Фридрих II и 7-годишната война на Прусия срещу Европа
Войната настава тогава, когато дипломацията публично не може да подсигурява повече мира. Историята постоянно дава образци с хора, които са в една безконечна дилема – да не престават сражението или да се предават. Фредрик II от Прусия, прочут за поданиците си като „ Велики “ е необикновен образец за тежки военни решения. По време на неговото ръководство има задоволително доброжелатели, които на драго сърце биха добавили територии от Прусия към своите лични. През 1756 година страната разполага с почти 4 милиона жители, огромна част от тях се намират в Селизея – район в Централна Европа, който през днешния ден е разграничен сред Чехия и Германия.
Фредрик II осъзнава, че е обкръжен от врагове като Франция, Австрия, Русия и Германия. Съседите непрекъснато повишавали своята военна мощ, а за монархът е повече от ясно, че Мария Тереза от Австрия въобще не храни топли усеща към него. В отбрана на Фридрих II би трябвало да отбележим, че и той не оставал изключително задължен. Осъзнавайки, че скоро договарянията за мир ще се водят единствено след проява на мощ, той също стартира да влага в инструментите на войната. Нещо повече, владетелят е относително млад и за доста от своите съперници е капризно малко момче, което не знае какво приказва и по какъв начин да управлява страната.
Никой обаче не можел да види вътрешната дисциплинираност, интелектът и бистрият разум. Фридрих II наследява войска от 100 000 души, само че бързо я покачва до 150 000. Тренировките на бойците минавали под най-строг надзор. Резултатът е съвършена дисциплинираност, която разрешавала невероятна маневреност на бойното поле, а що се отнася до бойният дух, нито един от 150-те хиляди души не показвал благосклонност. Следващата стъпка е стартирането на шпиони измежду вражеските редици. За малко време Прусия стартира да разкрива всички проекти на съседите, настроенията на обществото и желанието им за война. Пристигащата информация не изненадва генералите, нито владетеля – примката стартира да се стяга и е въпрос на време кой ще нанесе първия удар.
Снимка: By Carl Röchling – Scan by AlexvonF, (Nach einem Gemälde von Röchling, aus:Svensen, Konungarnas tidehvarf, Norrköping 1913), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=175696
При опит да контракти условия с Австрия за краткотрайно помирение, Фридрих II получава нерешителен отговор, какъвто най-вероятно е очаквал. Докато съперниците се приготвят за удар, армията на Прусия окупира Саксония и се приготвя за отбрана на западната граница. С това стартира и формалната 7-годишна война. Европа мигновено дамгосва Прусия като агресор. Мнението на съперника не е значимо, изключително откакто шпионите оповестяват за сериозна подготовка за война. Доказателствата идват и след откриването на документи в Саксония, които демонстрират, че заобикалящите страни са подписали пакт за унищожаването на Фридрих II и към този момент са поделили теоритично териториите.
Оказва се, че Англия въпреки всичко е показала някакъв здрав разсъдък, до момента в който Уилям Пит е управлявал, само че след него историята се трансформирала в неверната посока. Скоро през границата на Прусия стартират да навлизат армии от всички страни. Фридрих II би трябвало да се разправи със 105 000 френски боеца, 20 000 немски боеца, 133 000 австрийски бойци, 60 000 съветски гвардейци и към 16 000 шведи. Сцената за една от най-отчаяните борби за оцеляване към този момент е подредена. Командването изпраща пруската войска да удари първо слабите съперници, а по-късно да се разправя и с вероятно по-сериозната опасност. На 6 май 1757 година пруските бойци публично охлаждат всички пристрастености на Австрия. В обезверена борба около Прага, прусите съумяват да извояват сериозна победа.
Снимка: By Unknown artist – Friederisiko. Friedrich der Große. Die Ausstellung, ed. Generaldirektion der Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg (Munich: Hirmer, 2012), p. 143Uploader: James Steakley, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29367712
Докато тази борба се организира, съветските елементи съумяват да навлязат в Източна Прусия, а шведите към този момент са съумели да акустират в Померания. Развитието на театъра на войната принуждава Фридрих II да мисли за самоубийство от самото начало. До края на войната ще носи със себе си шишенце отрова. Следващата борба се води в Росбах и пруската войска за следващ път потвърждава, че вложеното време в тренировки дава резултат. Прусите се движили като призраци и рядко срещали опозиция на бойното поле. Скоро мнозина не виждали сражението като война, а като чиста форма на кръвопролитие. Макар и да е добавил още една победа в актива си, Фридрих II осъзнава, че времето не е на негова страна, колкото и популярен държател да е, никой не може да се оправи с толкоз доста съперници.
Снимка: By Bernhard Rode – Rainer Michaelis, Fridericiana. Christian Bernhardt Rode (1725-1797) (Berlin 1999) S. 30 – Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg (GKI 30074), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6025653
Войната може да се поддържа с дипломация и през 1761 година прусите се обръщат към англичаните. Те, както и всички останали в Европа, почнали да мислят, че пруският държател в действителност е потребен единствено като мъртвец, затова чакали рано или късно шансът му да свърши. Междувременно даже армията на владетеля стартира да се обръща против самия него. Сраженията не стопират, успехите са налице, само че даже и спечелилите стартират да се изморяват, освен това все по-сериозно и по-сериозно. Битката при Торгау на река Елба се оказва следващата сериозна победа против австрийците, само че 13 120 боеца на пруската войска умират и това явно е последната сламка от военното самообладание. Кралят повежда бойците в борба и три негови коня са простреляни в тил с вярата, че най-сетне ще съумеят да стигнат до помирение посредством залавянето му.
В следствие почнали да го заплашват, че ще го оставят да води борбата си самичък и ще се предадат на съперника. В този момент, обстановката излизала отвън надзор. Прусия всеки миг можела да изчезне като нация и просто да се подели сред всички останали. Съдбата обича смелите и явно в този миг решила да се усмихне на пруския държател. Руската императрица Елисавета умира ненадейно на 5 януари 1762 година На негово място се издига цар Петър III, който имал доста по-добро мнение за пруския си сътрудник. Петър III постоянно виждал Фридрих II като владетел-философ и тъкмо затова не считал да продължи военните дейности.
Снимка: By Lucas Conrad Pfandzelt – http://www.hermitagemuseum.org/wps/portal/hermitage/digital-collection/01.+Paintings/38602/?lng=ru, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2950608
Първата му работа е да подпише контракт за мир, а след него незабавно и Швеция се съгласява да изтегли войските си. Много скоро до пруските бойци се подреждат и съветските. Петър III бил толкоз въодушевен, че свалил съветската си униформа и поставил пруска, даже се съобразил с персоналните команди на пруския държател. Тези дейности доста скоро щели да костват свалянето му от власт, както и убийството, само че Русия към този момент не взела участие в бойните сражения. Междувременно 7-годишната война дава своите отблясъци и върху неналичието на мъже, които да обработват земята, гладните години източили всички запаси, а още по-лошото е, че Прусия се оказала костелив орех.
Накрая военните дейности се приключват, царят се завръща в Берлин и е посрещнат като воин. Неговата най-голяма победа е фактът, че е съумял да избави парчето земя, което било завещано от татко му. Фридрих II съумял да потвърди на съперниците си, че в случай че един съперник успее да издържи борбата, възможностите му доста скоро ще се трансформират!
Заглавна фотография: By Carl Röchling (1855-1920) – inc, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7655225
