Докъде се простира силата на думите
Всеки човек си спомня І глава на Евангелието на Йоан и думите: В началото беше словото. Те недвусмислено сочат, че словото е началото на всичко. Истината в тази аксиома е безспорна. В думите се крие мощ, която е способна да прави всичко: може да лекува; да възвисява; да принизява; да вдъхновява; да разболява и даже да убива.
Със словото ние поддържаме връзка, а това е една от най-важните функционалности на всеки организъм. Думите са мост, свързващ хората и създаващ възприятие за единение и принадлежност към някаква общественост. А индивидът е обществено създание и има потребност да се усеща част от нещо по-голямо, обитаемо от себеподобните му.
Нуждаем се не просто да поддържаме връзка, ние се нуждаем от пълноценното другарство между тях. Това ни постанова да сортираме деликатно думите си. Така ще избегнем неприятните обстановки, в които нараняваме близките или нараняват самите нас.
Имаме табиет да приказваме дълго, само че да не споделяме нищо значително, или да прекаляваме с това, което споделяме пред близките. Макар че знаем безспорната истина - лекарството е и отрова, всичко е в дозата. Така стоят нещата и с думите. Те имат силата да режат, прониквайки напряко в сърцето, само че могат да погалят душата с невидима хладна ръка и да я утешат и възродят. Да дадат смисъл на нечий живот или да му го лишават. Силата на думите е безгранична.
Сухият и прагматичен взор ни споделя, че с думи споделяме и даваме или получаваме информация. Те са самобитен посредник сред душа, разум и заобикалящия ни свят. Затова в живота на думите би трябвало да господстват правила, в които съществени жалони са уважението, разбирането и трезвата мисъл.
Всеки би трябвало да постави старания и да откри съответния метод, по който да изрази това, което носи в себе си, зачитайки както личните си потребности, по този начин и възприятията на останалите хора.
Ако размислим, ще забележим, че можем доста повече от това, което демонстрираме. Можем да се владеем; да демонстрираме схващане и да носим отговорност за думите и делата си.
Ние сме това, което мислим, съгласно каноните на будизма. Затова работата ни би трябвало да стартира от мислите. Опазвайки ги чисти, ще запазим вътрешната си естетика и равновесие. Това неизбежно ще се съобщи на близките.
Осъзнатата и рационално употребена мощ на думите е изключително скъпа в дните на тествания.
