Всеки четвърти директор говори за тормоз в школото
Всеки четвърти шеф в България свидетелства за ежеседмичен тормоз, който се случва в учебно заведение, сочи интернационалното изследване TALIS.
То е еквивалент на PISA, която мери познанията на учениците на 15 години, и се прави от същата организация, само че мери равнищата на стрес, както и квалификацията на преподавателите.
TALIS се организира на всеки 5 година от 2008 година насам. В последното изследване, действително извършено през декември 2017 година, са взели участие 48 страни, провинции или райони от 5 континента. У нас в него са се присъединили 2862 учители от прогимназиалния стадий (5-7 клас) и 200 учебни шефове. Акцентът през 2018 година бе върху потреблението на осведомителните технологии в цялостния развой на образование и уменията на учителите за работа с деца, за които майчиният език не е главният в страната. Изследването обаче изследва и разнообразни фактори, от които се въздейства учебният климат.
Средно за страните, участващи в проучването, максимален % от шефовете - 13.1% - показват, че в повереното им учебно заведение възпитаници се заплашват, наскърбяват се или се тормозят по различен метод най-малко един път седмично. У нас 10 на 100 от шефовете са показали, че учениците им разрушават учебно имущество или крадат.
4.2% от школските началници показват, че възпитаници се нараняват физически най-малко един път седмично. Всъщност единствено шефовете от Бразилия, Израел и Мексико регистрират сходни стойности на ескалираща експанзия измежду учениците си.Изследването изследва и областите с най-голяма потребности от професионално развиване за учителите - това несъмнено е преподаването на възпитаници със специфични просветителни потребности. Само 42.5% от българските учители са били готови по време на академичната си подготовка в региона за преподаване на възпитаници с разнообразни качества (талантливи, изоставащи или със специфични потребности.
Сред тревожните данни в проучването са и тези за източниците на стрес измежду учителите. 65.3% от тях показват поддържането на ред и дисциплинираност в часовете като най-голяма причина, увеличаваща напрежението им в учебно заведение, до момента в който при останалите страни този % е по-нисък - 38%. По същия метод запознаването с измененията в условията на просветителните управляващи е посочено като стресов фактор от 59.1% от нашите учители, до момента в който при останалите страни този дял е единствено 39.5. Носенето на отговорност за достиженията на учениците също е много по-натоварващо за нашите учители - за цели 63% от тях, в сравнение с за останалите - 45%.
Изследването показва също, че всеки четвърти български прогимназиален преподавател работи в учебно заведение, в което за повече от 60% от учениците българският език не е майчин.
То е еквивалент на PISA, която мери познанията на учениците на 15 години, и се прави от същата организация, само че мери равнищата на стрес, както и квалификацията на преподавателите.
TALIS се организира на всеки 5 година от 2008 година насам. В последното изследване, действително извършено през декември 2017 година, са взели участие 48 страни, провинции или райони от 5 континента. У нас в него са се присъединили 2862 учители от прогимназиалния стадий (5-7 клас) и 200 учебни шефове. Акцентът през 2018 година бе върху потреблението на осведомителните технологии в цялостния развой на образование и уменията на учителите за работа с деца, за които майчиният език не е главният в страната. Изследването обаче изследва и разнообразни фактори, от които се въздейства учебният климат.
Средно за страните, участващи в проучването, максимален % от шефовете - 13.1% - показват, че в повереното им учебно заведение възпитаници се заплашват, наскърбяват се или се тормозят по различен метод най-малко един път седмично. У нас 10 на 100 от шефовете са показали, че учениците им разрушават учебно имущество или крадат.
4.2% от школските началници показват, че възпитаници се нараняват физически най-малко един път седмично. Всъщност единствено шефовете от Бразилия, Израел и Мексико регистрират сходни стойности на ескалираща експанзия измежду учениците си.Изследването изследва и областите с най-голяма потребности от професионално развиване за учителите - това несъмнено е преподаването на възпитаници със специфични просветителни потребности. Само 42.5% от българските учители са били готови по време на академичната си подготовка в региона за преподаване на възпитаници с разнообразни качества (талантливи, изоставащи или със специфични потребности.
Сред тревожните данни в проучването са и тези за източниците на стрес измежду учителите. 65.3% от тях показват поддържането на ред и дисциплинираност в часовете като най-голяма причина, увеличаваща напрежението им в учебно заведение, до момента в който при останалите страни този % е по-нисък - 38%. По същия метод запознаването с измененията в условията на просветителните управляващи е посочено като стресов фактор от 59.1% от нашите учители, до момента в който при останалите страни този дял е единствено 39.5. Носенето на отговорност за достиженията на учениците също е много по-натоварващо за нашите учители - за цели 63% от тях, в сравнение с за останалите - 45%.
Изследването показва също, че всеки четвърти български прогимназиален преподавател работи в учебно заведение, в което за повече от 60% от учениците българският език не е майчин.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ