Аркебузи и мускети
Всеки в случай че не е чел, най-малко е чувал за фамозния разказ на Александър Дюма „ Тримата мускетари “ – а евентуално още повече хора са гледали многочислените му екранизации. И несъмнено, незабавно, още от заглавието на тази известна книга, изниква въпросът: „ А за какво „ мускетари “? Въобще, какво значи „ мускетари “? Близко до мозъка е, че названието на тази френска елитна кралска армия идва от оръжието „ мускет “ – само че какво съставлява то?
Мускетът, а преди него аркебузата, са първите компактни ръчни огнестрелни оръжия – без да считаме пробните мостри преди тях.
Аркебузата
Аркебузата съставлява гладкоцевна пушка с фитил, която се зарежда откъм дулото. Тя е измежду първичните мостри на огнестрелни оръжия, появили се през първата трета на XV век. Зареждала се с каменни, а по-късно с оловни патрони. Барутният заряд се запалвал посредством фитил. Теглото й било към 3 кг, а калибърът – 15-17 мм. В края на ХV век патрон, изстрелян от аркебуза, имал скорост към 300 м/сек и пробивал тежка рицарска ризница на разстояние до 30-35 метра. Приблизително същия бил и обсегът на прицелване. Дължината на цевта през XV век била относително дребна – 30-40 калибъра. Това се дължи на несъвършената технология за произвеждане на дула, както и на обстоятелството, че до началото на XVI век се употребявал компактен барут; а с него дългите дула се зареждали много мъчно.
Първоначално аркебузата представлявала арбалет с цев, който се зареждал с железни топчета. След това се досетили да насипят барут и да слагат фитил – по този начин се появило първото ръчно огнестрелно оръжие.
Отначало аркебузата нямала раменен приклад, а кобилица за под мишницата, тъй като я притискали с лакът. Калибърът на тези първи ръчни бомбарди бил 30–40 mm, само че първичната скорост оставяла доста какво да се желае (100–150 м/с). Пробивната мощ също била под всякаква рецензия. Затова от време на време се написа, че тогавашните огнестрелни оръжия вдъхвали боязън повече с гърмежа и пламъка си, в сравнение с с някаква действителна изгода от тях.
По-късно през ХVІ век се появили гранулираният барут и дългите дула, калибърът на аркебузата намалял до 20-22 мм, а тежестта на оловния патрон до 50 грама. Тогава началната скорост на патрона се прави оценка на 200-250 м/с. Така се появил мускетът – т.е., пушка, която стреля с нещо малко, „ москито “, насекомо. В същото време, с цел да се разграничи профилираната тежка пушка от другите оръжия, да вземем за пример, от ловните, където не е необходим толкоз огромен диаметър, се употребила към момента предходната дума „ аркебуза “ в смисъл въобще на пушка.
Сражение при Ерленбах, 13 октомври 1444 година Илюстрация от „ Бернски летописи “ Диболд Шилинг Старши 1470г. Снимка: Уикипедия
След ХVІ век под термина „ аркебуза “ към този момент се схващат леки огнестрелни оръжия с дребен диаметър. Силата на отката при някои аркебузи била толкоз слаба, че те имали къси приклади, предопределени даже да не са упор в рамото, а просто ги притискали към бузата.
Мускет ът
Мускетът е ръчно огнестрелно оръжие, което се появява в началото в Испания. Получава бойното си кръщение в борбата при Павия през 1521 година, където испанците разгромяват французите и пленяват крал Франциск І (1494-1547).
Мускетите дължат появяването си на изобретяването на гранулирания (наричан още зърнист, димящ, черен) барут, който коренно улеснил зареждането на дългоцевните оръжия. Освен това, гранулираният барут изгаря по-пълно и отмерено. Това довело до цяла серпантина от софтуерни усъвършенствания, които разрешили производството на дълги дула с по-добро качество. Гранулираният барут бил главен за огнестрелните оръжия чак до ХІХ век.
Поради увеличената дебелина на защитното въоръжение – плътни листови брони, кираси (нагръдници) и други, патроните с тегло 18-22 грама имали слаб резултат. Било належащо да се усили калибъра на пушката до 22 мм, а тежестта на патрона – до 50-55 грама. Скоростта на патрона, изстрелян от мускет, била 200-500 м/с, което давало опция бронираният съперник да бъде изумен на относително по-големи дистанции. Куршумите към този момент пробивали стоманени кираси на отдалеченост 50 метра. Обхватът на прицелване обаче бил по-малък – 40-45 метра.
Мускетът станал обичано оръжие на военните моряци поради способността му на късо разстояние да пробива дървения фалшборд (парапета) на транспортен съд.
Теглото на мускета (първоначално 7–9 кг) било толкоз огромно, че към него се полагала специфична стойка с чатал на края. Стойката се забивала в земята, а дулото на мускета се поставяло върху чатала. Някъде, да вземем за пример, в Русия, комбинирали стойката със брадва: в края на дръжката върху металния накрайник на секирата се поставяло дулото. Така боецът имал разполагаем както огнестрелно, по този начин и тежко хладно оръжие, което в онази ера запазвало огромното си значение. Откатът на мускета бил много мощен, по тази причина стрелецът поставял кожена възглавница върху дясното си рамо.
