История и традиции в приготвянето на локум
Все още е противоречиво, коя е родината на това сладко прелъщение. Една от легендите споделя, че през XV в. някой отдалечен султан поръчал на придворния сладкар да забърка невиждан до момента десерт, с цел да впечатли дамите от харема си.
Локумът се получил, когато готвачът смесил захарен сироп с разнообразни аромати и ядки. Разбира се, опитите не били един или два.
Друга легенда пък споделя, че през XII век локумът се появил за първи път на масата на Ричард Лъвското сърце. Насред сервираните меса, плодове и деликатеси участвал и локумът.
Славянска легенда пък споделя за самоуверен момък, който съумял да откупи своята обичана, която била планувана за харема на султана с локум. Той поднесъл на владетеля сладкото прелъщение и си върнал обичаната.
По-късно в историята, локумът съумял да покори и сърцата на британските аристократи. Той намерил своето почетно място в свещената им чаена гала. Докато пиели следобедния си чай, представителите на висшата власт в Англия обичали да похапват и локум. Тогава десертът се приготвял от нишесте и захарна вода. Понякога се ароматизирал с с розова вода, с ванилия или с лимон.
Локумът има толкоз доста разновидности, колкото не може да си представим. В него може да се сложат орехи, фъстъци, шамфъстък, лешници, кокосови стърготини и още доста, доста други. Обикновено сладкото прелъщение се сервира нарязано на дребни части, покрити с пудра захар или кокосови стърготини.
И въпреки всичко, за прародина на локума може да спрегне Балканският полуостров. Може би тъкмо по тази причина той е най-разпространен в българската, турската, албанската, босненската, гръцката, кипърската и румънска кухня.
В българските ширини има богата палитра от локуми – Локум Класик, Локум с бергамот, Локум Сметана, Локум Мента, Локум медовина, Локум с ядки и всевъзможни плодови усети.
В южната ни съседка Турция пък се уповават на остарялата си сентенция - „ Яж сладко и приказва сладко. ” Точно оттова идва и изразът " безгрижен локум " - емблема на безметежно удовлетворение и безгранично наслаждение. Преди да стартира да се създава захарта, локумът се е подслаждал с мед и гроздова меласа.
Историята споделя още, че самият Пикасо всекидневно хапвал локум, с цел да усъвършенства своята централизация и да получи ентусиазъм. Наполеон и Уинстън Чърчил пък били буйни фенове на локума с шамфъстък.
Не единствено наслаждение за сетивата е локумът, той има лечебен и лечителен резултат. Твърди се, че оказва удобно деяние при хипертония и нараснало наличие на холестерол в ораганизма на човек. Десертът е хранителен артикул с високо наличие на глюкоза - оттова идва и позитивното му влияние.
Локумът от епохи има славата и на мощен афродизиак и любовна храна.
