Ливан колабира, върви към фалит
Все повече класни стаи в остават празни. И това не се дължи безусловно на пандемията. Родители и учители просто не могат да си разрешат да стигнат до образователните заведения, написа Дойче веле. " С всеки минал ден става все по-трудно да вървим на работа, не можем да се снабдим с бензин ", споделя Тагрид Таки. Тя е учителка в държавно учебно заведение в град Рашая в Ливан. " Не е елементарно за мен да вляза в клас и да видя, че учениците ми не са могли да дойдат, тъй като родителите им нямат пари, с цел да заредят с гориво или да платят рейса до учебното заведение. "
Извън столицата Бейрут публичен превоз съвсем няма. Онези, които желаят да се придвижат нанякъде, имат единствено една опция: да употребяват споделени таксита.
Ливан върви към банкрут
е единствено един от признаците на икономическата рецесия, обхванала Ливан. Днес близкоизточната страна върви стремително към банкрут. Ливанската лира е изгубила 90 % от цената си, а в последния си отчет за Ливан приказва за една от най-големите стопански рецесии в най-новата история в международен мащаб.
Пандемията и тежките детонации на пристанището в Бейрут през август 2020 година в допълнение утежниха тежкото състояние. Днес четирима от всеки 10 ливанци са безработни, а от ден на ден бизнеси затварят порти. Освен това от близо година Ливан е без държавно управление. Номинираният за министър председател от октомври насам не съумява да образува кабинет.
Ливан би трябвало да внася горива, само че не разполага със средствата за това. Почти всички запаси са изчерпани, а без горива електроцентралите не могат да работят. Затова и все по-често се стига до спирания на електроснабдяването. По този метод онлайн образованието по време на пандемията се трансформира в същинско предизвикателство. " Всичко е обвързвано ", обобщава Тагрид Таки. " Това е циничен кръг. "
Образованието е в колапс
Училището, в което тя преподава, е добре оборудвано. Но това надалеч не важи за всички държавни образователни заведения. Въпреки това от ден на ден ливанци отписват децата си от частните учебни заведения и ги трансферират в държавни - те просто към този момент не могат да си разрешат да заплащат таксите, изяснява Дияна Менхем от организацията " Kulluna Irada ".
Университетите също са наранени от рецесията. И казусът не е единствено в това, че хартията за изпитите свършва, тъй като Ливан към този момент не може да я внася. Същевременно от ден на ден студенти се завръщат от чужбина, тъй като родителите им към този момент не могат да си разрешат разноските за образование там, споделя университетският учител Дауд Ибрахим. А тези, които към момента могат да си разрешат таксите, срещат различен проблем: " Банките нямат право да превеждат суми в долари в чужбина и към момента не е ясно дали това ще бъде позволено в близко бъдеще ", споделя той. Наблюдава се и противоположният развой - от ден на ден квалифицирани фрагменти напущат страната, тъй като не могат да си намерят работа и съответни приходи.
![Кризата в Ливан: Франция упорства за интернационален напън]( "Кризата в Ливан: Франция упорства за интернационален напън")
Кризата в Ливан: Франция упорства за интернационален напън
" Дошло е времето " да се ускори интернационалния напън върху надълбоко разграничената политическа класа на Ливан, с цел да се образува жизнеспособ...
Бензинът и дотациите
В доста връзки Ливан разчита на вноса. Затова доста артикули са субсидирани - измежду които брашното, медикаментите и бензинът. Субсидиите костват на държавното управление шест милиарда $ годишно. Около половината до момента се даваха за дотации за горива, пресмята Дияна Менхем. " Така цената на безнина беше налична за хората ", споделя тя.
Сега управляващите предизвестяват, че дотациите скоро може да отпаднат и приканват жителите да търсят различни способи за напредване. Какви тъкмо - не излиза наяве. Факт е, че пред дребното останали бензиностанции се извиват дълги опашки. Хората чакат с часове, с цел да заредят.
Много ливанци в този момент употребяват колите си единствено при незабавни случаи, с цел да пестят гориво. Ако субсиидите обаче в действителност отпаднат, доста малко хора ще могат да си разрешат да пълнят резервоарите и все по-малко възпитаници ще стигат до учебните заведения.
Директорът на учебното заведение в Рашая Рабих Ходр се притеснява, че доста млади ливанци към този момент не виждат смисъл в довеждане докрай на обучение. Защото то няма да сътвори кариерни благоприятни условия. Освен това той споделя, че има и различен мотив за терзание: " Все повече възпитаници ще стартират да работят, с цел да могат да устоят фамилиите си и верятно някои ще спрат да посещават образователните часове. "
Извън столицата Бейрут публичен превоз съвсем няма. Онези, които желаят да се придвижат нанякъде, имат единствено една опция: да употребяват споделени таксита.
Ливан върви към банкрут
е единствено един от признаците на икономическата рецесия, обхванала Ливан. Днес близкоизточната страна върви стремително към банкрут. Ливанската лира е изгубила 90 % от цената си, а в последния си отчет за Ливан приказва за една от най-големите стопански рецесии в най-новата история в международен мащаб.
Пандемията и тежките детонации на пристанището в Бейрут през август 2020 година в допълнение утежниха тежкото състояние. Днес четирима от всеки 10 ливанци са безработни, а от ден на ден бизнеси затварят порти. Освен това от близо година Ливан е без държавно управление. Номинираният за министър председател от октомври насам не съумява да образува кабинет.
Ливан би трябвало да внася горива, само че не разполага със средствата за това. Почти всички запаси са изчерпани, а без горива електроцентралите не могат да работят. Затова и все по-често се стига до спирания на електроснабдяването. По този метод онлайн образованието по време на пандемията се трансформира в същинско предизвикателство. " Всичко е обвързвано ", обобщава Тагрид Таки. " Това е циничен кръг. "
Образованието е в колапс
Училището, в което тя преподава, е добре оборудвано. Но това надалеч не важи за всички държавни образователни заведения. Въпреки това от ден на ден ливанци отписват децата си от частните учебни заведения и ги трансферират в държавни - те просто към този момент не могат да си разрешат да заплащат таксите, изяснява Дияна Менхем от организацията " Kulluna Irada ".
Университетите също са наранени от рецесията. И казусът не е единствено в това, че хартията за изпитите свършва, тъй като Ливан към този момент не може да я внася. Същевременно от ден на ден студенти се завръщат от чужбина, тъй като родителите им към този момент не могат да си разрешат разноските за образование там, споделя университетският учител Дауд Ибрахим. А тези, които към момента могат да си разрешат таксите, срещат различен проблем: " Банките нямат право да превеждат суми в долари в чужбина и към момента не е ясно дали това ще бъде позволено в близко бъдеще ", споделя той. Наблюдава се и противоположният развой - от ден на ден квалифицирани фрагменти напущат страната, тъй като не могат да си намерят работа и съответни приходи.
" Дошло е времето " да се ускори интернационалния напън върху надълбоко разграничената политическа класа на Ливан, с цел да се образува жизнеспособ...
Бензинът и дотациите
В доста връзки Ливан разчита на вноса. Затова доста артикули са субсидирани - измежду които брашното, медикаментите и бензинът. Субсидиите костват на държавното управление шест милиарда $ годишно. Около половината до момента се даваха за дотации за горива, пресмята Дияна Менхем. " Така цената на безнина беше налична за хората ", споделя тя.
Сега управляващите предизвестяват, че дотациите скоро може да отпаднат и приканват жителите да търсят различни способи за напредване. Какви тъкмо - не излиза наяве. Факт е, че пред дребното останали бензиностанции се извиват дълги опашки. Хората чакат с часове, с цел да заредят.
Много ливанци в този момент употребяват колите си единствено при незабавни случаи, с цел да пестят гориво. Ако субсиидите обаче в действителност отпаднат, доста малко хора ще могат да си разрешат да пълнят резервоарите и все по-малко възпитаници ще стигат до учебните заведения.
Директорът на учебното заведение в Рашая Рабих Ходр се притеснява, че доста млади ливанци към този момент не виждат смисъл в довеждане докрай на обучение. Защото то няма да сътвори кариерни благоприятни условия. Освен това той споделя, че има и различен мотив за терзание: " Все повече възпитаници ще стартират да работят, с цел да могат да устоят фамилиите си и верятно някои ще спрат да посещават образователните часове. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ