Джонатан Къркъп: Борис Джонсън е майстор на медийните игри и продължава да е популярен
" Временен стрес " преди светлото бъдеще на самостоятелната стопанска система, с високоплатени и висококвалифицирани служащи ". Така английският министър председател Борис Джонсън разказа обстановката на Острова в заключителната си тирада на конгреса на ръководещите консерватори.
През седмицата " Досиетата Пандора " уличиха в корупция донори на торите. Това добави още един проблем към към този момент съществуващите във Англия - рецесия със зареждането на бензиностанциите и други типове доставяне, дефицит на работна ръка в редица браншове на стопанската система.
Доколко реалистични са слънчевите прогнози на Борис Джонсън . Въпросът в предаването " Събота 150 " е към Джонатан Къркъп, учител по политология в университета в Кардиф:
" Има два метода, по които се гледа на английската политика сега. Определено има проблеми като петролната рецесия, проблемите със снабдяването и неналичието на служащи, само че в това време в обществото царува чувство, че рецесията с ковид е зад тила ни, че процесът с ваксинирането е бил много сполучлив, че хората имат работа и че Брекзит е реализиран , каквото и да значи това. Затова и Борис Джонсън продължава де е известен най-малкото измежду последователите му, само че и като цяло в страната. Колко дълго ще продължи това, е въпрос на открит спор в медиите, изследвания на публичното мнение и на това в самата Консервативна партия ".
Правителството непрекъснато упорства, че проблемите са вследствие на пандемията, а не на Брекзит. Това по този начин ли е?
Донякъде държавното управление има право. Има структурни проблеми в английската стопанска система и по-общо в английското общество. Очевидно сега има проблеми със снабдяването, с дефицита на водачи. До известна степен това е вследствие на Брекзит. В същото време много огромна част от популацията счита, че към момента не усещаме последствията от излизането. Дали за вас повода за проблемите е Брекзит, зависи от това по какъв начин сте дали своят вот на референдума през 2016.
Бизнесът несъмнено не хареса речта на Борис Джонсън. Някои даже я нарекоха " стопански необразована ". Проблемите се натрупат. Но какви са най-големите провокации пред държавното управление?
Има политически провокации през идващите 3-4 месеца, които могат да бъдат много трагични. Ще бъде забавно да се види по какъв начин държавното управление ще се оправи с увеличението на цените и проблемите със снабдяването преди Коледа, тъй като родителите ще желаят да купят играчки на децата си. А след Коледа въпроси като по-високите цени на горивата и отопляването ще не престават да са значими за хората.
По-интересното в речта на Борис Джонсън беше опитът да откри обща почва с всички, дали своят вот за консерваторите. От една страна, той приказва за изравняването на виталния стандарт и че може би страната ще поддържа по-високи налози, с цел да се платят промените. От друга страна, това визира устоите на партията. Някои се тормозят, че визията на Борис Джонсън за консерватизъм не дава отговор на вижданията на Маргарет Тачър за ниски налози. Мисля, че ще бъде мъчно за Джонсън да прокара неговата визия. Въпросът в действителност е дали това въобще има някакво значение, тъй като, почтено казано, не виждам по какъв начин бизнесът би се пренасочил към лейбъристите.
По-силен ли е кабинетът на Борис Джонсън след скорошните промени в състава му?
Мисля, че в този момент имаме кабинет, който е комфортен на Джонсън, само че и че държавното управление загуби доста от силата и въздействието си. Не съм изцяло сигурен, че направените промени го укрепиха. Много хора в страната не утвърждават министрите. Политическите пространства за деяние на Борис Джонсън са много лимитирани от лозунга му за постигането на Брекзит и реализирането на концепцията в дълготраен проект Англия да стане по-богата и по-благоденстваща, с по-малко имиграция, с по-висококвалифицирани фрагменти.
От тази позиция, не съм изцяло сигурен, че доста от министрите имат нужните качества да трансформират политиката в техните отдели. Като погледнете кабинета, не мисля и че може да видите някои огромни " политици зверове ", които могат да заемат мястото на Джонсън.
Играта на обвинявания в английската политика продължава да се вихри с цялостна мощ. Чухме в речта на Борис Джонсън насмешки с водача на лейбъристите Киър Стармър, с водача на парламентарното болшинство на Шотландската национална партия Иън Блекфод. Очевидно този език, този жанр, е доста известен в редиците на консерваторите. Но пък в това време, сякаш опозицията си заслужава присмеха, тъй като е прекомерно безсилна да промени нещата?
Точно това е положението, в което се намира английската политика. Борис Джонсън може да е неизвестен като цяло, тъй като съгласно 60% от популацията той си прави неприятно работата, само че е задоволително известен, защото единствено 20% считат, че Киър Стармър може да бъде министър председател. Трудно е да имаш за противник популистки водач като Борис Джонсън, който е занаятчия на медийните игри. Той отдава проблеми като рецесията с горивата на интернационалния пазар и Европа. Прокарва концепцията, че последствията от Брекзит са проблем на някой различен.
Дори когато приказва за предходни проблеми, а консерваторите са на власт от 10 години, Борис Джонсън споделя, че нужните промени не са правени освен от лейбъристите, само че от всички, взели участие в политическия развой за последните 40 години. Изглежда той е подготвен да упреква всеки различен. Ето за какво е доста мъчно за лейбъристите, либералдемократите или която и да е друга по-малка партия да откри своето място и да събере задоволително поддръжка за офанзива против консерваторите. Всички предходни министър председатели, в това число консерватори, бяха съпоставени от Джонсън с хамелеони на английската политическа сцена.
Депутат от Либералдемократическата партия сподели след речта на Борис Джонсън, че тя е удостоверение за това, че държавното управление се счита за недосегаемо. Недосегаемо ли е в действителност то сега?
Мисля, че то е недосегаемо и за известно време ще продължи да бъде. Докато се натъртва на това, че Брекзит е реализиран, че сме се справили с Covid, че хората имат работа, ще бъде доста мъчно за опозицията да го упрекна за нещо.
Интервюто с Джонатан Къркъп можете да чуете в звуковия файл.
През седмицата " Досиетата Пандора " уличиха в корупция донори на торите. Това добави още един проблем към към този момент съществуващите във Англия - рецесия със зареждането на бензиностанциите и други типове доставяне, дефицит на работна ръка в редица браншове на стопанската система.
Доколко реалистични са слънчевите прогнози на Борис Джонсън . Въпросът в предаването " Събота 150 " е към Джонатан Къркъп, учител по политология в университета в Кардиф:
" Има два метода, по които се гледа на английската политика сега. Определено има проблеми като петролната рецесия, проблемите със снабдяването и неналичието на служащи, само че в това време в обществото царува чувство, че рецесията с ковид е зад тила ни, че процесът с ваксинирането е бил много сполучлив, че хората имат работа и че Брекзит е реализиран , каквото и да значи това. Затова и Борис Джонсън продължава де е известен най-малкото измежду последователите му, само че и като цяло в страната. Колко дълго ще продължи това, е въпрос на открит спор в медиите, изследвания на публичното мнение и на това в самата Консервативна партия ".
Правителството непрекъснато упорства, че проблемите са вследствие на пандемията, а не на Брекзит. Това по този начин ли е?
Донякъде държавното управление има право. Има структурни проблеми в английската стопанска система и по-общо в английското общество. Очевидно сега има проблеми със снабдяването, с дефицита на водачи. До известна степен това е вследствие на Брекзит. В същото време много огромна част от популацията счита, че към момента не усещаме последствията от излизането. Дали за вас повода за проблемите е Брекзит, зависи от това по какъв начин сте дали своят вот на референдума през 2016.
Бизнесът несъмнено не хареса речта на Борис Джонсън. Някои даже я нарекоха " стопански необразована ". Проблемите се натрупат. Но какви са най-големите провокации пред държавното управление?
Има политически провокации през идващите 3-4 месеца, които могат да бъдат много трагични. Ще бъде забавно да се види по какъв начин държавното управление ще се оправи с увеличението на цените и проблемите със снабдяването преди Коледа, тъй като родителите ще желаят да купят играчки на децата си. А след Коледа въпроси като по-високите цени на горивата и отопляването ще не престават да са значими за хората.
По-интересното в речта на Борис Джонсън беше опитът да откри обща почва с всички, дали своят вот за консерваторите. От една страна, той приказва за изравняването на виталния стандарт и че може би страната ще поддържа по-високи налози, с цел да се платят промените. От друга страна, това визира устоите на партията. Някои се тормозят, че визията на Борис Джонсън за консерватизъм не дава отговор на вижданията на Маргарет Тачър за ниски налози. Мисля, че ще бъде мъчно за Джонсън да прокара неговата визия. Въпросът в действителност е дали това въобще има някакво значение, тъй като, почтено казано, не виждам по какъв начин бизнесът би се пренасочил към лейбъристите.
По-силен ли е кабинетът на Борис Джонсън след скорошните промени в състава му?
Мисля, че в този момент имаме кабинет, който е комфортен на Джонсън, само че и че държавното управление загуби доста от силата и въздействието си. Не съм изцяло сигурен, че направените промени го укрепиха. Много хора в страната не утвърждават министрите. Политическите пространства за деяние на Борис Джонсън са много лимитирани от лозунга му за постигането на Брекзит и реализирането на концепцията в дълготраен проект Англия да стане по-богата и по-благоденстваща, с по-малко имиграция, с по-висококвалифицирани фрагменти.
От тази позиция, не съм изцяло сигурен, че доста от министрите имат нужните качества да трансформират политиката в техните отдели. Като погледнете кабинета, не мисля и че може да видите някои огромни " политици зверове ", които могат да заемат мястото на Джонсън.
Играта на обвинявания в английската политика продължава да се вихри с цялостна мощ. Чухме в речта на Борис Джонсън насмешки с водача на лейбъристите Киър Стармър, с водача на парламентарното болшинство на Шотландската национална партия Иън Блекфод. Очевидно този език, този жанр, е доста известен в редиците на консерваторите. Но пък в това време, сякаш опозицията си заслужава присмеха, тъй като е прекомерно безсилна да промени нещата?
Точно това е положението, в което се намира английската политика. Борис Джонсън може да е неизвестен като цяло, тъй като съгласно 60% от популацията той си прави неприятно работата, само че е задоволително известен, защото единствено 20% считат, че Киър Стармър може да бъде министър председател. Трудно е да имаш за противник популистки водач като Борис Джонсън, който е занаятчия на медийните игри. Той отдава проблеми като рецесията с горивата на интернационалния пазар и Европа. Прокарва концепцията, че последствията от Брекзит са проблем на някой различен.
Дори когато приказва за предходни проблеми, а консерваторите са на власт от 10 години, Борис Джонсън споделя, че нужните промени не са правени освен от лейбъристите, само че от всички, взели участие в политическия развой за последните 40 години. Изглежда той е подготвен да упреква всеки различен. Ето за какво е доста мъчно за лейбъристите, либералдемократите или която и да е друга по-малка партия да откри своето място и да събере задоволително поддръжка за офанзива против консерваторите. Всички предходни министър председатели, в това число консерватори, бяха съпоставени от Джонсън с хамелеони на английската политическа сцена.
Депутат от Либералдемократическата партия сподели след речта на Борис Джонсън, че тя е удостоверение за това, че държавното управление се счита за недосегаемо. Недосегаемо ли е в действителност то сега?
Мисля, че то е недосегаемо и за известно време ще продължи да бъде. Докато се натъртва на това, че Брекзит е реализиран, че сме се справили с Covid, че хората имат работа, ще бъде доста мъчно за опозицията да го упрекна за нещо.
Интервюто с Джонатан Къркъп можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ