Времето са сгъстява, започва обратното броене. Това обяви днес шефът

Времето са сгъстява, стартира противоположното преброяване. Това разгласи през днешния ден шефът на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков при започване на следващото публично разискване на измененията в конституцията в частта за Висшия правосъден съвет. Това е втори спор, откакто преди дни се организира подобен за прокуратурата и за основния прокурор. Очакванията са главният закон да бъде признат на първо четене на 8 декември.
Днес свое мнение по плана изпрати и основният прокурор Борислав Сарафов. Според него ограничението на пълномощията на основния прокурор да сезира Конституционния съд крие риск от нарушение на салдото на управляващите. Авторите на плана оферират той да има такава опция единствено във връзка с закон, с който се нарушават правата на жителите, което на процедура го трансформира в омбудсман. Главният прокурор е на мнение и, че имуществото на правосъдната власт би трябвало да се повери на орган на правосъдната власт, а не на министъра на правораздаването, както се предлага. До 2015-а то беше поверено на министъра, само че с конституционните промени тогава беше обещано на правосъдната власт. Връщането му назад при министъра на правораздаването създавало усещане за променчивост, е мнението на основния прокурор. Според него не е редно единствено двама прокурори и един следовател да бъдат избирани във Висш съдебен съвет от професионалната квота. Авторите на плана оферират шестима да са в прокурорския съвет от парламентарната квота. Тази концепция беше подложена на критика от доста адвокати.
Главният прокурор е на мнение, че специфичният прокурор не би трябвало да е в конституцията, а концепцията да бъде развита в закон, както е в този момент.
Според него би трябвало да се резервира правото на прокуратурата да нападна пред съда незаконносъобразни актове в отбрана на публичния интерес.
Той също по този начин е на мнение, че не трябва да се записва в главния закон, че основният прокурор е административен началник единствено на Върховната прокуратура, а трябвало да се даде явен знак, че единната система на прокуратурата се съставлява от основния прокурор.
Вчера в комисията по конституционни въпроси са получили и две диаметрално противоположни мнения за това дали Висш съдебен съвет би трябвало да се раздели на две. Едното е на Пленума на Върховен касационен съд, а второто на Висшия адвокатски съвет.
Според Върховен касационен съд разделянето на кадровия орган на две – съдийски съвет и прокурорски съвет е добра концепция. Но съгласно Висшия адвокатски съвет това би било противоконституционно.
Шефката на Върховен касационен съд Галина Захарова разгласи, че Пленумът на съда предлага да се запише, че правосъдната власт е самостоятелна и нейния главен притежател е съдът. И тя повтори, че Пленумът на Върховен касационен съд поддържа предлагането за разделянето на Висш съдебен съвет на два съвета. По общите въпроси за правосъдната власт можело да се планува опция за общи съвещания на двата съвета.
Забележките им били по повод отпадането на указа на президента при назначението и освобождението на шефовете на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основния прокурор. Това щяло да наруши салдото сред управляващите. Пленумът счита, че 7-годишните мандати на така наречен трима огромни би трябвало да се запазят, само че не били срещу и да са по-малки, в случай че законодателят реши. В предлагането за промени в Конституцията те са 5-годишни, само че с право на втори.
Според Върховен касационен съд в Конституцията би трябвало да се запише, че за шефове на Върховен касационен съд и Върховен административен съд може да бъдат предлагани единствено съдии, които са от двата съда.
Действащи прокурори и следователи да не бъдат избирани в съвета от парламентарната квота, както и хора, които са директно ангажирани с политическа активност, е друго от предложенията.
Шефът на Върховен административен съд Георги Чолаков разгласи, че техният Пленум поддържа напълно разделянето на Висш съдебен съвет на два съвета, били на мнение, че 5-годишният мандат е добра концепция, както и правото на втори мандат.
Зам.-главният прокурор Мария Павлова разяснява, че, в случай че законодателят реши да раздели Висш съдебен съвет на две, то на конституционно равнище би трябвало да се реши по какъв начин двата съвета ще си взаимодействат. Според ВКП нямало спънка съдии да се оферират от парламентарната квота. По думите й от прокуратурата считат, че мястото на специфичния прокурор не е в конституцията.
От Висш съдебен съвет беше единствено Атанаска Дишева, само че пък нейното мнение се разграничава от общото мнение на Пленума на кадровия орган, който не е склонен с разделянето на съвета на две. Според Теодора Точкова от Инспектората към Висш съдебен съвет би трябвало да се резервира 7-годишният мандат на шефовете на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и на основния прокурор.
Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС разяснява, че публичните разисквания са доста потребни, надявала се да се реализиран задачите, само че разяснява, че в самата колегия няма единно мнение.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ разяснява, че не била съгласна с мнението на Съюза на съдиите, че измененията няма да допринесат за възстановяване на правораздаването. Коментарите и на двете бяха във връзка мнението на Съюза на съдиите, които не утвърждават препоръчаните промени в главния закон.