Русия и Украйна започнаха битка за надмощие във въздуха
Войната навлезе в нова фаза. Докато войските на фронта са затънали в калта, двете страни натрупат сили за решителни зимни дейности. Но подготовката не се лимитира единствено с готовност на жители, тяхната подготовка и основаването на нови подразделения. Започна следващият стадий в битката за предимство във въздуха, без което войната може да изпадне в патова обстановка. За да го получат, украинското и изключително съветското командване се пробват да зарият Противовъздушна отбрана и авиация на съперника с работа, като го принудат да похарчи боеприпасите си и унищожат колкото се може повече негови самолети и средства за Противовъздушна отбрана. Вероятно точно поради това Москва бомбардира ежедневно украинската сериозна инфраструктура, която Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ не могат да не пазят с всички налични средства. Западът отговори с ускорена доставка на средства за Противовъздушна отбрана. От това кой ще завоюва тази борба, значително зависи изходът на зимната и пролетната акции на фронта.
Как съветската готовност повлия на обстановката на фронта?
З а съветската войска мобилизацията е съвършенно нов стадий – до този миг тя като цяло се оправяше със силите и средствата, които бяха насъбрани до нахлуването в Украйна. Няма обществена информация за точните числа, само че се допуска, че попълненията от „ доброволци “, изпратени на фронта до септември, не покриваха загубите на съветската войска. Към есента довоенните сухопътни сили дефинитивно се изтощиха, което докара до провали – тежко в Харковска област и локално /засега/ в Херсонска. Затова Кремъл бе заставен да разгласи готовност.
Но просто нарастването на числеността на съветската войска в Украйна /ако се има вяра на формалните известия, 300 000 души са мобилизирани/, не подсигурява коренно изменение на обстановката на фронта.
Първо, от мобилизираните занапред ще се основават боеспособни подразделения. Второ, тези елементи би трябвало да се въоръжат и екипират. С това към този момент породиха проблеми – няма задоволително средства за самостоятелна отбрана, медицински комплекти и дори модерно стрелково оръжие. Вероятно ще зародят проблеми и с груповото оръжие, бойните машини и опитните офицери – при положение, че съветското командване реши да сътвори от мобилизираните нови съединения. Такива бригади и дивизии дълго време могат да останат небоеспособни.
Трето, Украйна също продължава своята готовност – по оценки на украинските управляващи към края на лятото в армията и други военизирани структури са били призовани към милион жители. Човешките запаси на страната въобще не са изчерпани. Украйна към този момент усвои технологията за образуване на нови боеспособни елементи от жители без боен опит. Тя се сблъска с сходни на съветските проблеми при започване на мобилизацията и по тази причина не бърза да образува от стотиците хиляди призовани десетки нови съединения /бригади/. Голяма част от украинските мобилизирани просто укрепват съществуващите бригади. В тях бе повишен броят батальони /в това число посредством основаване на леки пехотни, придвижващи се на цивилен транспорт/. Киев разпростра и бригади на териториалната защита, които също не бяха независими бойни единици, а донори за армейските бригади /теоретично съветското МО може да повтори тази процедура, още повече, че съветските съединения бяха недоокомплектовани и преди войната, по-късно понесоха огромни загуби, а най-после изцяло изгубиха боеспособност/.
Потокът от оръжейни доставки за Украйна надали ще секне. Ръководствата на Съединени американски щати и НАТО неведнъж подсигуряваха, че ще създадат всичко допустимо Украйна да не загуби войната, и към този момент съблюдават думата си. Така че през зимата и пролетта ВСУ евентуално ще продължат да имат числено предимство /макар и не по този начин потискащо както през есента/, както и по-голям брой боеготовни съединения.
Руските войски ще имат тук-там предимство в огневата мощност /отстъпвайки в количеството високоточно оръжие и разчитайки на по-лошо разузнаване/. Но както демонстрираха събитията от тази есен, единствено с огнева мощност не може да бъде затрупан и удържан целият фронт.
Защо съветската войска не може да спре снабдяването на ВСУ
Москва явно няма сили да отреже Украйна от Запада с нахлуване /от територията на Беларус, както предвижда командването на ВСУ/. А с ракетни удари не е възможо изцяло да се прекъсне снабдяването – ракетите с отдалечен обхват могат да се употребяват единствено по стационарни цели. А и те са неефективни даже при тях – да вземем за пример за разрушаването на мостовете през Днепър, свързващи източна и западна Украйна, съветските ракети нямат нито акуратност, нито мощ.
За да спрат преместването на оръжие по жп линиите и военните колони, са нужни авиация и дронове, способни независимо да намират и неотложно да поразяват задачите. Но съветското командване не желае да употребява авиация в дълбокия украински гръб, защото се притеснява от огромни загуби.
До този миг /ако не се считат първите 10 дни от началото на войната, когато Военно-въздушните сили на Русия се опитваха да нанасят удари в тила на украинската защита и понесоха огромни загуби от нейната ПВО/ съветската авиация се употребява главно за поддръжка на пехотата. При това поддръжката не е от най-ефективните – ударите се нанасят от дребна височина и най-често с неуправляеми ракети за далечно разстояние /за да се избегнат офанзивите с портативни зенитни ракети/. Тази тактичност /която се употребява и от украинската авиация/ понижава загубите, само че изключва независимо намиране и атакуване на цели в тила на съперника.
В резултат ВСУ гладко получават въоръжение от Запада. Освен това украинското командване може да трансферира подкрепления на фронта, без да се притеснява от удари по въздух. Именно по този начин ВСУ няколко пъти спираше нахлуване на съветската войска и минаваше в контраофанзива.
Защо тогава буксува настъплението на ВСУ?
Отчасти, забавянето на напредването на украинските войски е обвързвано с времето – в Харковска, Донецка и Луганска области през последните седмици валяха проливни дъждове. Вероятно за това роля има и идването на съветски запаси на фронта, включително и първите мобилизирани. Но в случай че се съди по видеата от провалени украински офанзиви, главният проблем на ВСУ си остава преимуществото на съветската войска в огневата мощност на артилерията.
Ако през август и септември украинската войска съумя доста да затрудни снабдяването на артилерията на Русия, атакувайки с HIMARS десетки хранилища, то през последните седмици тези офанзиви понижиха. Вероятно съветското командване съумя да разхвърли складовете с оръжие, което затруднява тяхното заличаване. Зачестиха и видеата с огнево поразяване на настъпващи украински елементи, изключително в Херсонска област, която продължава да е съществена цел на украинското нахлуване.
ВСУ има проблем и с съветската Противовъздушна отбрана, която въпреки и неособено дейно, поразява украинските разследващи дронове и ракети. Затова и украинците не употребяват за удари по съветската артилерия самолети и вертолети, както и ударните дронове Bayraktar.
Как страните се пробват да трансформират обстановката на фронта?
От 10 октомври насам, два дни след гърмежа на Кримския мост, съветското командване стартира акция на стратегически бомбардировки на украинските електростанции и генериращи мощности благодарение на крилати ракети и ирански дронове. Както към този момент стана ясно, акцията е била планувана от дълго време и въобще не е отговор на офанзивата на Кримския мост. Целите се избират по този начин, че украинското командване да не може да пренебрегва бомбардировките и да бъде насила да задейства крупни сили Противовъздушна отбрана и авиация за тяхното отразяване.
До този миг украинската Противовъздушна отбрана използваше тактиката на засадите, с цел да удари съветската авиация, заобикаляйки лични загуби – радарите, демаскиращи позиции на Противовъздушна отбрана, се включваха единствено сега на прехвръкване на съветските самолети, за които авансово съобщаваше разузнаването и съдружниците от НАТО. Украинската авиация също по този начин се опитваше да заобикаля загубите – тя се използваше на ниска височина за поддръжка на войските на фронта.
С началото на бомбардировките по сериозна инфраструктура ВСУ бяха принудени да трансформират тактиката: средствата за Противовъздушна отбрана с включени радари би трябвало да бъдат употребявани за прикриване на обектите, авиацията все по-често се употребява за прихващане на крилати ракети и дронове. В резултат и Противовъздушна отбрана, и авиацията станаха цели, налични за съветската войска. По време на всяко изстрелване на крилати ракети и дронове Русия вдигаше във въздуха и изтребители с далекобойни ракети „ въздух-въздух “, които преди се използваха рядко. По позициите на украинската Противовъздушна отбрана стартира всеобщо да работят дронове камикадзе „ Ланцет “ и „ Куб “. Още в първите дни на акцията в Полтавска област ВСУ изгубиха три изтребителя. Необходимостта да се прихващат десетки дронове и крилати ракети принуждава ВСУ да харчи привършващите ресурси муниции за руските средства за Противовъздушна отбрана.
Затова украинските управляващи се обърнаха към Запада за спешна помощ посредством доставка на разнообразни типове Противовъздушна отбрана. НАТО даде обещание такава систематична помощ /става дума за основаване на нова интегрирара система за Противовъздушна отбрана от нулата/. Но с действителните доставки ще има проблеми – страните на алианса обичайно считат за основа на своята Противовъздушна отбрана авиацията, а към този момент не желаят да доставят самолети на Украйна. Западът разполага с малко ракетни системи, като една от най-съвършените е американският зенитно-ракетен комплекс Patriot — който към този момент не е обещан на Киев. Системите за Противовъздушна отбрана ще бъдат събирани от всяка страна от НАТО пооделно – съгласно опциите. Част от системите занапред ще се създават. Възможно е разконсервирането на остарели към този момент комплекси като предшественика на Patriot — Hawk. Така че концепцията на съветското командване да удари украинската Противовъздушна отбрана не е напълно безмислена – Западът мъчно ще обезпечи бърза подмяна на унищожените системи.
ВСУ започнаха да употребяват аналогична тактичност още преди няколко месеца. В края на лятото те получиха от Съединени американски щати противорадиолокаторни ракети HARM, които могат да се изстрелват от самолети Су-27 и МиГ-29, които ВСУ има. Ракетите се използваха по едно и също време с HIMARS. Когато съветската Противовъздушна отбрана се опитваше да прихване ракетите от HIMARS, тя самата ставаше цел на ракетите HARM. Появиха се образни потвърждения на унищожаването на няколко установки на съветската Противовъздушна отбрана /включително и на летището в Белгород/.
Целта и на двете акции е една – изтощение на Противовъздушна отбрана на съперника, с цел да се реализира най-малко локално предимство във въздуха, а по-късно да се употребява авиация или ударни дронове за поразяване на артилерията на съперника и пробив в неговата защита. Но към този момент нито една от страните няма сили за това. Така че битката за владичество във въздуха, както преди този момент бе битката на фронта, евентуално ще мине във фаза безсилие.
Как ще приключи всичко това?
Очевидно е, че войната не може да приключи с компромис в обозримо бъдеще: визията на Кремъл по какъв начин може да наподобява този компромис – с обширни териториални отстъпки от Украйна, не устройва нито Киев, нито огромна част от политиците на Запад. Още повече, че сега украинските управляващи въобще не са склонни на отстъпки. Вероятно те правят оценка ниско организационните качества на съветските управляващи и изключват триумф на мобилизацията в Русия.
Стратегическите бомбардировки надали ще променят позицията на Украйна: ударите по инфраструктурата рядко водят до това защитаващата се страна да загуби предпочитание да се съпротивлява. А и военно-техническият капацитет на Украйна съвсем напълно се намира в чужбина.
Кремъл, от своя страна, даже да не е убеден в триумфа на мобилизацията /както военната, по този начин и икономическата/, след формалната анексия на украински райони, не може намерено да „ търгува “ окупираните територии за преустановяване на войната.
Затова съветското командване ще търси нови начини за реализация на наличните му прерогативи /например по-голямата авиация, мощност и далекобойност на ракетите/, с цел да реализира в случай че не цялостна победа, то най-малко закрепване на част от окупираната територия. Докато Кремъл не види опасност за цялостно военно проваляне, войната ще продължава – ще се трансформират единствено нейните форми и тактики.
-------------------
Уточнения
В Русия са мобилизирани 318 хиляди души, като 49 хиляди от тях към този момент " извършват бойни задания ", сподели съветският президент Владимир Путин през днешния ден. Думите му се разминават с изказването на военния министър Сергей Шойгу, който преди три дни сподели, че в Украйна са към този момент 87 000 мобилизирани.
Автор: meduza.io
Изтомник: " "
Как съветската готовност повлия на обстановката на фронта?
З а съветската войска мобилизацията е съвършенно нов стадий – до този миг тя като цяло се оправяше със силите и средствата, които бяха насъбрани до нахлуването в Украйна. Няма обществена информация за точните числа, само че се допуска, че попълненията от „ доброволци “, изпратени на фронта до септември, не покриваха загубите на съветската войска. Към есента довоенните сухопътни сили дефинитивно се изтощиха, което докара до провали – тежко в Харковска област и локално /засега/ в Херсонска. Затова Кремъл бе заставен да разгласи готовност.
Но просто нарастването на числеността на съветската войска в Украйна /ако се има вяра на формалните известия, 300 000 души са мобилизирани/, не подсигурява коренно изменение на обстановката на фронта.
Първо, от мобилизираните занапред ще се основават боеспособни подразделения. Второ, тези елементи би трябвало да се въоръжат и екипират. С това към този момент породиха проблеми – няма задоволително средства за самостоятелна отбрана, медицински комплекти и дори модерно стрелково оръжие. Вероятно ще зародят проблеми и с груповото оръжие, бойните машини и опитните офицери – при положение, че съветското командване реши да сътвори от мобилизираните нови съединения. Такива бригади и дивизии дълго време могат да останат небоеспособни.
Трето, Украйна също продължава своята готовност – по оценки на украинските управляващи към края на лятото в армията и други военизирани структури са били призовани към милион жители. Човешките запаси на страната въобще не са изчерпани. Украйна към този момент усвои технологията за образуване на нови боеспособни елементи от жители без боен опит. Тя се сблъска с сходни на съветските проблеми при започване на мобилизацията и по тази причина не бърза да образува от стотиците хиляди призовани десетки нови съединения /бригади/. Голяма част от украинските мобилизирани просто укрепват съществуващите бригади. В тях бе повишен броят батальони /в това число посредством основаване на леки пехотни, придвижващи се на цивилен транспорт/. Киев разпростра и бригади на териториалната защита, които също не бяха независими бойни единици, а донори за армейските бригади /теоретично съветското МО може да повтори тази процедура, още повече, че съветските съединения бяха недоокомплектовани и преди войната, по-късно понесоха огромни загуби, а най-после изцяло изгубиха боеспособност/.
Потокът от оръжейни доставки за Украйна надали ще секне. Ръководствата на Съединени американски щати и НАТО неведнъж подсигуряваха, че ще създадат всичко допустимо Украйна да не загуби войната, и към този момент съблюдават думата си. Така че през зимата и пролетта ВСУ евентуално ще продължат да имат числено предимство /макар и не по този начин потискащо както през есента/, както и по-голям брой боеготовни съединения.
Руските войски ще имат тук-там предимство в огневата мощност /отстъпвайки в количеството високоточно оръжие и разчитайки на по-лошо разузнаване/. Но както демонстрираха събитията от тази есен, единствено с огнева мощност не може да бъде затрупан и удържан целият фронт.
Защо съветската войска не може да спре снабдяването на ВСУ
Москва явно няма сили да отреже Украйна от Запада с нахлуване /от територията на Беларус, както предвижда командването на ВСУ/. А с ракетни удари не е възможо изцяло да се прекъсне снабдяването – ракетите с отдалечен обхват могат да се употребяват единствено по стационарни цели. А и те са неефективни даже при тях – да вземем за пример за разрушаването на мостовете през Днепър, свързващи източна и западна Украйна, съветските ракети нямат нито акуратност, нито мощ.
За да спрат преместването на оръжие по жп линиите и военните колони, са нужни авиация и дронове, способни независимо да намират и неотложно да поразяват задачите. Но съветското командване не желае да употребява авиация в дълбокия украински гръб, защото се притеснява от огромни загуби.
До този миг /ако не се считат първите 10 дни от началото на войната, когато Военно-въздушните сили на Русия се опитваха да нанасят удари в тила на украинската защита и понесоха огромни загуби от нейната ПВО/ съветската авиация се употребява главно за поддръжка на пехотата. При това поддръжката не е от най-ефективните – ударите се нанасят от дребна височина и най-често с неуправляеми ракети за далечно разстояние /за да се избегнат офанзивите с портативни зенитни ракети/. Тази тактичност /която се употребява и от украинската авиация/ понижава загубите, само че изключва независимо намиране и атакуване на цели в тила на съперника.
В резултат ВСУ гладко получават въоръжение от Запада. Освен това украинското командване може да трансферира подкрепления на фронта, без да се притеснява от удари по въздух. Именно по този начин ВСУ няколко пъти спираше нахлуване на съветската войска и минаваше в контраофанзива.
Защо тогава буксува настъплението на ВСУ?
Отчасти, забавянето на напредването на украинските войски е обвързвано с времето – в Харковска, Донецка и Луганска области през последните седмици валяха проливни дъждове. Вероятно за това роля има и идването на съветски запаси на фронта, включително и първите мобилизирани. Но в случай че се съди по видеата от провалени украински офанзиви, главният проблем на ВСУ си остава преимуществото на съветската войска в огневата мощност на артилерията.
Ако през август и септември украинската войска съумя доста да затрудни снабдяването на артилерията на Русия, атакувайки с HIMARS десетки хранилища, то през последните седмици тези офанзиви понижиха. Вероятно съветското командване съумя да разхвърли складовете с оръжие, което затруднява тяхното заличаване. Зачестиха и видеата с огнево поразяване на настъпващи украински елементи, изключително в Херсонска област, която продължава да е съществена цел на украинското нахлуване.
ВСУ има проблем и с съветската Противовъздушна отбрана, която въпреки и неособено дейно, поразява украинските разследващи дронове и ракети. Затова и украинците не употребяват за удари по съветската артилерия самолети и вертолети, както и ударните дронове Bayraktar.
Как страните се пробват да трансформират обстановката на фронта?
От 10 октомври насам, два дни след гърмежа на Кримския мост, съветското командване стартира акция на стратегически бомбардировки на украинските електростанции и генериращи мощности благодарение на крилати ракети и ирански дронове. Както към този момент стана ясно, акцията е била планувана от дълго време и въобще не е отговор на офанзивата на Кримския мост. Целите се избират по този начин, че украинското командване да не може да пренебрегва бомбардировките и да бъде насила да задейства крупни сили Противовъздушна отбрана и авиация за тяхното отразяване.
До този миг украинската Противовъздушна отбрана използваше тактиката на засадите, с цел да удари съветската авиация, заобикаляйки лични загуби – радарите, демаскиращи позиции на Противовъздушна отбрана, се включваха единствено сега на прехвръкване на съветските самолети, за които авансово съобщаваше разузнаването и съдружниците от НАТО. Украинската авиация също по този начин се опитваше да заобикаля загубите – тя се използваше на ниска височина за поддръжка на войските на фронта.
С началото на бомбардировките по сериозна инфраструктура ВСУ бяха принудени да трансформират тактиката: средствата за Противовъздушна отбрана с включени радари би трябвало да бъдат употребявани за прикриване на обектите, авиацията все по-често се употребява за прихващане на крилати ракети и дронове. В резултат и Противовъздушна отбрана, и авиацията станаха цели, налични за съветската войска. По време на всяко изстрелване на крилати ракети и дронове Русия вдигаше във въздуха и изтребители с далекобойни ракети „ въздух-въздух “, които преди се използваха рядко. По позициите на украинската Противовъздушна отбрана стартира всеобщо да работят дронове камикадзе „ Ланцет “ и „ Куб “. Още в първите дни на акцията в Полтавска област ВСУ изгубиха три изтребителя. Необходимостта да се прихващат десетки дронове и крилати ракети принуждава ВСУ да харчи привършващите ресурси муниции за руските средства за Противовъздушна отбрана.
Затова украинските управляващи се обърнаха към Запада за спешна помощ посредством доставка на разнообразни типове Противовъздушна отбрана. НАТО даде обещание такава систематична помощ /става дума за основаване на нова интегрирара система за Противовъздушна отбрана от нулата/. Но с действителните доставки ще има проблеми – страните на алианса обичайно считат за основа на своята Противовъздушна отбрана авиацията, а към този момент не желаят да доставят самолети на Украйна. Западът разполага с малко ракетни системи, като една от най-съвършените е американският зенитно-ракетен комплекс Patriot — който към този момент не е обещан на Киев. Системите за Противовъздушна отбрана ще бъдат събирани от всяка страна от НАТО пооделно – съгласно опциите. Част от системите занапред ще се създават. Възможно е разконсервирането на остарели към този момент комплекси като предшественика на Patriot — Hawk. Така че концепцията на съветското командване да удари украинската Противовъздушна отбрана не е напълно безмислена – Западът мъчно ще обезпечи бърза подмяна на унищожените системи.
ВСУ започнаха да употребяват аналогична тактичност още преди няколко месеца. В края на лятото те получиха от Съединени американски щати противорадиолокаторни ракети HARM, които могат да се изстрелват от самолети Су-27 и МиГ-29, които ВСУ има. Ракетите се използваха по едно и също време с HIMARS. Когато съветската Противовъздушна отбрана се опитваше да прихване ракетите от HIMARS, тя самата ставаше цел на ракетите HARM. Появиха се образни потвърждения на унищожаването на няколко установки на съветската Противовъздушна отбрана /включително и на летището в Белгород/.
Целта и на двете акции е една – изтощение на Противовъздушна отбрана на съперника, с цел да се реализира най-малко локално предимство във въздуха, а по-късно да се употребява авиация или ударни дронове за поразяване на артилерията на съперника и пробив в неговата защита. Но към този момент нито една от страните няма сили за това. Така че битката за владичество във въздуха, както преди този момент бе битката на фронта, евентуално ще мине във фаза безсилие.
Как ще приключи всичко това?
Очевидно е, че войната не може да приключи с компромис в обозримо бъдеще: визията на Кремъл по какъв начин може да наподобява този компромис – с обширни териториални отстъпки от Украйна, не устройва нито Киев, нито огромна част от политиците на Запад. Още повече, че сега украинските управляващи въобще не са склонни на отстъпки. Вероятно те правят оценка ниско организационните качества на съветските управляващи и изключват триумф на мобилизацията в Русия.
Стратегическите бомбардировки надали ще променят позицията на Украйна: ударите по инфраструктурата рядко водят до това защитаващата се страна да загуби предпочитание да се съпротивлява. А и военно-техническият капацитет на Украйна съвсем напълно се намира в чужбина.
Кремъл, от своя страна, даже да не е убеден в триумфа на мобилизацията /както военната, по този начин и икономическата/, след формалната анексия на украински райони, не може намерено да „ търгува “ окупираните територии за преустановяване на войната.
Затова съветското командване ще търси нови начини за реализация на наличните му прерогативи /например по-голямата авиация, мощност и далекобойност на ракетите/, с цел да реализира в случай че не цялостна победа, то най-малко закрепване на част от окупираната територия. Докато Кремъл не види опасност за цялостно военно проваляне, войната ще продължава – ще се трансформират единствено нейните форми и тактики.
-------------------
Уточнения
В Русия са мобилизирани 318 хиляди души, като 49 хиляди от тях към този момент " извършват бойни задания ", сподели съветският президент Владимир Путин през днешния ден. Думите му се разминават с изказването на военния министър Сергей Шойгу, който преди три дни сподели, че в Украйна са към този момент 87 000 мобилизирани.
Автор: meduza.io
Изтомник: " "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ