Дали съществува задгробният живот? Всички хипотези
Всеки един от 10 индивида, който е бил на прага на гибелта, споделя за необикновени чувства и споделя, че е бил на другия свят. Най-често хората си спомнят за по-бавно течащо време, излизане от тялото и ярка светлина в края на тунела. Учените обаче не считат това за доказателство за живота след гибелта. Опитът с близкото настъпване на гибелта по-вероятно допуска, че след сърдечен арест мозъкът продължава да работи известно време.
През 2017 година експерти от университета в Лиеж (Белгия) изследваха писмените доказателства за 154 пациенти, претърпели клинична гибел. Почти всеки разказва три от тези положения: чувство за мир, прекосяване през дълъг тунел и ярка светлина, която се появява в края на това пътешестване. Някои оживели настояват, че са излезли от тялото и са срещнали ангели и духове.
По-голямата част от претърпените чувства обаче не съответстват. Само 20 % от интервюираните споделят, че първо са напуснали границите на физическото си тяло, а по-късно са почнали да се движат през тунела, в края на който виждат ярка светлина. Според създателите на проучването, това демонстрира, че всеки човек има личен опит със гибелта. Може би чувствата и халюцинациите, с които се сблъсква умиращият, зависят от неговия език и просвета.
Тези данни са в сходство с резултатите на американски откриватели. Почти четири години те събират истории на пациенти, претърпели клинична гибел от инфаркт. Учените интервюират лекари и медицински сестри, които се пробват да върнат тези хора към живот.
Най-изненадващото е, че множеството от оживелите съвсем буквално предават диалозите на медицинския личен състав и много тъкмо възвръщат последователността на своите дейности. Една трета от пациентите означават, че всичко се случва доста постепенно и времето като че ли стопира.
Освен това американците, които са на прага на живота и гибелта, сходно на белгийците, изпитват възприятие за мир, виждат ярка светлина и физическото си тяло в профил.
Всички тези данни могат да покажат, че мозъкът продължава да работи известно време след прекъсване на сърцето и съзнанието остава.
Канадски лекари, заинтригувани от мемоари от другия свят, вземат решение да тестват хипотезата на своите американски сътрудници. Те съумяват да запишат мозъчни енцефалограми при четири безнадеждни пациенти, откакто са изключени от системите за поддържане на живота. Въпреки леките разлики първоначално, всички стават доста сходни половин час преди гибелта и още пет минути след нея. И това може да изясни за какво хората изпитват същите чувства по време на клинична гибел.
Нещо повече, мозъкът на един от пациентите продължава да действа в продължение на 10 минути, откакто сърцето му стопира да бие. Тези енцефалограми са сходни на тези, записани при хора в бездънен сън. В същото време тялото не демонстрира никакви признаци на живот - няма пулс, няма кръвно налягане, няма реакция на светлина.
Според американски учени мозъкът освен не умира със сърцето, само че, в противен случай, стартира да работи с двойна скорост. Освобождаването на допамин, хормонът на удоволствието, който играе значима роля в укрепващата система и когнитивните процеси, се усилва съвсем 12 пъти. Следователно хората могат да имат възприятие за мир от една страна, а от друга, възприятие, че мислят доста бързо.
Между другото, 65 % от претърпелите клинична гибел описват за това. Освен това, по време на мъка, равнището на серотонин се усилва с 20 пъти, заради което в мозъка се задействат доста съответни рецептори.
Те от своя страна са свързани с образни халюцинации. Изходът от тялото, срещата с ангели и духове, ярката светлина в края на тунела - всичко това може да бъде резултат от освобождението на хормона на щастието.
Въпреки това, има голям брой духовни учения, които не оспорват тези хипотези, а одобряват, че те са част от метафизичното пояснение за безсмъртната душа на индивида. И остава въпросът - има ли в действителност несъгласие сред физическите доказателства и духовните пояснения?
