Велислава Дърева: Не злоупотребявайте с Църквата!
Войната против Православието. Майната им на каноните! Търговия с автокефалност. Финтът с БПЦ. Всевиждащите очи на Покръстителя и сърцето на Просветител
" Под булото на свещенослужене да не се промъква надменността на гражданската власт и неусетно да не изгубим оная независимост, която ни е дал със Своята свещена кръв нашият Господ Иисус Христос, Освободителя на човешкия жанр " (Правило 8 на Св. Трети Вселенски събор, Ефес, 431 г.)
1.
Църквицата на манастира " Св. Наум " в Охрид е дребна, постоянно цялостна с народ, множеството българи, на входа горят десетки свещи, тънките пламъци вършат въздуха материален и раздвижват облиците на светците в притвора. Хората падат на колене пред гроба на св. Наум и допират ухо - с цел да чуят неговото сърце. Сърцето на светеца продължава да бие. Понякога глухо, различен път - отчетливо.
Ако на влизане не сте забелязали едно изображение, то ще ви разтресе на излизане. Св. Княз Борис I Покръстител. С избодени очи. Като Самуилов боец, ослепен от злобна ръка. Какво възмездие за най-великите негови блага - Писмената и Вярата. Тези избодени очи ме преследват на всички места. Всевиждащите очи на Покръстителя. А сърцето на св. Наум тупти из бездната на времето...
2.
От подлите времена на разкола не е бивал подобен нападателен напън върху Светата ни Църква. Задвижена е цялата машинария на властта. Мобилизирано е всичкото медийно войнство - " общественици и интелектуалци " (там Митодиту сияй!), " потомци и патриотични организации " (нови настоящи лица), вдъхновители и чиновници на подлите времена (начело с някогашния началник на вероизповеданията Любомир Младенов, който славословеше разкола като " Пражка пролет " ).
Припрени, задъхани, еуфорични, облъхнати от неочакван патриотичен жар, ентусиазъм и порив. Призовават, упорстват, напират Св. Синод на часа и неотложно да разгласи за автокефална Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ), която е неканонична и е в схизма от 50 години.
Дежурни медийни " богослови ", политперсони, интернет анонимчици, все " корифеи " на каноничното право, наставляват Св. Синод " да не се крие зад каноните ", " да не се опира на тояжката на параграфите и алинеите ", " да не се размотава и помайва ", а да " улови историческия момент ", да се " възползва от златния късмет " и (разбира се!) " да скъса съветските окови "...
Св. Синод ще заседава през днешния ден, само че към този момент седмица форумните ругатели сквернословят до пристъп против нашите архиереи - " национални предатели ", " руслямски прислужници ", " комуняги ", " съветски марионетки ", " Анатема! "...
3.
За писмото на МПЦ.
То стартира по този начин: " Св. Синод на МПЦ реши да насочи съответни оферти и въпроси към сестринската Българска православна черква ". Обаче не следват оферти и въпроси, а императивно разписание (разпореждане) какво би трябвало да направи БПЦ.
А точно:
- БПЦ да признае автокефалността на МПЦ.
- При това изискване МПЦ ще признае и припознае БПЦ за Майка Църква.
- БПЦ да осведоми Вселенската патриаршия и другите поместни църкви, че е признала автокефалността на МПЦ.
- БПЦ да се застъпва и съставлява МПЦ пред Вселенската патриаршия и другите поместни църкви.
- БПЦ да възвърне евхаристийното единение с МПЦ.
- БПЦ да уведоми Вселенската патриаршия и другите поместни църкви, че е възстановила евхаристийното единение с МПЦ, от което следва, че МПЦ е възстановила евхаристийното единение с всички поместни църкви.
Накрая МПЦ показва " вяра в Господа ", че тези " оферти и въпроси " ще бъдат признати от Св. Синод на БПЦ, " за наслада на Св. Климент Охридски и за положителното на съвкупната църковна цялост ".
За жал на Св. Климент " оферти и въпроси " няма. Братолюбие - също. Има предложение за договорка, за пазарлък. Посланието сред редовете е прозирно - МПЦ ще припознае за майка всякоя черква, която първа я разгласи за автокефална, пък след това дано се карат кой татко, кой майка. Няма " вик за помощ " и " протегната ръка ". Има ултиматум: Сръбската черква подвига схизмата, Българската признава автокефалността, а МПЦ - хитрото агне с двете майки.
4.
Няколко въпроса:
Първи въпрос. Може ли БПЦ да разгласи МПЦ за автокефална? Може. Но в случай че това решение не бъде препотвърдено от другите поместни църкви, то е безсмислено и неефикасно за МПЦ, и влиза в колизия с правилото на Съборността. Нито една поместна черква, нито Вселенската патриаршия, нито Вселенският патриарх не може да " раздава " автокефалии еднолично, едностранно и своеволно.
Но! Само преди година, едни персонажи се нахвърлиха лудо против БПЦ, тъй като тя устоя на неистовия напън и първа (подчертавам!) отхвърли да отиде на псевдосъбора в Крит. Тогава тези персонажи обругаха нашите архиереи, нарекоха ги зилоти, етнофилетици, схизматици, догматици, фундаменталисти, путинисти и рушители на Съборността. И дори измислиха нова разкол - автокефализъм.
Днес същите персонажи, сякаш буйни бранители на Съборността и " Вселенскостта ", проповядват противоположното със същата пристрастеност. Няма проблем, споделят, да признаем едностранно МПЦ за автокефална, тъй като, споделят и си имат вяра, колкото повече тя поддържа връзка само и единствено с нас, толкоз повече ще се задълбочава българското въздействие в нея.
Втори въпрос. Може ли БПЦ да разгласи за автокефална МПЦ, която е неканонична и е в схизма от 50 години? Може. Ако БПЦ има мощно предпочитание да изпадне в схизма.
Трети въпрос. Може ли БПЦ да вдигне схизмата от МПЦ? Не, не може. Схизмата е наложена от Сръбската черква, с цел да държи МПЦ на къса каишка, в изолираност от православния свят, което си е безчинство. И единствено СПЦ може да я вдигне тая схизма.
Четвърти въпрос. Може ли БПЦ да влезе в евхаристийно общение с МПЦ, която е неканонична и е в схизма от 50 години? Не, не може. " Отлъчени от едни да се не одобряват от други ", повелява Правило 5 на Първия Вселенски събор, Никея, 325 година
Но! Споменатите нагоре персонажи, сякаш познавачи и ревнители на канона, през днешния ден упорстват нервозно БПЦ немедленно да влезе в евхаристийно общение с МПЦ. Ама незабавно! Още през днешния ден! Даже през вчерашния ден!
Пети въпрос. Какво може да направи БПЦ? Това, което повеляват каноните. Може да бъде медиатор сред МПЦ и останалите поместни църкви. Толкоз.
5.
" Когато политическият интерес постанова, каноните се трансформират ", сподели велемъдро един евродепутат от Вътрешна македонска революционна организация. И посъветва архиереите да се поразровят в " техните дебели книги " и да открият по какъв начин да заобиколят каноните. Защото, заключи той, борбата е против " диктатурата, маскирана зад канона ". Винаги се намира някой да издаде четата.
" Въпросът е политически, а не църковен. Ако успее финтът с БПЦ, би трябвало да честитим на този, който го е измислил. Ние (МПЦ) няма да получим нищо, а БПЦ ще провокира спор в цялото Православие ", споделят църковни анализатори в Македония.
Зад експанзията против БПЦ, зад цялата нервност, зад еуфорията на лицемерието, зад този финт, настава политическият интерес, прозира политическата поръчка и раболепният блян на властта да рапортува европредседателски за сполучливия свършек на още един стадий от интервенцията " Западни Балкани ".
Операцията е част от тактиката на Съединени американски щати: политическо, икономическо, историческо, културно и духовно отделяне на Европа (особено Балканите!) от Русия. В името на прословутото евроатлантическо съдействие, като " евро " -то е стръв, съдействието - диктат, всичко останало е НАТО. Сценарият включва предизвикателство на междуправославни войни, духовно разцепление на Балканите, омаломощаване, разделяне и послушание на Светото Православие. Целите са стратегически, далекобойни и дълготрайни.
Това е то хибридна война!
Този финт, тази политическа игра, е груба корист с Православието, с Българската православна черква и с откровените усеща, очаквания и тежнения на православните християни от двете страни на границата, разделила един народ. Българите в Македония претърпяха кошмара на вулгарната сърбизация след Първата международна война. Преживяха кошмара на бруталния македонизъм след Втората международна война. Преживяха цялостен един век гневна дебългаризация. Тези гонения костваха достолепието, бъдещето и живота на десетки, десетки хиляди българи в Македония, дръзнали да се нарекат българи. В Македония българската памет е заличена, историята - фалшифицирана, учебниците - лъжливи, българските светини - поругани, българските надписи върху икони и фрески - изчегъртани.
Участваше ли МПЦ в покушението против всичко българско в Македония? Участваше ли в разбългаряването на българите? Участваше ли в производството на македонска нация? Участваше. Сега играе в различен сюжет. И още веднъж има искания към българското историческо и духовно завещание.
6.
Претенциите на МПЦ.
На 12 ноември 2009 година МПЦ постави едно тиренце към името си и след тиренцето написа " Охридска Архиепископия ", и промени своя герб и своето знаме. На остарелия герб беше изобразен охридският храм " Св. Богородица Перивлепта ", издигнат в ХIII в., втори катедрален храм на Българската охридска архиепископия в продължение на три века (ХV-ХVIII).
На новия герб е изобразен охридският храм " Св. София ", съграден по времето на Първото Българско царство, съгласно разнообразни източници - още при царуването на Св. княз Борис I Покръстител. Първоначално е синодален храм на Българската охридска патриаршия, а по-късно - катедрален храм на Българската охридска архиепископия.
Върху герба е изобразен и жезълът от интронизацията през 1958 година на архиепископ Доситей, титулуван " Архиепископ Охридски и Македонски, възобновител на Охридската архиепископия като Македонска православна черква ".
Претенциите за историчност са ясни.
Само подсещам:
През 865 година България приема Православието, на 4 март 870 година към този момент имаме своя Църква, която е автокефална от 927 година През 1018 година, след 40-годишни войни, България пада под византийска власт, Българската патриаршия е намалена в архиепископия, Василий II Българоубиец основава Българската охридска архиепископия като последовател и правоприемник на Българската православна черква.
Василий II издава три сигилия (грамоти), подпечатани с императорски молибдовул (оловен печат), в които назовава автокефалната Охридска архиепископия " пресветата архиепископия на България ", а нейния предстоятел - " пресветия архиепископ на България ". Официалната титулатура на предстоятеля е " архиепископ на Охрид и цяла България ".
Единственият исторически и канонически правоприемник, последовател и приемник на " пресветата охридска архиепископия на България " е Българската православна черква.
" Самоуправляващата се Българска православна черква - Българска Патриаршия е, приемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима " - Устав на БПЦ, член 1, алинея 3.
МПЦ има толкоз общо с Охридската архиепископия, какъв брой Самуил е македонски цар, а Василий II е " Македоноубиец ". Ако пък МПЦ толкова държи, дано се назова " Българска охридска архиепископия ", в скоби - " Република Македония ".
7.
МПЦ е просто инструмент в една интервенция, в един геополитически финт, съчинен нейде, само че не в Скопие, нито в София. Ако да не беше този финт, в случай че неговите създатели, тез геополитически финтьори и фарисеи не подпираха откъм гърба МПЦ, в случай че не я злоупотребяваха по този начин цинично и лицемерно, тя нямаше да слага ултиматуми, нито да претендира за непознато завещание. Целта на интервенцията е и БПЦ да бъде завлечена в същия сюжет, та да стане и тя инструмент и съизвършител на непознати, алчни, студенокръвни, антиправославни и антихристиянски ползи.
Днес от БПЦ, която е " единна и неделима ", се желае да признае личното си завещание и личната си историческа и духовна еднаквост, и по този метод (какъв парадокс!) да се откаже и отхвърли от тях, и да ги връчи другиму! Този различен единствено видимо е МПЦ. Това е зрителна машинация. Финт. Утре ще последва различен финт и други пионки ще предявят искания към Плисковската архиепископия, след това - към Преславската патриаршия, след това към Търновската и най-после - към Българската патриаршия. Та да рухне най-накрая първата православна цитадела в славянския свят - Българската православна черква.
За да се извърши в цялост казаното от Бжежински: " След рухването на комунизма на Изток, единственият наш зложелател остана Православието ".
Но!
Всевиждащи са избодените очи на Св. княз Борис I Покръстител! Живо е сърцето на Св. Наум. Който има душа - ще го чуе.
Източник: Дума и Поглед.инфо
" Под булото на свещенослужене да не се промъква надменността на гражданската власт и неусетно да не изгубим оная независимост, която ни е дал със Своята свещена кръв нашият Господ Иисус Христос, Освободителя на човешкия жанр " (Правило 8 на Св. Трети Вселенски събор, Ефес, 431 г.)
1.
Църквицата на манастира " Св. Наум " в Охрид е дребна, постоянно цялостна с народ, множеството българи, на входа горят десетки свещи, тънките пламъци вършат въздуха материален и раздвижват облиците на светците в притвора. Хората падат на колене пред гроба на св. Наум и допират ухо - с цел да чуят неговото сърце. Сърцето на светеца продължава да бие. Понякога глухо, различен път - отчетливо.
Ако на влизане не сте забелязали едно изображение, то ще ви разтресе на излизане. Св. Княз Борис I Покръстител. С избодени очи. Като Самуилов боец, ослепен от злобна ръка. Какво възмездие за най-великите негови блага - Писмената и Вярата. Тези избодени очи ме преследват на всички места. Всевиждащите очи на Покръстителя. А сърцето на св. Наум тупти из бездната на времето...
2.
От подлите времена на разкола не е бивал подобен нападателен напън върху Светата ни Църква. Задвижена е цялата машинария на властта. Мобилизирано е всичкото медийно войнство - " общественици и интелектуалци " (там Митодиту сияй!), " потомци и патриотични организации " (нови настоящи лица), вдъхновители и чиновници на подлите времена (начело с някогашния началник на вероизповеданията Любомир Младенов, който славословеше разкола като " Пражка пролет " ).
Припрени, задъхани, еуфорични, облъхнати от неочакван патриотичен жар, ентусиазъм и порив. Призовават, упорстват, напират Св. Синод на часа и неотложно да разгласи за автокефална Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ), която е неканонична и е в схизма от 50 години.
Дежурни медийни " богослови ", политперсони, интернет анонимчици, все " корифеи " на каноничното право, наставляват Св. Синод " да не се крие зад каноните ", " да не се опира на тояжката на параграфите и алинеите ", " да не се размотава и помайва ", а да " улови историческия момент ", да се " възползва от златния късмет " и (разбира се!) " да скъса съветските окови "...
Св. Синод ще заседава през днешния ден, само че към този момент седмица форумните ругатели сквернословят до пристъп против нашите архиереи - " национални предатели ", " руслямски прислужници ", " комуняги ", " съветски марионетки ", " Анатема! "...
3.
За писмото на МПЦ.
То стартира по този начин: " Св. Синод на МПЦ реши да насочи съответни оферти и въпроси към сестринската Българска православна черква ". Обаче не следват оферти и въпроси, а императивно разписание (разпореждане) какво би трябвало да направи БПЦ.
А точно:
- БПЦ да признае автокефалността на МПЦ.
- При това изискване МПЦ ще признае и припознае БПЦ за Майка Църква.
- БПЦ да осведоми Вселенската патриаршия и другите поместни църкви, че е признала автокефалността на МПЦ.
- БПЦ да се застъпва и съставлява МПЦ пред Вселенската патриаршия и другите поместни църкви.
- БПЦ да възвърне евхаристийното единение с МПЦ.
- БПЦ да уведоми Вселенската патриаршия и другите поместни църкви, че е възстановила евхаристийното единение с МПЦ, от което следва, че МПЦ е възстановила евхаристийното единение с всички поместни църкви.
Накрая МПЦ показва " вяра в Господа ", че тези " оферти и въпроси " ще бъдат признати от Св. Синод на БПЦ, " за наслада на Св. Климент Охридски и за положителното на съвкупната църковна цялост ".
За жал на Св. Климент " оферти и въпроси " няма. Братолюбие - също. Има предложение за договорка, за пазарлък. Посланието сред редовете е прозирно - МПЦ ще припознае за майка всякоя черква, която първа я разгласи за автокефална, пък след това дано се карат кой татко, кой майка. Няма " вик за помощ " и " протегната ръка ". Има ултиматум: Сръбската черква подвига схизмата, Българската признава автокефалността, а МПЦ - хитрото агне с двете майки.
4.
Няколко въпроса:
Първи въпрос. Може ли БПЦ да разгласи МПЦ за автокефална? Може. Но в случай че това решение не бъде препотвърдено от другите поместни църкви, то е безсмислено и неефикасно за МПЦ, и влиза в колизия с правилото на Съборността. Нито една поместна черква, нито Вселенската патриаршия, нито Вселенският патриарх не може да " раздава " автокефалии еднолично, едностранно и своеволно.
Но! Само преди година, едни персонажи се нахвърлиха лудо против БПЦ, тъй като тя устоя на неистовия напън и първа (подчертавам!) отхвърли да отиде на псевдосъбора в Крит. Тогава тези персонажи обругаха нашите архиереи, нарекоха ги зилоти, етнофилетици, схизматици, догматици, фундаменталисти, путинисти и рушители на Съборността. И дори измислиха нова разкол - автокефализъм.
Днес същите персонажи, сякаш буйни бранители на Съборността и " Вселенскостта ", проповядват противоположното със същата пристрастеност. Няма проблем, споделят, да признаем едностранно МПЦ за автокефална, тъй като, споделят и си имат вяра, колкото повече тя поддържа връзка само и единствено с нас, толкоз повече ще се задълбочава българското въздействие в нея.
Втори въпрос. Може ли БПЦ да разгласи за автокефална МПЦ, която е неканонична и е в схизма от 50 години? Може. Ако БПЦ има мощно предпочитание да изпадне в схизма.
Трети въпрос. Може ли БПЦ да вдигне схизмата от МПЦ? Не, не може. Схизмата е наложена от Сръбската черква, с цел да държи МПЦ на къса каишка, в изолираност от православния свят, което си е безчинство. И единствено СПЦ може да я вдигне тая схизма.
Четвърти въпрос. Може ли БПЦ да влезе в евхаристийно общение с МПЦ, която е неканонична и е в схизма от 50 години? Не, не може. " Отлъчени от едни да се не одобряват от други ", повелява Правило 5 на Първия Вселенски събор, Никея, 325 година
Но! Споменатите нагоре персонажи, сякаш познавачи и ревнители на канона, през днешния ден упорстват нервозно БПЦ немедленно да влезе в евхаристийно общение с МПЦ. Ама незабавно! Още през днешния ден! Даже през вчерашния ден!
Пети въпрос. Какво може да направи БПЦ? Това, което повеляват каноните. Може да бъде медиатор сред МПЦ и останалите поместни църкви. Толкоз.
5.
" Когато политическият интерес постанова, каноните се трансформират ", сподели велемъдро един евродепутат от Вътрешна македонска революционна организация. И посъветва архиереите да се поразровят в " техните дебели книги " и да открият по какъв начин да заобиколят каноните. Защото, заключи той, борбата е против " диктатурата, маскирана зад канона ". Винаги се намира някой да издаде четата.
" Въпросът е политически, а не църковен. Ако успее финтът с БПЦ, би трябвало да честитим на този, който го е измислил. Ние (МПЦ) няма да получим нищо, а БПЦ ще провокира спор в цялото Православие ", споделят църковни анализатори в Македония.
Зад експанзията против БПЦ, зад цялата нервност, зад еуфорията на лицемерието, зад този финт, настава политическият интерес, прозира политическата поръчка и раболепният блян на властта да рапортува европредседателски за сполучливия свършек на още един стадий от интервенцията " Западни Балкани ".
Операцията е част от тактиката на Съединени американски щати: политическо, икономическо, историческо, културно и духовно отделяне на Европа (особено Балканите!) от Русия. В името на прословутото евроатлантическо съдействие, като " евро " -то е стръв, съдействието - диктат, всичко останало е НАТО. Сценарият включва предизвикателство на междуправославни войни, духовно разцепление на Балканите, омаломощаване, разделяне и послушание на Светото Православие. Целите са стратегически, далекобойни и дълготрайни.
Това е то хибридна война!
Този финт, тази политическа игра, е груба корист с Православието, с Българската православна черква и с откровените усеща, очаквания и тежнения на православните християни от двете страни на границата, разделила един народ. Българите в Македония претърпяха кошмара на вулгарната сърбизация след Първата международна война. Преживяха кошмара на бруталния македонизъм след Втората международна война. Преживяха цялостен един век гневна дебългаризация. Тези гонения костваха достолепието, бъдещето и живота на десетки, десетки хиляди българи в Македония, дръзнали да се нарекат българи. В Македония българската памет е заличена, историята - фалшифицирана, учебниците - лъжливи, българските светини - поругани, българските надписи върху икони и фрески - изчегъртани.
Участваше ли МПЦ в покушението против всичко българско в Македония? Участваше ли в разбългаряването на българите? Участваше ли в производството на македонска нация? Участваше. Сега играе в различен сюжет. И още веднъж има искания към българското историческо и духовно завещание.
6.
Претенциите на МПЦ.
На 12 ноември 2009 година МПЦ постави едно тиренце към името си и след тиренцето написа " Охридска Архиепископия ", и промени своя герб и своето знаме. На остарелия герб беше изобразен охридският храм " Св. Богородица Перивлепта ", издигнат в ХIII в., втори катедрален храм на Българската охридска архиепископия в продължение на три века (ХV-ХVIII).
На новия герб е изобразен охридският храм " Св. София ", съграден по времето на Първото Българско царство, съгласно разнообразни източници - още при царуването на Св. княз Борис I Покръстител. Първоначално е синодален храм на Българската охридска патриаршия, а по-късно - катедрален храм на Българската охридска архиепископия.
Върху герба е изобразен и жезълът от интронизацията през 1958 година на архиепископ Доситей, титулуван " Архиепископ Охридски и Македонски, възобновител на Охридската архиепископия като Македонска православна черква ".
Претенциите за историчност са ясни.
Само подсещам:
През 865 година България приема Православието, на 4 март 870 година към този момент имаме своя Църква, която е автокефална от 927 година През 1018 година, след 40-годишни войни, България пада под византийска власт, Българската патриаршия е намалена в архиепископия, Василий II Българоубиец основава Българската охридска архиепископия като последовател и правоприемник на Българската православна черква.
Василий II издава три сигилия (грамоти), подпечатани с императорски молибдовул (оловен печат), в които назовава автокефалната Охридска архиепископия " пресветата архиепископия на България ", а нейния предстоятел - " пресветия архиепископ на България ". Официалната титулатура на предстоятеля е " архиепископ на Охрид и цяла България ".
Единственият исторически и канонически правоприемник, последовател и приемник на " пресветата охридска архиепископия на България " е Българската православна черква.
" Самоуправляващата се Българска православна черква - Българска Патриаршия е, приемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима " - Устав на БПЦ, член 1, алинея 3.
МПЦ има толкоз общо с Охридската архиепископия, какъв брой Самуил е македонски цар, а Василий II е " Македоноубиец ". Ако пък МПЦ толкова държи, дано се назова " Българска охридска архиепископия ", в скоби - " Република Македония ".
7.
МПЦ е просто инструмент в една интервенция, в един геополитически финт, съчинен нейде, само че не в Скопие, нито в София. Ако да не беше този финт, в случай че неговите създатели, тез геополитически финтьори и фарисеи не подпираха откъм гърба МПЦ, в случай че не я злоупотребяваха по този начин цинично и лицемерно, тя нямаше да слага ултиматуми, нито да претендира за непознато завещание. Целта на интервенцията е и БПЦ да бъде завлечена в същия сюжет, та да стане и тя инструмент и съизвършител на непознати, алчни, студенокръвни, антиправославни и антихристиянски ползи.
Днес от БПЦ, която е " единна и неделима ", се желае да признае личното си завещание и личната си историческа и духовна еднаквост, и по този метод (какъв парадокс!) да се откаже и отхвърли от тях, и да ги връчи другиму! Този различен единствено видимо е МПЦ. Това е зрителна машинация. Финт. Утре ще последва различен финт и други пионки ще предявят искания към Плисковската архиепископия, след това - към Преславската патриаршия, след това към Търновската и най-после - към Българската патриаршия. Та да рухне най-накрая първата православна цитадела в славянския свят - Българската православна черква.
За да се извърши в цялост казаното от Бжежински: " След рухването на комунизма на Изток, единственият наш зложелател остана Православието ".
Но!
Всевиждащи са избодените очи на Св. княз Борис I Покръстител! Живо е сърцето на Св. Наум. Който има душа - ще го чуе.
Източник: Дума и Поглед.инфо
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ