Моето приятелство в края на живота с Хелън Вендлър
Човек основава толкоз малко нови другари в по-напреднала възраст — имам поради, същински другари, тези, с които се свързвате и държите, като в случай че се познавате от детството.
Старостта постоянно попречва или най-малко смекчава такива открития. Радостта от неочакваното намиране на някого със съвместими усети, политика, интелектуални ползи и възприятие за комизъм може да бъде засенчена, въпреки и безмълвно, от неизбежната вероятност за загуба.
Станах другари с Хелън Вендлър – именитият лиричен критик, който умря предходната седмица – преди шест години, откакто тя пристигна на лекция, която изнесох в Харвард за моята година на Фулбрайт 1965-66 в Ирландия. Приятелството ни беше близко първоначално и беше укрепено и задълбочено от доста писма сред нас, от нашето писане.
Някои критици виждат нещо ново, което откриват в литературата, която проучвам. Хелън се прев...
Прочетете целия текст »
