32-часовата работна седмица – едно възможно решение на много проблеми
Времето, в което хората постоянно са работили шест или седем дни в седмицата, не е толкоз от дълго време.
Чак при започване на 1900 година Хенри Форд стартира да дава на служащите във фабриките си двудневен уикенд - процедура, която по това време е нечувана. След това, през 1938 година, в Съединени американски щати влиза в действие наредба от Закона за справедливите трудови стандарти, която постанова оптимално 40-часа седмично, петдневна работна седмица и двудневен уикенд.
„ Двете неща не са били директно свързани, само че това е един от многото образци за частна компания, която е водеща в смяната на националната политика. Неотдавна автомобилните производители, в това число Ford, имаха опцията още веднъж да поведат развой по смяна на работната седмица. Въпреки че синдикатът United Auto Workers завоюва огромна победа, изключително във връзка с заплащането, едно ранно искане, което щеше да бъде в действителност трансформиращо, остана на дъното: 32-часова работна седмица “, написа Fast Company.
Промяната на работната седмица
В продължение на няколко години наклонността се обръща в посока на по-кратка работна седмица, като доста компании екпериментират или към този момент са приели четиридневна работна седмица. Някои от тях карат чиновниците си да работят в допълнение от понеделник до четвъртък, с цел да имат свободен петък. Но множеството схващат, че концентрирането на 40 часа в четири работни дни е рецепта за прегаряне, която минимизира изгодите от спомагателния почивен ден.
След като пандемията промени метода и мястото на работа, от ден на ден компании обмислят редуциране на работната седмица като конкурентен инструмент за набиране на личен състав, за повишение на морала на чиновниците си и за понижаване на прегарянето. Един от знаковите образци в това отношение е най-голямата пилотна стратегия за четиридневна работна седмица, в която вземат участие 70 компании и 3300 служащи в Обединеното кралство.
Успехът на този английски опит, комбиниран с възходящия спор по тематиката в Съединени американски щати, стимулира представителя на Калифорния Марк Такано да внесе още веднъж през март законопроект, който да трансформира 32-часовата работна седмица в народен стандарт и да намали прага, при който множеството чиновници получават отплата за ексклузивен труд.
Предложението му има за цел да промени Закона за справедливите трудови стандарти, тъй че 32-часовата работна седмица да стане народен стандарт в Съединени американски щати, само че мнозина акцентират четиридневната работна седмица като желан модел. Дали обаче това в действителност е по този начин?
Тридневен уикенд всяка седмица?
Всеки би приел с подготвеност опцията за тридневен уикенд. Осемчасова, четиридневна работна седмица с почивен петък би била превъзходен вид за чиновниците по доста аргументи и фирмите би трябвало да я одобряват, в случай че това е най-хубавото за техния бизнес. Но като национална политика четиридневната работна седмица е прекомерно радикална смяна, с цел да получи необятна поддръжка - това е огромна смяна в визията за обичайна работна седмица, написа още онлайн изданието.
Разбира се, сходни огромни промени е имало и преди, само че четиридневната работна седмица би означавала доста логистични провокации за бизнеса - ще спре ли обслужването на клиентите за три дни в седмицата; ще бъдат ли затворени лекарските кабинети три дни в седмицата; ще се наложи ли предприятията да наемат повече чиновници, които да работят през този спомагателен ден.
Възможно е за някои компании и браншове това да е добре пристигнало, само че сигурно за други би било доста неловко, което е основа за сериозна опозиция.
Вместо това би трябвало да се намерения за понижаване на броя на работните часове всеки ден. Голяма част от метода, по който работим през днешния ден, е непряк резултат от индустриалната гражданска война преди към 200 години, написа Fast Company.
Работата по осем часа дневно няма научна аргументация. Тя е излишък от нормата от 18-ти век за най-ефективно действие на фабриките. Всъщност има много проучвания, които показват здравословните проблеми, свързани със седенето по осем и повече часа дневно, като го дефинират като толкоз нездравословно за здравето, колкото и тютюнопушенето. Освен това е добре потвърдено, че хората не могат да концентрират вниманието си за интервали, по-дълги от 25 минути, след което има намаляваща възвръщаемост от всеки час, прекаран пред компютъра. Служителите, които се усещат задължени да отделят по осем или повече часа дневно, с цел да потвърдят, че са продуктивни, постоянно не си правят работата по най-хубавия метод и имат проблеми с продуктивността.
Статистическите данни варират, само че се счита, че средностатистическият чиновник във всички браншове е работлив в продължение на 60% или по-малко от деня. За „ белите якички " това време е още по-малко. Според някои проучвания междинният офис чиновник е работлив единствено 2 часа и 23 минути всеки ден, което значи повече от пет часа „ подправена “ работа и пропиляно време ежеднвено.
32-часовата работна седмица като печеливш вид
Петдневна 32-часова работна седмица може да звучи сходно с четиридневна работна седмица, само че първата има капацитета да облекчи и някои от другите тежести на сегашната общоприета работна конструкция.
Родителите на по-малки деца, да вземем за пример, ще получат доста повече време вкъщи, само че сходно на платения отпуск, прекосяването към шестчасов работен ден и 32-часова работна седмица няма да е от употребява единствено за тях. Всеки би се възползвал от повече часове свободно време в всекидневието си и това би било добре както за психическото, по този начин и за физическото здраве на индивида.
Катализаторът, поради който UAW в началото включва в контракта си предложение за 32-часова работна седмица, е убеждението, че напредъкът в автоматизацията ще понижи работното натоварване на чиновниците. Това е остаряло заричане на изкуствения разсъдък и автоматизацията.
През 1930 година икономистът Джон Мейнард Кейнс планува, че до 100 години - т.е. до 2030 година – хората ще работят единствено по 15 часа седмично. Има доста аргументи, поради които това предсказване най-вероятно ще се окаже доста неправилно, само че въпреки че 15-часовата работна седмица надали ще се случи скоро, 32-часовата работна седмица би могла да бъде доста решение на доста от проблемите с прегарянето и неудовлетвореността, които работодателите се пробват да решат през последните няколко години и не съумяват.
Чак при започване на 1900 година Хенри Форд стартира да дава на служащите във фабриките си двудневен уикенд - процедура, която по това време е нечувана. След това, през 1938 година, в Съединени американски щати влиза в действие наредба от Закона за справедливите трудови стандарти, която постанова оптимално 40-часа седмично, петдневна работна седмица и двудневен уикенд.
„ Двете неща не са били директно свързани, само че това е един от многото образци за частна компания, която е водеща в смяната на националната политика. Неотдавна автомобилните производители, в това число Ford, имаха опцията още веднъж да поведат развой по смяна на работната седмица. Въпреки че синдикатът United Auto Workers завоюва огромна победа, изключително във връзка с заплащането, едно ранно искане, което щеше да бъде в действителност трансформиращо, остана на дъното: 32-часова работна седмица “, написа Fast Company.
Промяната на работната седмица
В продължение на няколко години наклонността се обръща в посока на по-кратка работна седмица, като доста компании екпериментират или към този момент са приели четиридневна работна седмица. Някои от тях карат чиновниците си да работят в допълнение от понеделник до четвъртък, с цел да имат свободен петък. Но множеството схващат, че концентрирането на 40 часа в четири работни дни е рецепта за прегаряне, която минимизира изгодите от спомагателния почивен ден.
След като пандемията промени метода и мястото на работа, от ден на ден компании обмислят редуциране на работната седмица като конкурентен инструмент за набиране на личен състав, за повишение на морала на чиновниците си и за понижаване на прегарянето. Един от знаковите образци в това отношение е най-голямата пилотна стратегия за четиридневна работна седмица, в която вземат участие 70 компании и 3300 служащи в Обединеното кралство.
Успехът на този английски опит, комбиниран с възходящия спор по тематиката в Съединени американски щати, стимулира представителя на Калифорния Марк Такано да внесе още веднъж през март законопроект, който да трансформира 32-часовата работна седмица в народен стандарт и да намали прага, при който множеството чиновници получават отплата за ексклузивен труд.
Предложението му има за цел да промени Закона за справедливите трудови стандарти, тъй че 32-часовата работна седмица да стане народен стандарт в Съединени американски щати, само че мнозина акцентират четиридневната работна седмица като желан модел. Дали обаче това в действителност е по този начин?
Тридневен уикенд всяка седмица?
Всеки би приел с подготвеност опцията за тридневен уикенд. Осемчасова, четиридневна работна седмица с почивен петък би била превъзходен вид за чиновниците по доста аргументи и фирмите би трябвало да я одобряват, в случай че това е най-хубавото за техния бизнес. Но като национална политика четиридневната работна седмица е прекомерно радикална смяна, с цел да получи необятна поддръжка - това е огромна смяна в визията за обичайна работна седмица, написа още онлайн изданието.
Разбира се, сходни огромни промени е имало и преди, само че четиридневната работна седмица би означавала доста логистични провокации за бизнеса - ще спре ли обслужването на клиентите за три дни в седмицата; ще бъдат ли затворени лекарските кабинети три дни в седмицата; ще се наложи ли предприятията да наемат повече чиновници, които да работят през този спомагателен ден.
Възможно е за някои компании и браншове това да е добре пристигнало, само че сигурно за други би било доста неловко, което е основа за сериозна опозиция.
Вместо това би трябвало да се намерения за понижаване на броя на работните часове всеки ден. Голяма част от метода, по който работим през днешния ден, е непряк резултат от индустриалната гражданска война преди към 200 години, написа Fast Company.
Работата по осем часа дневно няма научна аргументация. Тя е излишък от нормата от 18-ти век за най-ефективно действие на фабриките. Всъщност има много проучвания, които показват здравословните проблеми, свързани със седенето по осем и повече часа дневно, като го дефинират като толкоз нездравословно за здравето, колкото и тютюнопушенето. Освен това е добре потвърдено, че хората не могат да концентрират вниманието си за интервали, по-дълги от 25 минути, след което има намаляваща възвръщаемост от всеки час, прекаран пред компютъра. Служителите, които се усещат задължени да отделят по осем или повече часа дневно, с цел да потвърдят, че са продуктивни, постоянно не си правят работата по най-хубавия метод и имат проблеми с продуктивността.
Статистическите данни варират, само че се счита, че средностатистическият чиновник във всички браншове е работлив в продължение на 60% или по-малко от деня. За „ белите якички " това време е още по-малко. Според някои проучвания междинният офис чиновник е работлив единствено 2 часа и 23 минути всеки ден, което значи повече от пет часа „ подправена “ работа и пропиляно време ежеднвено.
32-часовата работна седмица като печеливш вид
Петдневна 32-часова работна седмица може да звучи сходно с четиридневна работна седмица, само че първата има капацитета да облекчи и някои от другите тежести на сегашната общоприета работна конструкция.
Родителите на по-малки деца, да вземем за пример, ще получат доста повече време вкъщи, само че сходно на платения отпуск, прекосяването към шестчасов работен ден и 32-часова работна седмица няма да е от употребява единствено за тях. Всеки би се възползвал от повече часове свободно време в всекидневието си и това би било добре както за психическото, по този начин и за физическото здраве на индивида.
Катализаторът, поради който UAW в началото включва в контракта си предложение за 32-часова работна седмица, е убеждението, че напредъкът в автоматизацията ще понижи работното натоварване на чиновниците. Това е остаряло заричане на изкуствения разсъдък и автоматизацията.
През 1930 година икономистът Джон Мейнард Кейнс планува, че до 100 години - т.е. до 2030 година – хората ще работят единствено по 15 часа седмично. Има доста аргументи, поради които това предсказване най-вероятно ще се окаже доста неправилно, само че въпреки че 15-часовата работна седмица надали ще се случи скоро, 32-часовата работна седмица би могла да бъде доста решение на доста от проблемите с прегарянето и неудовлетвореността, които работодателите се пробват да решат през последните няколко години и не съумяват.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ