Зеленият ад: Училището за бой в джунглата във Форт Шърман
Войната в джунглата предизвиква собствен необикновен смут. Често наричана „ зелен пъкъл “, теренът, типовете животни и метеорологичните условия принуждават бойците да се борят с околна среда, която не се вижда на доста други места по света. За да се подсигурява, че войските са готови, американската войска открива Центъра за образование за интервенции в джунглата във към този момент несъществуващия Форт Шърман.
След извеждането от употреба на бреговия артилерийски корпус на американската войска регионът към Форт Шърман е присвоен на Южният оперативния образователен център за битка в джунглата на на американската войска. Този регион по Панамския канал е бил употребен рядко след Първата международна война за сходно образование на бойци, само че едвам по време на Корейската война армията се концентрира по-дълбоко в този тип тренировки.
Центърът приема войски от Съединени американски щати и съюзническите централноамерикански армии и има запис от 9 000 души личен състав. Правителството му разпределя годишен бюджет от 4 милиона $ – пари, които се оказват добра инвестиция при експлоадирането на Виетнамската война, защото теренът в Панама е сходен на този във Виетнам.
През 1976 година армията осъзнава, че би било по-добре да се образоват цели батальони, а не обособени бойци, защото ще се научат да координират групови задачи в сложен терен. Центърът също преподава 10-дневен курс за оцеляване на въздушния екипаж и четириседмичен курс особено за инженери, разпределени в джунглата.
Тези, които се подлагат на образованието, се срещат със обстановки отвън предходното си образование и научават техники, които са потребни и използвани единствено в тази съответна среда. След довеждане докрай на образованието всеки боец е награден със специфична нашивка за специалист в джунглата.
Теренът също по този начин предлага доста благоприятни условия за бойците да се наранят, като се спънат в корените на дърветата или в паднали клони. Съществува и непрекъсната заплаха от незнайни растителни типове. Като такива войските трябваше да знаят кои са отровни и кои могат да се употребяват като прикритие.
Джунглите са дом и на доста рискови животни и Панамският канал не е изключение. Тези, които се образоват във Форт Шърман, се изправяха против някои от най-жестоките същества, в това число отровната усойница бушмастер и крокодили, които живеят в покрай базата. Всъщност 158-и полк даже се назовава „ Бушмастерите “, откакто среща няколко такива змии по време на образование.
Но съгласно тези, които са упражнявали там, най-лошо е ситуацията с насекомите. Паяците са по-големи от общоприетите, срещани в Съединени американски щати, а комарите са безчет. Ако не се обезпечи мрежата към жилищните пространства или в случай че не се сложи вярно, боецът ще се разсъни с ухапвания по цялото тяло и рискува да се болести с малария.
Форт Шърман е затворен през 1999 година и е предаден на Панама. Това става поради редица фактори, най-важният от които е контракт, подписан от президента Джими Картър и военачалник Омар Торихос през 1977 година, съгласно който Съединени американски щати би трябвало да предадат канала на Панама до 2000 година Други аргументи са съкращенията, всеобщото мнение, че войната в джунглата е в предишното, и възходящият напън да се въоръжат военните с високотехнологично съоръжение.
Затварянето на военната база значи, че центърът за образование също е затворен. Той не е изместен, което значи, че бойците, които желаят да получат такова образование, би трябвало да го създадат в чужбина посредством стратегии за продан.
През 2014 година програмата се отваря още веднъж на Хаваите като Курс за образование по интервенциите в джунглата: 12-дневна стратегия, фокусирана върху образованието по подвижност в джунглата, осъществяване на борби, водни интервенции, ситуационни подготвителни извършения и образование за оцеляване.
