От архивите: СНИМКИ и неразказани истории от атентата срещу Тодор Живков във Враца
Враца е един от градовете, които първият държавен и партиен началник Тодор Живков нямал причина да обича. Той имал няколко мотива за това - първият му шурей бил врачанин, от този край е един от първите му критици в партията Иван Тодоров-Горуня, а и в града на Ботевата популярност се случва немислимото за тогавашната ни страна, написа през днешния ден " Конкурент " във връзка следващата годишнина от екшъна.
На 1 юни 1980 година юноша изскача от тълпата, пристигнала да посрещне Тодор Живков за обичайните ботеви празнувания. Първият пада, а милицията задържа " атентатора " - по този начин стартира историята за опита за " нападение " над индивида, владял България повече от 35 година Тя е донесла на врачани единствено премеждия, само че пък демонстрира на властта, че под Околчица в действителност живеят наследниците на гордите трибали. Неслучайно в града на Ботевата популярност са освирквани много първи мъже - от княз Фердинанд до Росен Плевнелиев. Историята с " атентата " обаче е комична.
Младежът, който " атакува " Живков, е 20-годишният Цветан Килограмски, родом от Кнежа. Събитието пък остава в историята, като опит за нападение против Живков. Всъщност Килограмски просто желал да приказва с първия човек в страната.
Младежът схванал, че Живков ще участва на Ботевите тържества във Враца. И отишъл. Искал да приказва с него поради болния си татко, който откакто бил трудоустроен, не можел да си откри работа.
Килограмски видял междина в тълпата и хукнал към Първия. Хванал го за ръката, само че уплашеният Живков пада на ръце и колене. Едва тогава защитата от Управление безопасност и охрана (Пето управление н реагира. Цветан Килограмски е арестуван и откаран с кола.
Тоталитарната власт обаче постанова цялостно осведомително затъмнение над случая. Медиите отразяват единствено формалната част от визитата на Тодор Живков. Снимките, направени от присъстващия фотограф на Българска телеграфна агенция Димитър Викторов, са конфискувани и засекретени. Те излизат нескрито едвам след 10 ноември 1989 година
Слуховете обаче плъзват - нападение против Първия във Враца. Млад мъж изскочил с револвер. Стреляно е с винтовка...мъжът бил въоръжен с нож.
Заради недомислената си постъпка Цветан Килограмски е наказан за хулиганска демонстрация и засегнатост на високо длъжностно лице. Прекарва в Старозагорския затвор 9.5 години. Освободен е едвам, откакто Тодор Живков е свален от власт. Самият Живков до 1989 година не стъпва повече във Враца.
На 8 април 1990 година набеденият нападател дава изявление пред Кеворк Кеворкян във " Всяка неделя ". Тогава за първи път става ясна историята за " покушението " против генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
" Тогава бях млад. Не ги разбирах още работите. Баща ми беше пенсионер по болест. Не му даваха работа. Той се беше оплаквал на всички места. По всички вероятни инстанции в Кнежа, във Враца и в София. След това виждах и други работи, които се случваха с познати, комшии. Исках да приказвам с Тодор Живков за тези работи ", споделя тогава Цветан Килограмски.
По думите му, към 60 души са охранявали Живков, настрана били и униформените полицаи. Имало и снайперист, който обаче не стрелял.
“После военачалник Кашев, шефът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, събра 40-50 индивида от неговата работа на “Развигор” и ме разпитва пред тях по какъв начин съм минал, от кое място. Питаше ги един по един - ‘Ти не го ли видя? Ти за какво не стреля? Колко пердах съм изял не можете да си визиите ”, продължава описа си Килограмски.
След 1989 година Цветан Килограмски прави няколко опита да се срещне с Тодор Живков или да се чуе с него по телефона, само че по този начин и не съумява. По това време самият Живков става задържан и се изправя пред съда.
В едно свое изявление по-късно някогашният Първи споделя: “Това момче от Кнежа бе набедено”. Той споделя и че хората от Държавна сигурност са се престарали в опита си да прикрият личните си пропуски в защитата му.
На 1 юни 1980 година юноша изскача от тълпата, пристигнала да посрещне Тодор Живков за обичайните ботеви празнувания. Първият пада, а милицията задържа " атентатора " - по този начин стартира историята за опита за " нападение " над индивида, владял България повече от 35 година Тя е донесла на врачани единствено премеждия, само че пък демонстрира на властта, че под Околчица в действителност живеят наследниците на гордите трибали. Неслучайно в града на Ботевата популярност са освирквани много първи мъже - от княз Фердинанд до Росен Плевнелиев. Историята с " атентата " обаче е комична.
Младежът, който " атакува " Живков, е 20-годишният Цветан Килограмски, родом от Кнежа. Събитието пък остава в историята, като опит за нападение против Живков. Всъщност Килограмски просто желал да приказва с първия човек в страната.
Младежът схванал, че Живков ще участва на Ботевите тържества във Враца. И отишъл. Искал да приказва с него поради болния си татко, който откакто бил трудоустроен, не можел да си откри работа.
Килограмски видял междина в тълпата и хукнал към Първия. Хванал го за ръката, само че уплашеният Живков пада на ръце и колене. Едва тогава защитата от Управление безопасност и охрана (Пето управление н реагира. Цветан Килограмски е арестуван и откаран с кола.
Тоталитарната власт обаче постанова цялостно осведомително затъмнение над случая. Медиите отразяват единствено формалната част от визитата на Тодор Живков. Снимките, направени от присъстващия фотограф на Българска телеграфна агенция Димитър Викторов, са конфискувани и засекретени. Те излизат нескрито едвам след 10 ноември 1989 година
Слуховете обаче плъзват - нападение против Първия във Враца. Млад мъж изскочил с револвер. Стреляно е с винтовка...мъжът бил въоръжен с нож.
Заради недомислената си постъпка Цветан Килограмски е наказан за хулиганска демонстрация и засегнатост на високо длъжностно лице. Прекарва в Старозагорския затвор 9.5 години. Освободен е едвам, откакто Тодор Живков е свален от власт. Самият Живков до 1989 година не стъпва повече във Враца.
На 8 април 1990 година набеденият нападател дава изявление пред Кеворк Кеворкян във " Всяка неделя ". Тогава за първи път става ясна историята за " покушението " против генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
" Тогава бях млад. Не ги разбирах още работите. Баща ми беше пенсионер по болест. Не му даваха работа. Той се беше оплаквал на всички места. По всички вероятни инстанции в Кнежа, във Враца и в София. След това виждах и други работи, които се случваха с познати, комшии. Исках да приказвам с Тодор Живков за тези работи ", споделя тогава Цветан Килограмски.
По думите му, към 60 души са охранявали Живков, настрана били и униформените полицаи. Имало и снайперист, който обаче не стрелял.
“После военачалник Кашев, шефът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, събра 40-50 индивида от неговата работа на “Развигор” и ме разпитва пред тях по какъв начин съм минал, от кое място. Питаше ги един по един - ‘Ти не го ли видя? Ти за какво не стреля? Колко пердах съм изял не можете да си визиите ”, продължава описа си Килограмски.
След 1989 година Цветан Килограмски прави няколко опита да се срещне с Тодор Живков или да се чуе с него по телефона, само че по този начин и не съумява. По това време самият Живков става задържан и се изправя пред съда.
В едно свое изявление по-късно някогашният Първи споделя: “Това момче от Кнежа бе набедено”. Той споделя и че хората от Държавна сигурност са се престарали в опита си да прикрият личните си пропуски в защитата му.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ