Войната в Украйна показа, че има проблем с осмислянето на

Войната в Украйна сподели, че има проблем с осмислянето на историческите връзки сред България и Русия. Защо източните въздействия – в това число и тези от Китай – проникват по този начин елементарно в България? Интервю с Румена Филипова.

“Дори в обстановка на рецесия, когато се дават доста повече благоприятни условия за промяна, доста постоянно хората избират да разчитат на открити модели, тъй като е по-трудно да се направи смяна ”, споделя Румена Филипова, съосновател на Института за световни разбори в България. Според нея сериозният миг с показва един проблем, който е затвърден в културните и обществени показа на българите - осмислянето на историческите връзки сред Русия и България.

“Винаги, когато има избрани събития, които засягат Русия, и когато е значимо да бъде публикувано пропагандно въздействие, тъкмо поради тези обществени настройки ”, споделя Филипова. Основна причина за това, е че в страната има избрани политически и бизнес кръгове, както и медийни такива, които популяризират съветската позиция, счита експертката.

В същото време, когато се приказва за това, че България би трябвало да е насочена на Изток, в това се включва освен Русия, само че и Китай, защото на интернационално равнище те си сътрудничат. А въздействието на Пекин в Централна и Източна Европа също не би трябвало да бъде подценявано.

Китайското академично въздействие

Китайското въздействие в България се подкрепя от проруските мрежи в медиите, споделя Филипова. “Руската външна политика, изключително от 2014 година насам, е ориентирана към съдействие с Китай. Проруските мрежи в България възприемат това обръщение - че би трябвало да са позитивно настроени към Китай ”. Като образец за свързаността сред проруските и прокитайските послания в българската среда Филипова показва издаването на вестник “Китай през днешния ден ” в България, който е с напълно китайска устременост. Същите са и издателите на българския вестник “Русия през днешния ден ”, който получава държавна награда на държавното управление на Руската федерация за работата си през 2014 година
Редакцията предлага
Връзката може да бъде открита и в университетските изявления, където тези, които са с прокитайска устременост в региона на политиката и интернационалните връзки, постоянно са и с проруска такава, споделя Филипова. Експертката взе участие в (CEIAS), който изследва академичното съдействие сред университети в Китай и страните в Централна и Източна Европа. “Почти не съществува български университет, без значение какъв брой огромен или дребен е, който да няма връзки с Китай ”, споделя Филипова.

В България липсват регулации, които да засягат китайското въздействие в академичната среда. Експертката отбелязва, че в страни като Англия, Съединени американски щати и Австралия към този момент съществува спор за това до каква степен е редно да се разрешават финансови потоци от властнически страни в образованието. В България и останалите страни от района обаче. “Не е наложително това съдействие да е отрицателно, само че е проблематично, когато води до избрани пристрастия в наличието ”, споделя Филипова. Най-проблемен е обменът на просветителни практики в обществените и политическите науки. В страни с властнически режим се постановат доста ограничавания в образованието точно по тези дисциплини, които би трябвало сериозно да преглеждат всички типове системи, предизвестява експертката.

Опасността от това въздействие е по-скоро в дълготраен проект, отбелязва Филипова. След 1989 година за България най-силен привлекателен център в образованието стават Западна Европа и Северна Америка. Ако задълбочаването на връзките сред китайските и българските университети продължи, без да се наложат някакви регулации на тези процеси, е допустимо това да се промени в интерес на Изтока, разяснява експертката. “От позиция на желанието на Китай да се откри като първокачествен интернационален фактор - политически и стопански, това върви ръка за ръка с просветителното въздействие ”.

Балансът сред Запада и Изтока

Липсата на спор и регулации отваря вратите за лесното разпространение на произточните послания освен на Китай, само че и на Русия в публичната среда. Това съдействие в просветителната система се показва като нещо позитивно за България, споделя Филипова. “Казва се, че това е съдействие сред доста остарели цивилизации - българската и китайската, и, че има доста стопански и политически изгоди за България от това. И надлежно България би трябвало да си сътрудничи с Китай и Русия. ” Все по-често Китай се включва в картината за евентуалната евразийска геополитическа ориентировка на България.

Решението накъде да тръгне България е обусловено от въздействието на националните идентичности и продължително откритите културно-исторически показа за Европа и европейските полезности като противостоящи на източните, разяснява Румена Филипова. Този комплициран развой нормално оставя страната ни някъде на ръба.

Румена Филипова - шеф на Института за световни разбори

“Опитът за балансиране и заемане на неутрална позиция е присъщ за България. Не единствено в този момент, както изплува на повърхността около войната в Украйна. По принцип опитът да се съчетае западната и източната вероятност е в следствие от неуверената позиция на България сред Изтока и Запада. Съвместяват се и проевропейски, и проруски показа и това е затруднение пред заемането на ясна и твърда позиция ”, изяснява експертката.

Пътят към смяна на откритите механизми като тези е дълъг и комплициран, счита Филипова. Според нея би трябвало да има съществени промени и то на всички равнища. Нужни са освен функциониращи регулации, само че и изявено водачество - някой, който да има смелостта и отговорността да стартира този развой, разяснява още експертката. “Освен въпросът за външнополитическата ни ориентировка обаче доста мощно стои и въпросът по какъв начин конструираме вътрешнополитическите си взаимоотношения. На базата на какви културни кодове, каква ценностна система и какъв вид политически играчи. ”