Ако Путин нахлуе в България, ще го посрещнат ли с хляб и сол?
Войната подрежда като в обтегнат строй думите и нещата. Ясно е кой е агресор и кой - жертва, кой е заслужен и кой - шушумига, кой е правилен съдружник и кой - вражеска подлога. Думите към този момент саморазобличават. Не наречеш ли войната война, а специфична военна интервенция, следвайки терминологията на този, който я е заповядал, е подозрително от коя страна на фронта си.
Зловредната позиция на Стефан Янев
Стефан Янев не просто бягаше от думата " война ", която в едни по-откровени времена беше и в наименованието на неговото министерство. Той се опитваше още преди бруталната инвазия на Путин в Украйна да държи България настрана от северноатлантическата общественост, с илюзията за някакъв български батальон, който да обезсмисли разполагането на съюзнически сили у нас. Накрая даже изключи българския интерес от европейския и заплаши, че в случай че бъде свален, държавното управление ще падне.
Тази зловредна позиция, подбудена от мощни пристрастия, не дай си боже зависимости, е изрично съображение за незабавното му изваждане от кабинета. Време е от България да се чува обединен глас - така и така международните организации не стопират да припомнят, че сме били най-верният спътник на Съюз на съветските социалистически републики. Не е чудно за какво путинофили като Виктор Орбан и Милош Земан без съмнение обърнаха тил на Самодържеца - унгарци и чехи познават освободителната мощност на съветските танкове още от 1956-а и 1968-а.
Разногласието в България обаче ще продължи, даже и без такова завещание. Защото дори и Янев да не се трансформира в нов политически мегафон, във властта има и други мощни рупори на позицията " да не ядосаме Русия ". При това, до момента в който играят с картите на личните си филства и зависимости, те наблюдават и за салдото на ползите си в ръководството.
Президентът Радев зае по-категорична позиция от Янев против нашествието, само че отново внимателно. Та нали в предизборната си акция за втори мандат той в действителност легитимира анексията на Крим. Сега отбрани Янев с думите, че по време на " военна рецесия в съседство " (пак не било война, а просто криза) е рисковано да се сменя военният министър.
Янев е от квотата на " Продължаваме промяната " в държавното управление, само че като някогашен секретар по защитата и два пъти длъжностен министър председател на президента Радев бе негово " прокси " на " Дондуков " 1. При уволнението му президентът не се разграничи от позициите му, с което се подрежда в обединението на меките с Русия.
Българското русофилство: постоянно в крайник с властта в Русия
В нея е и Българска социалистическа партия, чиито четирима министри отпред с Корнелия Нинова са били срещу оставката на Янев. Нищо, че президентът от дълго време е разлюбен от Нинова и сие - русофилските позиции на " Позитано " 20 са " от епохи за епохи ". Българска социалистическа партия не поддържа текста от декларацията на Народното събрание за глобите против Русия, в която след всевъзможни редакции в нейна сгода даже не бе записано против кого са глобите.
Българска социалистическа партия, само че и Има Такъв Народ, отхвърлиха да гласоподават за преустановяването ремонта на българските МиГ-29 в Русия. Едва ли може да се чака и поддръжка от съпартийците на Нинова за настояването на " Демократична България " за разполагане на съюзнически контингент на НАТО у нас.
Най-големият проблем обаче пред ръководещите е, че обединението на меките с Русия има не просто поддръжници от вътрешната страна плюс една парламентарна копеечна съпротива, а и необятна социална база. И обичайно мощните русофилски настроения се окопитват след първичното стъписване от огромната съветска инвазия в Украйна.
Проблемът с българското русофилство е, че то има характера на мистична религия, непробиваема с рационални причини. Винаги е в крайник с властта в Кремъл, без значение дали е царска, Сталинска или Путинска. Сред днешните политически русофили на хиляди почитатели на Путин не се пада нито един на Навални. За българския политически русофил Московската власт е своя, а Брюкселската, да не приказваме за Вашингтонската - непозната. Брюксел е единствено еврофондове, а Вашингтон е Сорос плюс забавени F-16.
Какво чака България?
Българското русофилство в никакъв случай не е можело да мисли националния интерес като опровержителен на съветския - с редки изключения като при Стамболов и през Първата международна война. Няма да е изненада, в случай че Путин нахлуе в България, болшинството русофили да кажат, че си го заслужаваме и да посрещат с самун и сол следващото " избавление ". Хибридната интензивност на Кремъл е единствено вентилаторът в печката за бързото изпичане на готовото русофилско тесто. А то ще бухне с начинания като натовски контингент и разглобяване на Паметника на Съветската войска в София.
Проблем ще е и това, че евроатлантическата част от ръководещите ще би трябвало да разчита на поддръжката на ГЕРБ за натовските сили в България. И в случай че решат да реалокират монументи, ще би трябвало да одобряват Даниел Митов и съпартийците му до себе си, без да ги плюят. Най-малкото тъй като отпорът на русофилите против контингента и в отбрана на монумента ще е всеизвестен. А това пък е шансът на ГЕРБ за политическа реабилитация.
Съюзи " с омерзение " и непреодолимо разделяне чакат България след войната в Украйна. Войната, която съумя да сплоти надалеч по-разделените от българите украински жители.
Зловредната позиция на Стефан Янев
Стефан Янев не просто бягаше от думата " война ", която в едни по-откровени времена беше и в наименованието на неговото министерство. Той се опитваше още преди бруталната инвазия на Путин в Украйна да държи България настрана от северноатлантическата общественост, с илюзията за някакъв български батальон, който да обезсмисли разполагането на съюзнически сили у нас. Накрая даже изключи българския интерес от европейския и заплаши, че в случай че бъде свален, държавното управление ще падне.
Тази зловредна позиция, подбудена от мощни пристрастия, не дай си боже зависимости, е изрично съображение за незабавното му изваждане от кабинета. Време е от България да се чува обединен глас - така и така международните организации не стопират да припомнят, че сме били най-верният спътник на Съюз на съветските социалистически републики. Не е чудно за какво путинофили като Виктор Орбан и Милош Земан без съмнение обърнаха тил на Самодържеца - унгарци и чехи познават освободителната мощност на съветските танкове още от 1956-а и 1968-а.
Разногласието в България обаче ще продължи, даже и без такова завещание. Защото дори и Янев да не се трансформира в нов политически мегафон, във властта има и други мощни рупори на позицията " да не ядосаме Русия ". При това, до момента в който играят с картите на личните си филства и зависимости, те наблюдават и за салдото на ползите си в ръководството.
Президентът Радев зае по-категорична позиция от Янев против нашествието, само че отново внимателно. Та нали в предизборната си акция за втори мандат той в действителност легитимира анексията на Крим. Сега отбрани Янев с думите, че по време на " военна рецесия в съседство " (пак не било война, а просто криза) е рисковано да се сменя военният министър.
Янев е от квотата на " Продължаваме промяната " в държавното управление, само че като някогашен секретар по защитата и два пъти длъжностен министър председател на президента Радев бе негово " прокси " на " Дондуков " 1. При уволнението му президентът не се разграничи от позициите му, с което се подрежда в обединението на меките с Русия.
Българското русофилство: постоянно в крайник с властта в Русия
В нея е и Българска социалистическа партия, чиито четирима министри отпред с Корнелия Нинова са били срещу оставката на Янев. Нищо, че президентът от дълго време е разлюбен от Нинова и сие - русофилските позиции на " Позитано " 20 са " от епохи за епохи ". Българска социалистическа партия не поддържа текста от декларацията на Народното събрание за глобите против Русия, в която след всевъзможни редакции в нейна сгода даже не бе записано против кого са глобите.
Българска социалистическа партия, само че и Има Такъв Народ, отхвърлиха да гласоподават за преустановяването ремонта на българските МиГ-29 в Русия. Едва ли може да се чака и поддръжка от съпартийците на Нинова за настояването на " Демократична България " за разполагане на съюзнически контингент на НАТО у нас.
Най-големият проблем обаче пред ръководещите е, че обединението на меките с Русия има не просто поддръжници от вътрешната страна плюс една парламентарна копеечна съпротива, а и необятна социална база. И обичайно мощните русофилски настроения се окопитват след първичното стъписване от огромната съветска инвазия в Украйна.
Проблемът с българското русофилство е, че то има характера на мистична религия, непробиваема с рационални причини. Винаги е в крайник с властта в Кремъл, без значение дали е царска, Сталинска или Путинска. Сред днешните политически русофили на хиляди почитатели на Путин не се пада нито един на Навални. За българския политически русофил Московската власт е своя, а Брюкселската, да не приказваме за Вашингтонската - непозната. Брюксел е единствено еврофондове, а Вашингтон е Сорос плюс забавени F-16.
Какво чака България?
Българското русофилство в никакъв случай не е можело да мисли националния интерес като опровержителен на съветския - с редки изключения като при Стамболов и през Първата международна война. Няма да е изненада, в случай че Путин нахлуе в България, болшинството русофили да кажат, че си го заслужаваме и да посрещат с самун и сол следващото " избавление ". Хибридната интензивност на Кремъл е единствено вентилаторът в печката за бързото изпичане на готовото русофилско тесто. А то ще бухне с начинания като натовски контингент и разглобяване на Паметника на Съветската войска в София.
Проблем ще е и това, че евроатлантическата част от ръководещите ще би трябвало да разчита на поддръжката на ГЕРБ за натовските сили в България. И в случай че решат да реалокират монументи, ще би трябвало да одобряват Даниел Митов и съпартийците му до себе си, без да ги плюят. Най-малкото тъй като отпорът на русофилите против контингента и в отбрана на монумента ще е всеизвестен. А това пък е шансът на ГЕРБ за политическа реабилитация.
Съюзи " с омерзение " и непреодолимо разделяне чакат България след войната в Украйна. Войната, която съумя да сплоти надалеч по-разделените от българите украински жители.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ