Впечатляващ концерт изнесе Китайската филхармония в зала България“ при огромен

Впечатляващ концерт изнесе Китайската филхармония в зала „ България “ при голям интерес и авансово разпродадени билети. Измръзнали почитатели упорито подвикваха „ търси се “, с цел да се допрян онлайн до неповторимата китайска просвета. Събитието бе почетено от брачната половинка на президента Десислава Радева, министри, дипломати, актьори от всички жанрове, студенти, възпитаници... Приветствено слово на посланика на Китайската национална република Негово превъзходителство Дун Сяодзюн анонсира празника. Програмата включваше четири разнолики симфонични произведения, представяйки в самобитно „ обичайно китайско ветрило “ богатата многостранна палитра в развиването на младата филхармония, основана при започване на хилядолетието и постигнала интернационално самопризнание. На диригентския пулт застана маестро Хуан Йи - 33-годишен яркоталантлив музикант, получил професионата си полировка в Пекин и Берлин и титулован от международната преса като „ един от най-вълнуващите китайски диригенти в света “.

Програмата започва с Бела-Бартоковите „ Румънски танци “ – близки до нашия бликащ балкански характер. Стремглавият порив на китайските виртуози пък излъчваше слънчева сила - нейде оттатък, от далечния Изток, като че ли се юрнаха табун волни коне и двата свята се допряха и сляха, с цел да родят бъдещността. Браво, маестро Хуан Йи - блестящо-изградена драматургия. Гостите бяха възнаградени с бурни овации. Концертът за бамбукова флейта от Гуо Вензин носеше „ тъгата, трогната от празните планини “, а солист беше неведнъж награждаваният Вей Шидзюн. Творбата поразява с органичния синтез сред дълголетната китайска традиция и актуалния музикален изказ.
/Друг път няма - бъдещето на актуалната музика е в преоткриването на фолклорната традиция. Внушавам го непрекъснато на студентите ми в Нов български университет./  Значима беше и съпричастността на Софийската филхармония.

След паузата чухме Бетовен - Първи клавирен концерт със солистка Серена Уан, наричана от  „ Сан Фронциско хроникъл “ „ несъмнено обещаваща “, гостувала от Пекин до Ванкувър и Тел Авив, притежаваща брилянтна техника. Тя сервира нов прочит и останах сюрпризиран. /Няма рецензия в това, просто и аз съм свирил този концерт./ На финала - „ Половецки танци “ под палката на маестро Хуан Йи. Скъпи другари, разрешавам си да ви посветя  „ ухилен “ стих: „ Сто китаеца като един свирят Бородин! “. Екзалтираната аудитория, която аплодираше на кракa и викаше „ Браво “, бе възнаградена с бисове. На изпроводяк оркестърът засвири песента на Гюрга Пинджурова „ Хей, поле необятно “ - топъл жест на внимание към народа на България. Нека българските и китайските създатели вървим дълги години като съидейници по „ Пътя на Коприната “.