирани и наранени - най-често уволнени чиновници.
Затова първичната инспекция, на която ще бъде подлаган всеки сигнал, би могла да отсее сходни сигнали или най-малко да се изиска спомагателна информация преди назначението на проверка, считат експерти.
За данъчните инспектори, които открият укрити налози, и сега има бонус от разкритата сума. Според осведомени, с цел да си ги обезпечат, инспекторите и в този момент работели необятно със сигнали, даже анонимни, само че единствено след потвърден при първичната инспекция смисъл от обстойна проверка.
През 2021 г. в хазната са влезли 916 млн. лева. допълнителни задължения след планови и целеви ревизии, като 11,3 млн. лева са откритите в допълнение неизплатени данъци. Обжалван е бил всеки трети акт.
“24 часа ” потърси отзиви за подготвяните промени от сегашни депутати, представители на ръководещата коалиция и опозицията. Тъй като планът към момента се разисква, множеството не пожелаха да разясняват.
“Спорна и съмнителна мярка, която може да докара до приемане на подправени сигнали, както и до приключване на вътрешна информация от данъчните ”, разяснява някогашният финансов министър, в този момент народен представител от Движение за права и свободи Петър Чобанов.
Мярката е доста неразбираема, това не е доносничество, а доносителство. Ние не можем да имаме позиция по това предложение в този момент. Тя е планувана в доста правни системи и Наказателният кодекс планува отговорност за недоносителство за редица закононарушения, обясниха от КРИБ на тристранката през вчерашния ден.
“Имаме избрани запаси по какъв начин тази мярка ще се разпише. Подобни податки има в битката с картелните съглашения, в случай че някой участник подаде информация, а след това не му се наложи санкция, само че това са обособени случаи. Трябва да се носи и отговорнст на този, който е подал погрешен сигнал ”, сподели Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.
“Тази концепция няма да сработи в никакъв случай. Сътрудничеството на страната по тази тематика е схизматизирано. Тя се назовава доносничество. Не може да разчитате на това. Големият проблем на Министерство на вътрешните работи е, че те не могат да работят с информатори. Идеята не е неприятна, само че тя няма по какъв начин да поникне на основаната тук нездравословна почва ”, изясни президентът на КТ “Подкрепа ” Димитър Манолов.
“Не можем да изразим съответно мнение, доколкото отсъства изясненост за механизма и процедурата, по които ще се ползва, каква гласност се планува, съществуващата променлива дълготрайност на процеса от постановяването на инспекционен акт и възможното му обжалване ”, изясни ръководителят на Българската стопанска камара Добри Митрев.
Предложението е част от пакета антикризисни ограничения като идна корекция в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който разписва реда за определяне на данъчни отговорности, написа „ 24 часа ”.
В момента съгласно Данъчно-осигурителен процесуален кодекс данъчните служби одобряват сигнали за данъчни и осигурителни нарушавания, само че без да се поставя тласък като част от в допълнение разкритите доходи. Действащият закон не планува и глоба за подправен сигнал.
Според осведомени концепцията, която към този момент е била разисквана в работната група на финансовото министерство, била да се вкара тласък, който да засилва повече хора да подават сигнали за неплатени данъци.
Обмисля се обаче и санкция за подправен сигнал,
която да възпира “будни жители ”, които биха трансформирали това в бизнес. Възможно било да се вкара и предел за вероятно разкритите неплатени суми по съответния сигнал, под който няма да се ангажират време и запаси на Национална агенция за приходите за неговата инспекция. За да е ясно по какъв начин да се работи, при всеки сигнал ще се прави параленост на подадената информация с оперативните данни при данъчните. Общите условия, които и сега се съблюдават, с цел да се ревизира един сигнал въобще, ще бъдат непокътнати - като да вземем за пример да не е неизвестен.
Експертите обмисляли териториалните данъчни шефове да вземат решение по кои от сигналите да разпоредят инспекция и кои да оставят без последици.
Имало обаче разнообразни отзиви за времето, визирано в сигнала. Засега измежду специалистите, които работят по плана, надделявало мнението той да засяга нарушавания, осъществени в последните 2 до 3 години преди подаването му. След първична инспекция на подаден сигнал от жители и възлагането на проверка, което съгласно данъчния кодекс става със заповед, тя ще следва общите правила, настоящи и сега. Според тях съставеният ревизионен акт може да бъде обжалван
и надлежно доказан, отчасти потвърден или напълно отритнат. До осъществяването му се стига едвам след глоба на съда, който позволява осъществяването му напълно или отчасти, или го отхвърля. Експертите търсят механизми, с които да минимизират в задатък най-сериозните рискове от възможното въвеждане на сходна мярка. Като да вземем за пример възможността да изтича вътрешна информация от данъчни служители към външни лица срещу част от полагаемия бонус Обмисля се още по какъв начин да бъде въведена мярката, без да трансформира проверките в бухалки от съперници в бизнеса или от афектирани и наранени - най-често уволнени чиновници.
Затова първичната инспекция, на която ще бъде подлаган всеки сигнал, би могла да отсее сходни сигнали или най-малко да се изиска спомагателна информация преди назначението на проверка, считат експерти.
За данъчните инспектори, които открият укрити налози, и сега има бонус от разкритата сума. Според осведомени, с цел да си ги обезпечат, инспекторите и в този момент работели необятно със сигнали, даже анонимни, само че единствено след потвърден при първичната инспекция смисъл от обстойна проверка.
През 2021 г. в хазната са влезли 916 млн. лева. допълнителни задължения след планови и целеви ревизии, като 11,3 млн. лева са откритите в допълнение неизплатени данъци. Обжалван е бил всеки трети акт.
“24 часа ” потърси отзиви за подготвяните промени от сегашни депутати, представители на ръководещата коалиция и опозицията. Тъй като планът към момента се разисква, множеството не пожелаха да разясняват.
“Спорна и съмнителна мярка, която може да докара до приемане на подправени сигнали, както и до приключване на вътрешна информация от данъчните ”, разяснява някогашният финансов министър, в този момент народен представител от Движение за права и свободи Петър Чобанов.
Мярката е доста неразбираема, това не е доносничество, а доносителство. Ние не можем да имаме позиция по това предложение в този момент. Тя е планувана в доста правни системи и Наказателният кодекс планува отговорност за недоносителство за редица закононарушения, обясниха от КРИБ на тристранката през вчерашния ден.
“Имаме избрани запаси по какъв начин тази мярка ще се разпише. Подобни податки има в битката с картелните съглашения, в случай че някой участник подаде информация, а след това не му се наложи санкция, само че това са обособени случаи. Трябва да се носи и отговорнст на този, който е подал погрешен сигнал ”, сподели Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.
“Тази концепция няма да сработи в никакъв случай. Сътрудничеството на страната по тази тематика е схизматизирано. Тя се назовава доносничество. Не може да разчитате на това. Големият проблем на Министерство на вътрешните работи е, че те не могат да работят с информатори. Идеята не е неприятна, само че тя няма по какъв начин да поникне на основаната тук нездравословна почва ”, изясни президентът на КТ “Подкрепа ” Димитър Манолов.
“Не можем да изразим съответно мнение, доколкото отсъства изясненост за механизма и процедурата, по които ще се ползва, каква гласност се планува, съществуващата променлива дълготрайност на процеса от постановяването на инспекционен акт и възможното му обжалване ”, изясни ръководителят на Българската стопанска камара Добри Митрев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ