Гражданите вече ще могат да съдят държавата за незаконни наредби
Всеки жител или компания, които са потърпевши от действието на оповестени от съд за незаконосъобразни подзаконови актове - правилници, наредби, указания, към този момент ще могат да съдят страната и да желаят обезщетение по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). Това ще означава да вземем за пример, че в случай че строителен бизнесмен е изгубил или пропуснал пари поради калпава разпоредба, той може да търси обезщетение. Подобно право би трябвало да имат и жители и фирми, които са били принудени от противозаконна разпоредба или устав да извършат някакви поправки, да купуват някаква инсталация, с цел да влязат в някакви нови условия. В закона категорично е записано, че " страната и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са директна и непосредствена последица от увреждането, без значение дали са породени отговорно от длъжностното лице ".
Възможността за правосъдно търсене на обезщетение се отнася и за нормативни актове на общините. Промяна в закона прецизира, че „ страната и общините дават отговор за вредите, породени на жители и юридически лица от незаконосъобразни актове, дейности или бездействия на техни органи и длъжностни лица... ".
При всички положения обаче би трябвало да се мине през съд, който ще реши съответно има ли в действителност увреждане, по този начин и какво да бъде съответното обезщетение.
" Лекс " напомня, че преди 3 години (с тълкувателно решение от 27 юни 2016 г.) ВАС одобри, че „ вредите, породени на жители и на юридически лица при или във връзка осъществяването (действието) на подзаконов нормативен акт в интервала, преди той да бъде анулиран като незаконосъобразен или разгласен за незабележим, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ “. Още тогава голям брой от висшите съдии са изразили несъгласието си с това виждане на болшинството, а в този момент самият Върховен административен съд застъпва противоположната позиция на тази, която одобри през 2016 г. На процедура обаче със сегашните промени се поставя завършек на тези тълкувания и разногласия най-малко що се отнася до опцията на жителите и компаниите да желаят компенсации за увреждане от противозаконни наредби и правилници. Съществува заплахата сега да се стигне до различни тълкувания за кои тъкмо наредби ще става дума, какво тъкмо ще се има поради под увреждане и така нататък
Медията споделя и че по време на разискването на измененията Крум Зарков от Българска социалистическа партия е изразил огромното си удовлетворение, че Народното събрание е поставило завършек на действието на тълкувателното решение на Върховен административен съд. „ Възможността да се търсят компенсации по ЗОДОВ ще докара до самодисциплиниране на администрацията. Нека да знаят, че оттук насетне ще носят отговорност за своите дейности. Използвам случая да насърча институциите да търсят с регресни искове отговорност от тези чиновници, поради които заплаща страната “, заявява от парламентарната естрада Зарков. Именно той е основател на законовата смяна, а съответното предложение е направено от Хамид Хамид от Движение за права и свободи. " Открит стои въпросът за персоналната отговорност на чиновника. Тя не е уредена и мисля, че това е огромната отговорност на Народното събрание да уреди този тежък въпрос. Аз не знам за случай, в който страната и общините да са тръгнали да търсят отговорност от безхаберния служител, който е нанесъл вреди с дейностите си ", разяснява Хамид. Той и Зарков дадоха обещание да работят и за сходна смяна в ЗОДОВ. На процедура законът и в този момент планува опция при дело за обезщетение, извоювано от жител, след това съответната наказана институция да си търси парите от съответно отговорните лица, само че до момента сходен случай не е прочут. Всички компенсации се заплащат от бюджета, т.е. от българския поданик.
С смяна в ЗОДОВ бе планувана опция за търсене на обезщетение за вреди, породени и от " задоволително значително нарушаване на правото на Европейския съюз ". Досега имаше разногласия дали тези искове да са по закона за отговорността или по закона за отговорностите и договорите. Преимуществено се приемаше, че те трябва да са по Закон за задълженията и договорите, по който обаче се внася авансово държавна такса от 4 на 100 от желаната като обезщетение сума. По ЗОДОВ обаче се праща елементарна такса в най-малък размер, което значи, че тази смяна е в интерес на жителите и компаниите. В същото време обаче е допустимо да има доста разногласия и тълкувания във връзка с това кое е значително нарушаване на правото на Европейски Съюз да вземем за пример.
Покрай ЗОДОВ е направена и корекция и на закона за административните нарушавания и санкции - за разноските по делата. Занапред по каузи за санкции, извоювани от жители или компании, ще им се присъждат и направените от тях разходи. Така за санкция от 100 лева няма да им се постанова да заплащат по 300 лева разходи, които съдът не може да им присъди и да накара съответната институция да им ги заплати. Съществува и мнението обаче, че тук може да има и проблем, тъй като в случай че жител или компания апелира санкция, само че искът бъде отритнат, тогава точно те ще заплащат разноските.
Възможността за правосъдно търсене на обезщетение се отнася и за нормативни актове на общините. Промяна в закона прецизира, че „ страната и общините дават отговор за вредите, породени на жители и юридически лица от незаконосъобразни актове, дейности или бездействия на техни органи и длъжностни лица... ".
При всички положения обаче би трябвало да се мине през съд, който ще реши съответно има ли в действителност увреждане, по този начин и какво да бъде съответното обезщетение.
" Лекс " напомня, че преди 3 години (с тълкувателно решение от 27 юни 2016 г.) ВАС одобри, че „ вредите, породени на жители и на юридически лица при или във връзка осъществяването (действието) на подзаконов нормативен акт в интервала, преди той да бъде анулиран като незаконосъобразен или разгласен за незабележим, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ “. Още тогава голям брой от висшите съдии са изразили несъгласието си с това виждане на болшинството, а в този момент самият Върховен административен съд застъпва противоположната позиция на тази, която одобри през 2016 г. На процедура обаче със сегашните промени се поставя завършек на тези тълкувания и разногласия най-малко що се отнася до опцията на жителите и компаниите да желаят компенсации за увреждане от противозаконни наредби и правилници. Съществува заплахата сега да се стигне до различни тълкувания за кои тъкмо наредби ще става дума, какво тъкмо ще се има поради под увреждане и така нататък
Медията споделя и че по време на разискването на измененията Крум Зарков от Българска социалистическа партия е изразил огромното си удовлетворение, че Народното събрание е поставило завършек на действието на тълкувателното решение на Върховен административен съд. „ Възможността да се търсят компенсации по ЗОДОВ ще докара до самодисциплиниране на администрацията. Нека да знаят, че оттук насетне ще носят отговорност за своите дейности. Използвам случая да насърча институциите да търсят с регресни искове отговорност от тези чиновници, поради които заплаща страната “, заявява от парламентарната естрада Зарков. Именно той е основател на законовата смяна, а съответното предложение е направено от Хамид Хамид от Движение за права и свободи. " Открит стои въпросът за персоналната отговорност на чиновника. Тя не е уредена и мисля, че това е огромната отговорност на Народното събрание да уреди този тежък въпрос. Аз не знам за случай, в който страната и общините да са тръгнали да търсят отговорност от безхаберния служител, който е нанесъл вреди с дейностите си ", разяснява Хамид. Той и Зарков дадоха обещание да работят и за сходна смяна в ЗОДОВ. На процедура законът и в този момент планува опция при дело за обезщетение, извоювано от жител, след това съответната наказана институция да си търси парите от съответно отговорните лица, само че до момента сходен случай не е прочут. Всички компенсации се заплащат от бюджета, т.е. от българския поданик.
С смяна в ЗОДОВ бе планувана опция за търсене на обезщетение за вреди, породени и от " задоволително значително нарушаване на правото на Европейския съюз ". Досега имаше разногласия дали тези искове да са по закона за отговорността или по закона за отговорностите и договорите. Преимуществено се приемаше, че те трябва да са по Закон за задълженията и договорите, по който обаче се внася авансово държавна такса от 4 на 100 от желаната като обезщетение сума. По ЗОДОВ обаче се праща елементарна такса в най-малък размер, което значи, че тази смяна е в интерес на жителите и компаниите. В същото време обаче е допустимо да има доста разногласия и тълкувания във връзка с това кое е значително нарушаване на правото на Европейски Съюз да вземем за пример.
Покрай ЗОДОВ е направена и корекция и на закона за административните нарушавания и санкции - за разноските по делата. Занапред по каузи за санкции, извоювани от жители или компании, ще им се присъждат и направените от тях разходи. Така за санкция от 100 лева няма да им се постанова да заплащат по 300 лева разходи, които съдът не може да им присъди и да накара съответната институция да им ги заплати. Съществува и мнението обаче, че тук може да има и проблем, тъй като в случай че жител или компания апелира санкция, само че искът бъде отритнат, тогава точно те ще заплащат разноските.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ