Войната в Персийския залив избухва през 1991 г. и целият

Войната в Персийския залив избухва през 1991 година и целият свят насочва вниманието си в тази посока, изключително откакто черното злато се изстрелва нагоре като стойност и стартира да предизвиква редица проблеми. През 2020 година Кувейт маркира 32 години от нашествието на Ирак, а години по-късно още могат да се открият следите от тази инвазия, добавяйки стопански, обществени и политически.

Не всички съумяват да видят края на войната, само че както знаем по една остаряла традиция, оживелите постоянно описват. Полковник Насер Султан Салмен споделя своите мемоари като арестуван военнопленник по време на нашествието. Иракчаните може да са известни със своето гостолюбие, а също така са задължени и по остарял набожен закон, само че когато приказваме за война, няма по какъв начин да не видим и другата страна на монетата.

Салмен е хванат на 3 август 1990 година и освободен на 27 март 1991 година За скромният интервал в пандиза, той удостоверява пред медиите, че кошмарите не престават да го преследват и години по-късно. Бившият полковник си спомня, че постоянно сънува по какъв начин още веднъж е в пандиза и войната не е свършила, а свободата му се оказва сън и новият ден ще продължи с мъчения.

На 2 август 1990 година Кувейт се разсънва от огън на танкове и пукотевица с оръжие. Иракската войска атакува страната и се пробва да я анексира, добавяйки я в своята територия. И до през днешния ден Салмен ще съобщи, че това е най-голямото тестване – да продължи живота си след всичко, което се е случило зад решетките.

Комбинацията от психически и физически тормоз е оставила своите следи и белези, които освен не избеляват с времето, а единствено се задълбочават. Много от оживелите ще изпитват ненавист към Ирак и години по-късно не могат да простят това.

Пенсионираният полковник написа книга и разказва всекидневния си живот като заточеник в иракски затвор. Неговите думи са доказани от доста други забравени ветерани, чийто мемоари освен не са записани, а се погребват някъде в предишното. Заловените кувейтски военни са изпратени непосредствено в пандизите в Ирак, откъснати от своята територия без информация за протичащото се в родината им.

През цялото време се живее напрегнат, тъй като информацията се извлича по най-различни способи и постоянно с изтезание. В пандизът липсва хигиена, никой не се интересува дали пленниците ще оцелеят, а храната е теоретична. Въпреки това ще открием някакъв тайнствен античен дебелоглав, който не разрешава на никой да се пречупи.

Омразата към иракчаните е единственото гориво, което ги кара да продължат напред, да оцеляват и да не дават никаква информация на похитителите. Това има и своята цена, ден след ден ще има човек, който не е издържал на мъченията. Броят на сираците в Кувейт се усилва освен на фронта, само че и благодарение на пандизите. Докато освобождението на страната дава право за ново начало, никой не си спомня за хората, които дават живота си за страната.

Салмен си спомня, че когато най-сетне се връща в родината си, не съумява да откри дома си, той е подравнен със земята. Лагерът на командосите, където борбите стартират от първия ден, също не може да бъде открит. Един от първите му мемоари е автомагистралата на гибелта, където стоят стотиците разрушени иракски танкове.

Никой даже не си спомня за военните лекари, които са имали своя личен фронт и е трябвало да се борят с високата смъртност. Фронтът изпраща хора, които имат към 10% късмет за оцеляване. Новините за освобождението на Кувейт идва като някакво благополучие в пандиза с пленници. Щастието е голямо, само че и кратковременно – никой не знае какво е направил Ирак и какъв брой тъкмо усърдие е вложил, с цел да може това парче земя в никакъв случай да не може да се населява. При завръщането си, Салмен ще си спомни, че действително няма нито еднаквост, нито дом, където да се върне. Оказва се, че е належащо доста време на бюрокрацията да се задвижи и да си спомни за него като боец, който е служил преди тъкмо 209 дни.

Близо 1000 цивилни от страна на Кувейт са убити по време на войната в залива, повече от 600 се водят изчезнали по време на окупацията, като почти 375 са открити в всеобщи гробове. Салмен ще бъде изправен и пред още едно тестване, откакто се завръща – посттравматичен боен синдром, който включва най-различни физически болести, подбудени от напрежението в лагера.

Никой не може да реши тъкмо какво отключва всичко това, само че някогашният полковник си спомня, че е иракските мъчители са имали толкоз добра хрумвания за тормоз, че на практика е мъчно да се направи умозаключение за точката на изкривяване. Странно е, че децата на военни ветерани постоянно ще имат сърдечни проблеми, фокусирани непосредствено върху клапите на този витално значим орган.

Някои ще спекулират, че употребяваните отрови са били повода за проблемите. През 2022 година доктор Робърт Хейли ще удостовери, че повода за това положение върху военните, които са взели участие в този спор, е съществуването на големи равнища на стрес, допълнени с ниски равнища на нервно-паралитичния газ зарин.

По време на самата война, Салмен си спомня, че е имал другари, които са станали телевизионни звезди в Иракските медии. Телевизията постоянно е излъчвала мъченията в народен ефир, като проектът най-често е бил да се дадат показания. Никой не се съмнява в показанията на Салмен, обединението, пристигнала да се изправи против Саддам ще има и други пленници. Сред тях е капитан Ричърд Стор, който е бил малтретиран с пердах. Тайната полиция чупи носът му, изважда рамото му и пука тъпанчето при един от многото побои. Главният хирург Ронда Корнън е била изнасилвана неведнъж от нейните мъчители, откакто хеликоптерът и пада в пустинята, до момента в който се пробват да локализират свален F-16.

Courtesy Photo

Ронда по-късно ще стане военачалник, само че в никакъв случай няма да не помни унижението и мъченията, които я застигат. Изнасилванията са последното, което дамата си спомня, тъй като по това време има най-различни проблеми. Ронда е открита с две счупени ръце, счупено коляно, огнестрелна рана, страда от зараза и е непрекъснато местена от под земята необитаем бункер, до военна болница, а по-късно и в килия.

След излизането ѝ от болница, тя ще съобщи, че нейните мъчители постоянно са си играели с гърдите ѝ, а по-късно са употребявали и всевъзможни предмети, които да слагат във влагалището ѝ и ануса. Единственото, за което е признателна, че това изтезание е икономисало безмилостният пердах, който се е хвърлял на мъжете.

Единствената благосклонност, която може да си спомни от престоя в Ирак е, че когато е във военната болница, две от сестрите ще легнат при нея в леглото, с цел да я топлят и ще и демонстрират иракско списание. Те най-малко са разбирали, че докараният заложник е доктор, а не боец, чието оръжие е скалпелът. Единственото и страдание в този случай е, че когато е хваната, не съумява да глътне своята венчална халка, която носи на врата си. Пръстенът е откраднат от иракски боец.

По думите на Салмен и още доста други бойци, иракският затвор се оказва едно от най-опасните места на света, само че военният затвор е нещо още по-страшно. Що се отнася до Ронда, едната ѝ ръка е обвързвана благодарение на железни пирони, кракът ѝ работи единствено и само благодарение на изкуствени стави и връзки, а най-голямото ѝ страдание е, че не съумява да вземе патронът от рамото си за спомен от тази война. Кувейт е една извънредно грозна картина, която някак си остана забравена в предишното, до момента в който Ирак се трансформира в един заветен страдалец, изправен пред несправедливата коалиция на Съединени американски щати, Франция, Египет и други страни.