Всеки четвърти човек у нас е висшист, показват данните на

...
Всеки четвърти човек у нас е висшист, показват данните на
Коментари Харесай

Всеки четвърти човек у нас е висшист, сочат данните от националното преброяване

Всеки четвърти човек у нас е висшист, демонстрират данните на Национален статистически институт от последното броене на популацията. От статистическия институт изпратиха отчет, в който показват резултатите от последното броене на популацията във връзка с образованието и икономическата интензивност на популацията.

Образование

Броят на хората с висше обучение у нас е 156 000, което е нарастване с 5.9% по отношение на последното броене. Увеличава се и разликата сред приключилите висше обучение по пол. Относителният дял на дамите с висше обучение доближава 29.3%, а на мъжете - 21.5%. В градовете има три пъти повече висшисти, в сравнение с в селата.

В районен аспект най-голям е относителният дял на висшистите в област София (столица), следвана от областите Варна и Пловдив, а най-нисък е в областите Разград, Търговище и Кърджали.



Продължава позитивната наклонност на понижаване на лицата с ниско или без никакво обучение, означават от Национален статистически институт. Завършилите начално обучение са 353 500; почналите, само че незавършили начално обучение са 271 700. Над 41 хиляди обаче в никакъв случай не са посещавали учебно заведение.

В районен аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско обучение в областите Габрово (7.4%), Перник и София (столица), а най-голям е в областите Сливен, Кърджали и Силистра.

Грамотност на популацията

Докато през 1893 година 80.1% от популацията на 9 и повече навършени години е било необразовано, то този дял спада до 1.3% през 2021 година. Делът на необразованото население е по-висок в селата, в сравнение с в градовете, като най-голям е относителният дял на необразованите в областите Сливен, Кърджали и Ямбол, а най-нисък е в област София (столица) - 0.4%.

Заетост и безработица

Всички данни се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година и обгръща всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през следения интервал.

Данните от последното броене сочат, че в страната има 2 953 937 стопански дейни лица или 45.3% от популацията на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни. С най-голям коефициент на икономическа интензивност е област София, следвана от Габрово и Перник. Най-нисък е този индикатор в областите Кърджали, Силистра и Сливен.



Коефициентът на претовареност е най-голям в областите София (столица), Габрово и Варна, а най-нисък - във Видин, Силистра и Кърджали. Общо в 21 области този индикатор е по-нисък от междинния за страната.

Продължава и наклонността на повишение на просветителния статус на заетите лица, показват от Национален статистически институт. През следения интервал с висше обучение са 39.3% от заетите - нарастване с 6.6 процентни пункта по отношение на 2011 година Образователният статус на заетите дами е по-висок спрямо този на заетите мъже. Делът на дамите с висше обучение от всички заети дами е 47.5%, надлежно 31.4% при мъжете.

287 хиляди са безработните лица на възраст сред 15 и 64 години. Повъзрастовите коефициенти на безработица демонстрират, че най-голям е делът на безработните във възрастовата група 15 - 19 години (36.1%). С повишаване на възрастта цената на индикатора понижава.



Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) - 4.6%, Габрово - 7.4%, и Пловдив - 8.1%, а най-голям е във Видин - 20.1%, Силистра - 18.1%, и Търговище - 17.7%. В седем области този индикатор е по-нисък от междинния за страната.

Целия отчет на Национален статистически институт можете да видите
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР