Митове за Сътворението
Всеки един от нас в някакъв миг в живота си е задавал въпросите Кои сме ние? От къде сме пристигнали? Има ли Бог? Без значение къде е роден, какъв език приказва или в кой Бог има вяра, историите, които се предават от потомство на потомство постоянно имат нещо общо.
Ето и три забавни мита за сътворението:
1. Японски мит за сътворението
Японски мит твърди, че първоначално по света царял безпорядък, в който били смесени всички детайли. От там израснала вълшебна тръстика, която се издигнала до небето и от която се родил Бог. Този Бог почнал да основава други същества, наречени Котоаматсуками. От тях най-известни били Идзанами и Идзанаги.
Един ден, до момента в който изучавали света, решили да разбъркат същият този океан с копията си. Когато дръпнали копията си от тях паднали буци тиня, които образували Япония. По-късно божествата посетили тези острови, където се оженили и имали деца. Едни от тези деца били Аматерасу, която се трансформирала в Слънце, а по-малката, Цукийоми – в Луна. Когато Аматерасу родила първото си дете, той станал император на Япония и до ден сегашен се има вяра, че всички императори произлизат от него.
2. Скандинавски мит за сътворението
В скандинавския мит за сътворението съществувал колос на име Имер. Преди появяването му светът бил разграничен на Муспейлхейм, царството на огъня, и Нифлхейм, царството на леда. Имер се родил от сливането на двете противоположности.
От потта на Имер се образували мъж и жена. Мъжът се наричал Бури, чийто наследник Бор на собствен ред имал трима синове – Один, Вили и Ве. Тримата братя управлявали небесния град Асгард, обиталището на боговете. Но скоро те решили, че желаят повече и решили да убият прародител си Имер и да сътворят от него света.
Имер пролял реки от кръв, които основали моретата и океаните. От черепа му братята основали небето, а от костите му създали планините.
Один и братята му решили да се заселят този нов свят. На морския бряг намерили две дървета - явен и елша, от които създали надлежно мъж и жена. Именно те станали родоначалници на човешката раса.
3. Славянски мит за сътворението
Славянския мит за Белобог гласи, че когато Белобог решил да сътвори сушата изпратил своята сянка Чернобог да свърши черната работа. Чернобог направил всичко както би трябвало, само че тъй като не желал да дели властта, с Белобог решил да го убие.
Белобог се избавил и даже благословил земята, основана от Чернобог. Но защото всичко на земята растяло прекомерно бързо, Белобог изпратил делегация да разбере за какво. Чернобог, яхнал своята коза, отишъл да ги пресрещне. Те му се изсмяли, което доста го обидило, и той отказал да приказва с тях.
В същото време Белобог, който към момента желал да избави Земята, заръчал на пчелата да наблюдава Чернобог. Това, което научил Белобог, било, че с цел да реши казуса, трябвало да се нарисува кръст и да се изрече заветната дума: Достатъчно! Белобог по този начин и сторил.
Чернобог бил доста неудовлетворен. И по този начин той проклел Белобог да може да яде единствено пчелни изпражнения. Белобог обаче не се трогнал, а направил тези изпражнения сладки като захар и по този начин се появил медът.
