Всеки четвърти българин е висшист. Над 1.56 милиона българи имат

Всеки четвърти българин е висшист. Над 1.56 милиона българи имат висше обучение към 7 септември 2021 година, което е над 25.5 на 100 популацията. Това демонстрират данните на Националният статистически институт от последното броене извършено през предходната година.

В съпоставяне с предходното броене от преди 10 години относителният дял на хората с висше обучение се усилва с 5.9 процентни пункта.

Относителният дял на дамите с висше обучение доближава 29.3 на 100, а на мъжете - 21.5 на 100. В съпоставяне с 2011 година се усилва надлежно със 7 и 4.8 процентни пункта.

Наблюдението на най-високата приключена степен на обучение стартира от преброяването, извършено през 1934 година. За целия интервал до 2021 година просветителната конструкция на популацията на 7 и повече навършени години доста се усъвършенства, следвайки ясно изразена наклонност на нарастване на броя и каузи на популацията с висше и приблизително обучение и понижаване на броя на хората с главно и по-ниско обучение, сочат данните на Национален статистически институт.

Значителни са разликите и в просветителната конструкция на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на хората с висше обучение в градовете е 31.2 на 100, то в селата е 10.2 на 100, или три пъти по-малко.

В районен аспект най-голям е относителният дял на висшистите в София - 43.6 на 100, следвана от областите Варна (30.7 на сто) и Пловдив (25.2 на сто), а най-нисък е в областите Кърджали (14 на сто), Търговище (15.5 на сто) и Разград (15.7 на сто).

Продължава позитивната наклонност на понижаване на хората с ниско или без обучение.
Грамотност на популацията
Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа и е обичаен въпрос в преброяванията на популацията.

Ако при преброяването през 1893 година над 80 на 100 от популацията на 9 и повече навършени години е било необразовано, то този дял спада до 1.3 на 100 през 2021 година, сочат данните на Национален статистически институт.

Спрямо 2001 година понижението на каузи на необразованите е 0.4 процентни пункта.
Икономически характерности на популацията
Всички данни за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на хората на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.

Икономически дейното население обгръща всички хора на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през следения интервал.

Икономически дейните българи над 15 години са 2 953 937, което е 45.3 на 100 от популацията на страната.

От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни.

Броят на стопански дейните хора нараства до 1985 година, когато доближава и най-високата си стойност - 4 686 140 души.

През идващите години той понижава, с цел да доближи 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 година броят на стопански дейните понижава с 376 хиляди души, което е с 11.3 на 100.

Продължава наклонността на повишение на просветителния статус на заетите лица. През следения интервал с висше обучение са над 1 милион души, което е 39.3 на 100 от заетите.

Спрямо 2011 година този дял се усилва с 6.6 процентни пункта. Образователният статус на заетите дами е по-висок спрямо този на заетите мъже. Делът на дамите с висше обучение от всички заети дами е 47.5 на 100, надлежно 31.4 на 100 при мъжете.

През следения интервал безработните на възраст 15 - 64 навършени години са 287 000. Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните към стопански дейното население във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 10.1 на 100 общо за страната, надлежно 10.7 на 100 за мъжете и 9.5 на 100 за дамите.

По възрастовите коефициенти на безработица демонстрират, че най-голям е делът на безработните във възрастовата група 15 - 19 години (36.1 на сто). Това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че огромна част от българите в тази възрастова група към момента са възпитаници, както и рестрикциите за работа поради българското законодателство.

Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София - 4.6 на 100, Габрово - 7.4 на 100 и Пловдив - 8.1 на 100, а най-голям е във Видин - 20.1 на 100, Силистра - 18.1 на 100 и Търговище - 17.7 на 100. В седем области този индикатор е по-нисък от междинния за страната.
Около една трета от българите не са стопански дейни
Икономически неактивното население на възраст 15 - 64 години е 1 234 000 души, което е 30.3 на 100 от популацията в тази възрастова група.

От тях 307 000 са учащи, 313 000 - пенсионери, 18 000 - хора, получаващи приходи от благосъстоятелност, и 595 000 са " други ".

В районен аспект Кърджали е региона с най-голям условен дял на стопански неактивното население - 45.9 на 100, следват Силистра - 39.4 на 100 и Сливен - 38.9 на 100. Най-нисък е делът на стопански неактивното население в София - 21.4 на 100.
Незаети и неучащи на възраст 15 - 29 навършени години
През следения интервал незаетите и неучастващи в обучение и образование от популацията на възраст 15 - 29 навършени години са 185 хиляди души, което е 21.7 на 100 от популацията на същата възраст.

От общият брой незаети и неучащи 44.1 на 100 са на възраст 25 - 29 година, 37.5 на 100 на възраст 20 - 24 години и 18.4 на 100 на възраст 15 - 19 навършени години.

Преобладават хората със приключено приблизително (48.2 на сто) и главно обучение (25.4 на сто).

Завършилите висше обучение измежду незаетите и неучастващи в обучение и образование са 14.3 на 100.

В районен аспект делът на хората на възраст 15 - 29 навършени години, които не са заети и не вземат участие в обучение и образование, е най-голям в областите Сливен (37.6 на сто) и Силистра (33.3 на сто), а най-нисък - в област София - 10.6 на 100.

Общо в 19 области този индикатор е над междинния за страната.