Направленията на войната, разпалена от Запада срещу Русия
Войната против Русия е стартирана от Запада в политическо/дипломатическо, осведомително, икономическо и правно посоки. На всяко от тях има внезапно изостряне.
Политическа/дипломатическа война се разви в границите на Организация на обединените нации. На 25 февруари се организира съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, на което беше показана проекторезолюция, предвиждаща редица разпореждания, които освен са неприемливи за Русия (например настояването за прекъсване на военната операция), само че и явно диви претенции (като настояването за „ отдръпване “ на признаването на независимостта на ДНР и ЛНР).
Ако настояването за евакуиране на войските теоретично може да се смята за от компетентността на Съвета за сигурност, то настояването за отдръпване на признаването на нови самостоятелни републики явно е в изключителната подготвеност на всяка страна. Заседанието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на 25 февруари беше замислено само като провокация.
На 28 февруари западните членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и техните спътници прокараха резолюция за привикване на Общото заседание на Организация на обединените нации. Специалната сесия продължи три дни. Тя завърши на 2 март с приемането на резолюция за „ Агресията против Украйна “. Резолюцията беше призната със 141 гласа " за ", 5 " срещу " и 35 " въздържали се ".
Русия беше абсолютно подкрепена от Беларус, Северна Корея, Сирия и Еритрея. Сред въздържалите се бяха най-вече африкански и азиатски страни.
Какви са резултатите от специфичната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации?
1. Беше призната антируска резолюция, само че преобладаващото съответствие на гласовете би трябвало да се преглежда, като се вземат поради редица значими условия.
Първо, нямаше просто напън, а директни закани от западните сили против другите делегации. По едно време Сергей Лавров приказва за „ извиване на ръце “, а на 2 март Василий Небензя сподели, че съветската делегация знае какви способи са употребявани против представителите на другите делегации.
Едва ли обаче гласуването на Сърбия, която поддържа антируския план, може да се отдаде на напън и даже закани.
Второ, значимо е освен какъв брой страни са дали своят вот срещу, само че и какъв брой страни не са дали своят вот за. И тук статистиката е доста друга. Има редица страни, които въобще не са включени в статистиката за гласоподаване. Това са страните, които не са взели присъединяване в гласуването: те също не са поддържаха проекторезолюцията.
Съотношението на страните, които поддържаха и не поддържаха антируския план, наподобява по този начин: 141:52. И не е 141:5.
В същото време би трябвало да се означи, че в листата както на въздържалите се, по този начин и на тези, които не гласоподаваха, има страни, чиято позиция не може да не провокира изненада (Казахстан се въздържа, а Венецуела не гласува).
Вероятно не би трябвало да се учудваме на въздържанието на Китай и гласуването за антируския план от Бразилия.
Численото предимство на тези, които поддържаха и не поддържаха антируския план, също би трябвало да се преглежда освен в количествен подтекст. Така огромни страни като Индия, Етиопия, Судан, Виетнам и Южна Африка, които не поддържаха плана. Броят на гласувалите за антируския план беше значително “изстискан” посредством дребните островни страни, забележителна част от които бяха тласнати от спонсорите на плана.
2. Съотношението на гласовете при цялата си значимост не е главният резултат от признатата резолюция. Основното е в наличието.
Основното наличие на резолюцията е нейното заглавие – „ Агресия против Украйна “. Изглежда в този момент Русия е юридически приета за държава-агресор. Всъщност не е по този начин. Според Устава на Организация на обединените нации единствен Съветът за сигурност на Организация на обединените нации има право да квалифицира дадена обстановка като експанзия. Общото заседание няма такова пълномощие. Човек може да разбере (но не и да елементарни на)малките островни страни, където четат Устава на Организация на обединените нации невнимателно, само че е мъчно да се повярва, че освен подбудителите на дипломатическата спогодба (САЩ, страни от ЕС), само че и страни като Израел, Япония, Турция не са го чели.
Друга наредба е осъждането на Русия за осъществяване на нарушавания на интернационалното филантропично право. Нямаше следствия, не са осъществени следствени дейности, само че заключението е готово! Припомняме, че прокурорът на Международния арбитражен съд за някогашна Югославия Карла дел Понте в продължение на пет години " събираше и анализираше " доказателствата за всеобщите бомбардировки по цивилни обекти от страните от НАТО във Федерална република Югославия. И стигнаха до извода, че няма съществени нарушавания на интернационалното филантропично право! И тук, без никакво следствие, се твърди, че има такива нарушавания и че Русия е отговорна за тях. Ясно е, че членовете на НАТО, които са написали тази резолюция, ще излъжат, само че каква е отговорността на другите страни, които прилежно подвигнаха ръце по тази резолюция?
Друга наредба на резолюцията е осъждането на Русия за привеждането на силите си за нуклеарно въздържане в нараснала бойна подготвеност. Нито дума за заканите на Байдън и Зеленски, само че дано оставим лицемерието на вносителите на резолюцията. Основното е юридическата му мощ „ не “, тъй като още през 1996 година Международният съд постанови, че интернационалното право не урежда въпроса за законността на потреблението на нуклеарно оръжие.
Неслучайно комплицираните въпроси на интернационалната сигурност са извадени от обсега на Общото заседание на Организация на обединените нации – там върлува непросветеност. Много страни в изявленията си на сесията демонстрираха цялостна липса на схващане за това, за което приказват. Човек може да разбере (но не и да прости) неналичието на схващане на същността на продължаващия спор в Кирибати и в разните там Микронезии. Но по какъв начин такава огромна страна като Филипините съумя да показва такава удивителна нелепост? В речта си представителят на Филипините непосредствено загатна жертвите в Донбас, само че... гласоподава за антируския план, явно смятайки, че тези жертви са резултат от „ съветската експанзия “. Изказванията на доста други делегации също бяха на ръба: беше ясно, че им беше подредено да осъдят Русия, само че те нямаха визия за обстоятелствата. Нека повторим още един път: такава липса на информация може да бъде разбрана, само че не и простена. През последните години Русия бие всички камбани, само че без резултат: жертвите, потърпевши от Донбас, не съставляват интерес за никого. Ето по какъв начин да вземем за пример протече дипломатическата война в Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида:
Русия приготви специфична фотоизложба, отдадена на жертвите на Донбас, само че незабавно щом министърът на външните работи на Руската федерация Лавров получи думата, „ борците за правата на човека” се откъснаха от местата си и излетяха от залата. Това демонстрира две неща: те желаят да разгласят Русия „ отвън закона “, а тази аудитория не се интересува от жертвите на Донбас. Тоест решенията на Русия са верни! И колкото и сложни да са взетите решения, те са единственият метод да преодолеем надвисналите над нас закани.
Превод: В. Сергеев
Политическа/дипломатическа война се разви в границите на Организация на обединените нации. На 25 февруари се организира съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, на което беше показана проекторезолюция, предвиждаща редица разпореждания, които освен са неприемливи за Русия (например настояването за прекъсване на военната операция), само че и явно диви претенции (като настояването за „ отдръпване “ на признаването на независимостта на ДНР и ЛНР).
Ако настояването за евакуиране на войските теоретично може да се смята за от компетентността на Съвета за сигурност, то настояването за отдръпване на признаването на нови самостоятелни републики явно е в изключителната подготвеност на всяка страна. Заседанието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на 25 февруари беше замислено само като провокация.
На 28 февруари западните членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и техните спътници прокараха резолюция за привикване на Общото заседание на Организация на обединените нации. Специалната сесия продължи три дни. Тя завърши на 2 март с приемането на резолюция за „ Агресията против Украйна “. Резолюцията беше призната със 141 гласа " за ", 5 " срещу " и 35 " въздържали се ".
Русия беше абсолютно подкрепена от Беларус, Северна Корея, Сирия и Еритрея. Сред въздържалите се бяха най-вече африкански и азиатски страни.
Какви са резултатите от специфичната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации?
1. Беше призната антируска резолюция, само че преобладаващото съответствие на гласовете би трябвало да се преглежда, като се вземат поради редица значими условия.
Първо, нямаше просто напън, а директни закани от западните сили против другите делегации. По едно време Сергей Лавров приказва за „ извиване на ръце “, а на 2 март Василий Небензя сподели, че съветската делегация знае какви способи са употребявани против представителите на другите делегации.
Едва ли обаче гласуването на Сърбия, която поддържа антируския план, може да се отдаде на напън и даже закани.
Второ, значимо е освен какъв брой страни са дали своят вот срещу, само че и какъв брой страни не са дали своят вот за. И тук статистиката е доста друга. Има редица страни, които въобще не са включени в статистиката за гласоподаване. Това са страните, които не са взели присъединяване в гласуването: те също не са поддържаха проекторезолюцията.
Съотношението на страните, които поддържаха и не поддържаха антируския план, наподобява по този начин: 141:52. И не е 141:5.
В същото време би трябвало да се означи, че в листата както на въздържалите се, по този начин и на тези, които не гласоподаваха, има страни, чиято позиция не може да не провокира изненада (Казахстан се въздържа, а Венецуела не гласува).
Вероятно не би трябвало да се учудваме на въздържанието на Китай и гласуването за антируския план от Бразилия.
Численото предимство на тези, които поддържаха и не поддържаха антируския план, също би трябвало да се преглежда освен в количествен подтекст. Така огромни страни като Индия, Етиопия, Судан, Виетнам и Южна Африка, които не поддържаха плана. Броят на гласувалите за антируския план беше значително “изстискан” посредством дребните островни страни, забележителна част от които бяха тласнати от спонсорите на плана.
2. Съотношението на гласовете при цялата си значимост не е главният резултат от признатата резолюция. Основното е в наличието.
Основното наличие на резолюцията е нейното заглавие – „ Агресия против Украйна “. Изглежда в този момент Русия е юридически приета за държава-агресор. Всъщност не е по този начин. Според Устава на Организация на обединените нации единствен Съветът за сигурност на Организация на обединените нации има право да квалифицира дадена обстановка като експанзия. Общото заседание няма такова пълномощие. Човек може да разбере (но не и да елементарни на)малките островни страни, където четат Устава на Организация на обединените нации невнимателно, само че е мъчно да се повярва, че освен подбудителите на дипломатическата спогодба (САЩ, страни от ЕС), само че и страни като Израел, Япония, Турция не са го чели.
Друга наредба е осъждането на Русия за осъществяване на нарушавания на интернационалното филантропично право. Нямаше следствия, не са осъществени следствени дейности, само че заключението е готово! Припомняме, че прокурорът на Международния арбитражен съд за някогашна Югославия Карла дел Понте в продължение на пет години " събираше и анализираше " доказателствата за всеобщите бомбардировки по цивилни обекти от страните от НАТО във Федерална република Югославия. И стигнаха до извода, че няма съществени нарушавания на интернационалното филантропично право! И тук, без никакво следствие, се твърди, че има такива нарушавания и че Русия е отговорна за тях. Ясно е, че членовете на НАТО, които са написали тази резолюция, ще излъжат, само че каква е отговорността на другите страни, които прилежно подвигнаха ръце по тази резолюция?
Друга наредба на резолюцията е осъждането на Русия за привеждането на силите си за нуклеарно въздържане в нараснала бойна подготвеност. Нито дума за заканите на Байдън и Зеленски, само че дано оставим лицемерието на вносителите на резолюцията. Основното е юридическата му мощ „ не “, тъй като още през 1996 година Международният съд постанови, че интернационалното право не урежда въпроса за законността на потреблението на нуклеарно оръжие.
Неслучайно комплицираните въпроси на интернационалната сигурност са извадени от обсега на Общото заседание на Организация на обединените нации – там върлува непросветеност. Много страни в изявленията си на сесията демонстрираха цялостна липса на схващане за това, за което приказват. Човек може да разбере (но не и да прости) неналичието на схващане на същността на продължаващия спор в Кирибати и в разните там Микронезии. Но по какъв начин такава огромна страна като Филипините съумя да показва такава удивителна нелепост? В речта си представителят на Филипините непосредствено загатна жертвите в Донбас, само че... гласоподава за антируския план, явно смятайки, че тези жертви са резултат от „ съветската експанзия “. Изказванията на доста други делегации също бяха на ръба: беше ясно, че им беше подредено да осъдят Русия, само че те нямаха визия за обстоятелствата. Нека повторим още един път: такава липса на информация може да бъде разбрана, само че не и простена. През последните години Русия бие всички камбани, само че без резултат: жертвите, потърпевши от Донбас, не съставляват интерес за никого. Ето по какъв начин да вземем за пример протече дипломатическата война в Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида:
Русия приготви специфична фотоизложба, отдадена на жертвите на Донбас, само че незабавно щом министърът на външните работи на Руската федерация Лавров получи думата, „ борците за правата на човека” се откъснаха от местата си и излетяха от залата. Това демонстрира две неща: те желаят да разгласят Русия „ отвън закона “, а тази аудитория не се интересува от жертвите на Донбас. Тоест решенията на Русия са верни! И колкото и сложни да са взетите решения, те са единственият метод да преодолеем надвисналите над нас закани.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ